Производството е по реда на чл. 12 и следв. от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС), вр. чл. 6, ал. 6 от Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти (ЗОСОИ).

Образувано е по жалба от М. С. Г. и Х. Г. М., вторият като правоприемник по реда на чл. 120 от ГПК на И. С.а Мутафова, срещу мълчаливия отказ на министъра на земеделието и горите по преписка, вх. № 94-ИИ-84/27.02.2002 г. с искане за обезщетение по реда на ЗОСОИ.

В жалбата се твърди, че обжалваният мълчалив отказ е незаконосъобразен и са налице предпоставки за признаване право на обезщетение. Моли се съдът да отмени обжалвания мълчалив отказ и да реши въпроса по същество като признае право на обезщетение.

Ответната страна - министърът на земеделието и горите - чрез процесуалния си представител намира жалбата за неоснователна и моли съда да я отхвърли.

Заинтересованата страна - “Агропласмент и търговия”ЕАД - гр. П. - не изразява становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата по изложени в пледоарията съображения.

Върховният административен съд - трето отделение, като взе предвид изразените от страните становища и извърши проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт, приема за установено следното :

Жалбата е допустима, а разгледана по същество е и ОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред административния орган е започнало по заявление от 18.11.1998 г., подадено от И. С.а Мутафова и М. С. Г. с искане за обезщетяване по реда на ЗОСОИ за одържавен имот, находящ се в гр. П., ул. “Крива паланка” № 19, представляващ масивна дюкянска сграда и дворно място от 66 кв. м.

Видно от удостоверение за наследници, заявителките са наследници на С. С. С..

По делото е представен акт за завземане на недвижим имот за държавен, № 721 от 19.10.1949 г., от който се установява, че с решение на Комисията по чл. 11 от ЗОЕГПНС от 15.01.1949 г. от бившия собственик С. С. С. е одържавена масивна дюкянска сграда от 58 кв. м.

При така установената фактическа обстановка Върховният административен съд - трето отделение намира, че мълчаливият отказ на административния орган да уважи искането за признаване право на обезщетение по реда на ЗОСОИ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен като въпросът бъде решен по същество чрез признаване право на обезщетение по реда на ЗОСОИ с компенсаторни записи. Налице са предпоставките за уважаване искането по ЗОСОИ, тъй като е установено по делото, че се касае за одържавен от наследодателя на заявителките имот, който към момента на одържавяване е негова собственост. Настоящият съдебен състав намира, че единственият възможен способ за обезщетяване е чрез компенсаторни записи. Този извод се налага при анализ на представените по делото доказателства с оглед разпоредбите на § 6, ал. 7 от ПЗР на ЗППДОбП отм. и § 11, ал. 1 от ДР на ЗДПК. Цитираните разпоредби предвиждат в случаите на сключена приватизационна сделка правоимащите по ЗОСОИ да бъдат обезщетявани или чрез акции и дялове, или чрез компенсаторни записи. Налага се изводът, че предпочитаният начин на обезщетяване от заявителките - със съсобственост е неприложим в конкретния случай, поради което претенцията следва да бъде удовлетворена като бъде признато право на обезщетение с компенсаторни записи.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ, Върховният административен съд - ІІІ отделение, РЕШИ : ОТМЕНЯ

мълчалив отказ на министъра на земеделието и горите по преписка, вх. № 94-ИИ-84/27.02.2002 г. с искане за обезщетяване по реда на ЗОСОИ и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА

право на обезщетение по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОСОИ с компенсаторни записи на от М. С. Г. и Х. Г. М. за одържавен имот съгласно акт за завземане на недвижим имот за държавен, № 721 от 19.10.1949 г.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Б. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ П. Г./п/ Ю. К. М.М.