Делото е образувано на основание чл. 128, ал. 1 ЗСВ с разпореждане от 14.10.2014 г. на председателя на Върховния касационен съд по предложение на заместник-председателите на Гражданска и Търговска колегия на Върховния касационен съд по следните въпроси:

1. Как се определя размерът на обезпечението за спиране изпълнението на осъдително въззивно решение с предмет парична сума по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК.

2. Представлява ли съдът трето задължено лице по смисъла на чл. 508 ГПК по отношение на вземания за суми, внесени като гаранция по сметка на съда.

3. Подлежи ли на обжалване определението на съда за освобождаване на внесени като разноски и гаранции суми и от кой момент настъпва изискуемостта на вземането за тяхното връщане.

По първия въпрос: Как се определя размерът на обезпечението за спиране изпълнението на осъдително въззивно решение с предмет парична сума по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК.

В съдебната практика се поддържат следните становища:

Според едното становище понятието "присъдена сума" включва само главницата или главница и присъдено обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД, но не и разноските и законната лихва, която макар и определима, не е определена като конкретно дължима сума в съдебния акт на въззивния съд.

Според друго становище понятието "присъдена сума" включва както математически конкретизираните суми, така и присъдената лихва, която е определяема за периода от началната дата, посочена в решението до датата на произнасяне на въззивното решение, както и сумата на разноските.

Според трето становище понятието "присъдена сума" включва главницата и разноските без законната лихва.

Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на Върховния касационен съд на Република България приема следното:

Спирането по чл. 282, ал. 2, изр. първо ГПК има за цел да се избегне принудителното изпълнение на невлязлото в сила осъдително въззивно решение докато делото е висящо за разглеждане пред ВКС, когато жалбоподателят смята,...