Производството е по чл. 119 КСО във връзка с чл. чл. 33 – 40 ЗВАС. Образувано е по касационна жалба на С. Ц. С. от гр. Б. срещу решение № 336 от 19.12.2005 г. по адм. д. № 2455/2004 г. по описа на СГС, Административно отделение, ІІІ-ти “Ж” състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.

Ответникът СУ “Социално осигуряване” гр. С. не е взел отношение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Последната е процесуално недопустима, в частта й с която се обжалва решението, в частта му, с която е отменено решение № 342 от 8.07.2004 г. на Главния директор на СУ “Социално осигуряване”. В тази му част решението е с благоприятен за Стоянов резултат и за него липсва правен интерес от обжалването. Правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на касационна жалба, за наличието на която предпоставка съдът следи служебно. По изложените съображения и на основание чл. 37, т. 1 ЗВАС подадената жалба се оставя без разглеждане в тази й част.

В останалата й част касационната жалба е постъпила в предвидения в чл. 33, ал. 1 ЗВАС 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество се явява основателна.

С решение № 336 от 19.12.2005 г. по адм. д. № 2455/2004 г., СГС, Административно отделение, ІІІ-ти “Ж” състав е отменил решение № 342 от 8.07.2004 г. на Главния директор на СУ “Социално осигуряване” в частта му относно периода, за който се дължи обезщетение за временна неработоспособност, върнал е преписката на административния орган за ново произнасяне в тази й част, съобразно указанията на съда и е отхвърлил жалбата в останалата й част. Съдът е приел за установено, че правилно и законосъобразно е обжалваното решение в частта, с която на жалбоподателя се признава правото на обезщетение за временна неработоспособност. Същото обаче следва да бъде за периода 21.07.2003 г. до 21.12.2003 г., а не от 22.07.2003 г., както е посочено в решението. Към датата на настъпване на осигурителния риск 21.07.2003 г. на жалбоподателя не е заплатено дължимото трудово възнаграждение, считано от 1.07.2003 г. След като претендира обезщетение за временна неработоспособност за Стоянов това обезщетение става изискуемо в сроковете за изплащане на трудовото му възнаграждение. Направен е окончателният извод, че с оглед разпоредбата на чл. 40, ал. 3 КСО решаващият орган е разпоредил на осигурителя да плати дължимото обезщетение след внасяне на дължимите осигурителни вноски. Не съществува правна възможност обезщетението да се заплати от СУСО, каквото е искането на жалбоподателя.

Атакуваният съдебен акт, в частта му, с която жалбата е била отхвърлена, е постановен в нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 218 б, б. “в” ГПК.

От административната преписка, приложена и приета като доказателство по първоначалното дело, се установява, че С. Ц. С. от гр. Б. е работил в “Пластхим – ТО и ПП” ЕООД гр. Б. по трудов договор № 53 от 18.06.2003 г., считано от 23.06.2003 г. до 9.12.2003 г., когато със заповед № 528 от 10.12.2003 г. трудовото му правоотношение е прекратено. За времето от 21.07.2003 г. до 22.12.2003 г. касаторът е бил във временна неработоспособност поради общо заболяване, за който период са издадени процесните болнични листове, които не са оспорени, както от работодателя-осигурител, така и от органите на НОИ. Също така безспорно е било установено, че дружеството осигурител не е изплатило дължимото парично обезщетение за временна неработоспособност, както и че от м. юли 2003 г. до момента на издаване на решение № 342 от 8.07.2004 г. на Главния директор на СУ “Социално осигуряване” “Пластхим – ТО и ПП” ЕООД гр. Б. не е изплатил на Стоянов трудови възнаграждения и не е внесъл осигурителни вноски върху тях.

С решение № 342 от 8.07.2004 г., Главният директор на СУ “Социално осигуряване” е признал правото на Стоянов на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване за периода от 22.07.2003 г. до 21.12.2003 г., като в т. 2 на цитираното решение е разпоредил процесните парични обезщетения да се изплатят от осигурителя “Пластхим – ТО и ПП” ЕООД гр. Б. при изплащане на трудовите възнаграждения и внасяне на дължимите осигурителни вноски върху тях.

Основният спорен въпрос по делото е бил за кого е възникнало задължението за изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност – за осигурителния орган или за осигурителя.

Един от основните принципи на осигурителното право е този на обществено осигуряване, залегнал в разпоредбата на чл. 51 от Конституцията на Р. Б., както и в цялата действаща правна уредба на краткосрочното и дългосрочното обществено осигуряване. Същността на този принцип е, чрез общественото осигуряване да се предоставят на гражданите средства за посрещане на техните основни жизнени потребности през времето, когато поради настъпила временна неработоспособност или трайна такава, те са лишени от обичайните си трудови доходи. В разпоредбата на чл. 3, т. 1 КСО е отразен принципа на задължителност и всеобщност на общественото осигуряване, което означава, че общественото осигуряване възниква по силата на закона и в изпълнение на закона. То не зависи от волята на осигурените, осигурителите и осигурителния орган. Задължителността на общественото осигуряване се отнася, както за осигурените и осигурителите, така и за осигурителните органи, като всеки от тях е обвързан в еднаква степен и с еднаква сила от императивното разпореждане на закона да извърши осигуровката. При възникване на осигурителното правоотношение възникват права и задължения, както между осигурителния орган и осигурителя, така и между осигурителния орган и осигурения, които права и задължения са корелативни. Едно от основните права на осигурения по това правоотношение е правото му на парично обезщетение, което е едно субективно право от категорията на субективните притезателни права, на което съответства от страна на осигурителния орган задължението да изплати следващото се парично обезщетение. При неизпълнение това право може да бъде защитено по реда на глава VІІІ КСО.

В нормата на чл. 2, т. 1 КСО изрично е вписано задължение за държавното обществено осигуряване да предоставя обезщетения при временна неработоспособност. Следователно за осигурителния орган също е възникнало задължение за заплащане на обезщетение за посочения осигурителен риск.

Действително в текста на чл. 40, ал. 3 КСО в редакцията му, която е била в сила към момента на издаване на обжалвания административен акт, паричните обезщетения за временна неработоспособност се изплащат чрез осигурителите в сроковете за изплащане на трудовите възнаграждения. Самият факт, че законодателят е употребил съюза “чрез”, а не “от” осигурителите, не означава, че задължението за заплащане на обезщетението е единствено за осигурителите и че това плащане не може да бъде осъществено и от осигурителния орган, който впоследствие да реализира правата си, респ. вземането си от осигурителя. Текстът на чл. 40, ал. 3 КСО следва да се тълкува съвместно с разпоредбите на чл. чл. 2 и 3 КСО, както и във връзка с цялата действаща правна уредба на краткосрочното обществено осигуряване и чл. 51 от Конституцията.

Застъпеното в настоящите мотиви тълкуване на закона намира подкрепа и в последващата нормативна уредба, която доразвива и детайлизира волята на законодателя по обезщетенията при временна неработоспособност. Съгласно чл. 40, ал. 3 КСО в редакцията му обн., ДВ, бр. 38 от 2005 г., паричните обезщетения за временна неработоспособност, бременност, раждане и отглеждане на дете и помощите по държавното обществено осигуряване се изплащат чрез ТП на НОИ. Действително съгласно § 8 ПЗР ЗИД, обн., ДВ, бр. 38 от 2005 г., до 31.12.2006 г. обезщетенията и помощите се изплащат чрез осигурителите в сроковете за изплащане на възнагражденията на осигурените лица.

В конкретния случай настоящият състав на Върховния административен съд съобразява също така, че процесните парични обезщетения са били дължими за периода 21.07.2003 г. – 22.12.2003 г. и че съгласно разпоредбата на чл. 115, ал. 4 КСО дължимите от ДОО вземания могат да се поискат най-късно в срок от 3 години от датата, на която са станали изискуеми.

Осигурителят действа от името и за сметка на осигурителния орган като осъществява само касово – счетоводната работа по изплащането на дължимите обезщетения и помощи. Съображенията на законодателя за създаването на този механизъм до изменението на чл. 40, ал. 3 КСО, обн., ДВ, бр. 38 от 2005 г., са били единствено бързина и ефективност при извършване на плащането, тъй като всички данни за осигуреното лице се намират при осигурителя и той може в по-кратки срокове да направи необходимите проверки. В случая до такава ефективност не се е стигнало. Проблемите по изплащането на паричните обезщетения за временна неработоспособност, бременност, раждане и отглеждане на дете и помощите по държавното обществено осигуряване са отчетени от законодателя, който с оглед на ефективна защита е изменил разпоредбата на чл. 40, ал. 3 КСО, осигурявайки възможността тези обезщетения да се изплащат чрез ТП на НОИ.

Цитираната в настоящите мотиви нормативна уредба не е била съобразена, както от решаващия състав на СГС, така и от административния орган, поради което както съдебното решение, в тази му част, така и обжалваното решение на Главния директор на СУСО подлежат на отмяна. Делото е изяснено от фактическа страна и тричленният състав на ВАС постановява ново решение по съществото на спора, с което обжалвания административен акт се отменя, а делото се връща като преписка на административния орган за остановяване на ново решение, съгласно указанията.

Водим от горното и на основание чл. 37, т. 1 ЗВАС и чл. 40, ал. 2 ЗВАС, Върховният административен съд - VІ отделение, РЕШИ:

О. Б. Р. касационната жалба на С. Ц. С. от гр. Б. срещу решение № 336 от 19.12.2005 г. по адм. д. № 2455/2004 г. по описа на СГС, Административно отделение, ІІІ-ти “Ж” състав в частта му, с която е отменено решение № 342 от 8.07.2004 г. на Главния директор на СУ “Социално осигуряване”.

РЕШЕНИЕТО в тази му част подлежи на обжалване с частна жалба пред петчленния състав на ВАС в 7-дневен срок от датата на съобщението.

ОТМЕНЯ решение № 336 от 19.12.2005 г. по адм. д. № 2455/2004 г. по описа на СГС, Административно отделение, ІІІ-ти “Ж” състав в частта му, с която жалбата е била отхвърлена и В. Н. П.:

ОТМЕНЯ решение № 342 от 8.07.2004 г. на Главния директор на СУ “Социално осигуряване” в останалата му част.

ВРЪЩА преписката на Главния директор на СУ “Социално осигуряване” за постановяване на ново решение, съгласно указанията, отразени в настоящите мотиви. РЕШЕНИЕТО в тази му част не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ И. Т.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Н. М./п/ Р. П.

В.О.