Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на А. П. П., от с. К., Плевенска област, срещу Решение № 653 от 20.11.2012г. по адм. дело № 776/2012г. на Административен съд Плевен, с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 36/16.08.2012г. на Директора на НОИ-РУСО – гр. П. и е осъден да заплати на НОИ-РУСО-Плевен 150 лв. разноски по делото за минимално юрисконсултско възнаграждение. От касационната жалба се извличат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на приложимия материален закон и при необоснованост на съдебния акт - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че жалбоподателят няма статут на безработен и че не следва да му се изплаща обезщетение за безработица, както и че неправилно е счел за неприложима разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от Правилника за организация дейността на Обс – Д. М., като противоречаща на по-високия по степен акт ЗМСМА. Счита също, че не е следвало да се присъжда юрисконсултско възнаграждение на ответника при положение, че не са представени реални доказателства за изплащането му. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноски.

Ответникът – Директорът на РУСО Плевен, чрез процесуален представител, в писмено възражение, излага становище за неоснователност на касационната жалба, както и прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Посочва, че касаторът е упражнявал трудова дейност, подлежаща на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО, като отрицателното условие по чл. 54 а, ал.1, т. 3 КСО не е било изпълнено и съответно лицето няма право да получава парично обезщетение за безработица. Предвид изложеното приема обжалваното решение за правилно и като такова счита, че същото следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, шесто отделение,...