Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс АПК). Образувано е по касационната жалба на Т. Д. П. - Областен управител - гр. П. против решение №1365 от 19.12.2008г., постановено по административно дело № 1884 по описа за 2008г. на Административен съд – гр. П.. Релевира оплакване за неправилност поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т.3 от АПК. Желае отмяна на решението и постановяване на друго, с което спорът бъде решен по същество чрез отхвърляне на жалбата срещу оспорения административен акт. Подадена е и втора касационна жалба (неправилно наименована "частна ") против решението в която се твърди, че следва да му бъде определено еднократно обезщетение от съда.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като се мотивира с правилно приложение на нормата на 10, ал.2 от ЗПГРРЛ. По отношение на втората касационна жалба поддържа доводи за недопустимост.

Върховният административен съд, трето отделение в настоящия състав като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното :

Касационната жалба подадена от А. Г. Д. е процесуално недопустима тъй като е подадена срещу решение, което е благоприятно за жалбоподателя и като такава следва да се остави без разглеждане и в тази част производството да се прекрати поради липса на правен интерес от съдебното оспорване.

Касационната жалба от областния управител е подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Производството пред Административен съд – гр. П. било образувано по жалбата на Джиголинов против заповед № ЗД-07-12/11.09.2008г. на областния упритевител на област П., с която е отказано получаване на еднократно обезщетение като репресирано лице на основание чл. 2 ал.1 т.4 от ЗПГРРЛ. Административният орган е приел, че молителят, макар...