О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3660

София, 19.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 4590 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 222 от 17.07.2023 г. по в. гр. д. № 237/2023 г. на Добричкия окръжен съд е потвърдено решение № 1165 от 05.12.2023 г. по гр. д. № 3982/2021 г. на Добричкия районен съд, с което са уважени предявените от Д. Й. А., Л. Х. Б. и Х. Д. Д. срещу О. Д. положителни установителни искове за собственост на всеки един от ищците върху 1/3 ид. част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място] с площ от 905 кв. м., съставляващ УПИ *** от кв.920 по ПУП-ПРЗ на кв.Р., на основание давностно владение.

Въззивният съд е приел, че процесният ПИ *** с площ от 905 кв. м. по плана на [населено място], о. Д., е част от по-голям имот с площ от 5460 кв. м., означен с планоснимачен № *** по плана от 1973 г., който е разделен условно на две части от проектирана улица. Имотът произхожда от наследодателя на ищците Е. Т. М. и за него една от дъщерите му – М. Е. Д. се е снабдила с два нотариални акта по обстоятелствена проверка: нотариален акт № 134, том IIс, н. д. № 630 от 12.02.1975 г. на Толбухинския районен съд за дворно място от 4000 кв. м., съставляващо парцели *, *, *, *, * и * от квартал * и нотариален акт № 3, том VIIс, нот. д. № 3043/1975 г. на Толбухинския районен съд за дворно място от 1460 кв. м., съставляващо парцели * и * от квартал *. Съдът е проследил прехвърлителните сделки, извършени от М. Д. с отделни парцели от общия имот, промените в регулационния статут на част от парцелите, както и извършена доброволна делба. Прието е, че понастоящем спорният ПИ *** попада върху проектираната, но непрокарана улица, разделяща бившия имот планоснимачен № 20, като включва и съседни площи, собственост на ищците въз основа на описаните подробно прехвърлителни сделки.

Прието е, че спорът по делото произтича от претенциите на О. Д. че е съсобственик с ищците в ПИ ***, като нейните права съответстват на площта на проектираната, но непрокарана улица.

Съдът е отрекъл претенциите на общината по следните съображения:

Предвид датата, на която е одобрен първият кадастрален и регулационен план на [населено място] от 04.02.1973 г., приложими са били нормите на ЗПИНМ (отм. 01.06.1973 г.) и на ЗТСУ (отм. 31.03.2001 г.). Посочените нормативни актове не предвиждат непосредственото отчуждително действие на уличнорегулационния план. Така според разпоредбата на чл.39, ал.1 ЗПИНМ (отм.): „Недвижимите имоти на частни лица и обществени организации, отредени за мероприятия по уличнорегулационния план, се считат отчуждени от деня на обезщетяване на собственика съгласно правилника за приложение на този закон“. С факта на изплащане на обезщетението настъпва и отчуждаването на имота, от който момент за този, в чиято полза е отчуждението, се създава възможност за завземане на същия (§ 96 ППЗПИНМ), като от този момент предишният собственик престава да има вещни права върху този имот – така решение № 1293 от 05.06.1964 г. по гр. Дело № 806/1964 г., ВС, I г. о. Следователно местата за улица се отчуждават от момента на заплащането им, а не от момента на влизане в сила на регулацията /арг. Тълкувателно решение № 49 от 01.04.1965 г. по гр. дело № 26/1965 г., ОСГК/. При действието на кадастралния и регулационен план на [населено място] от 1973 г. и кадастралния и регулационен план на кв. Р. от 1989 г. до настоящия момент ищците, респ. техните праводатели, не са били обезщетени чрез заплащане на парично обезщетение във връзка с предвиденото мероприятие по улично-регулационния план – изграждане на улица с направление северозапад-югоизток, с широчина 10 м. по първия план и с широчина 6 м. по втория план; нито е установено част от имота на ищците да е била завзета и предвиденото мероприятие да е било реализирано. Регулацията не е била приложена след влизане в сила на плана от 1973 г., не е приложена и след влизане в сила на плана от 1989 г., не е налице оценка на придаваемото по регулация място, респ. не е било изплатено дължимото обезщетение. По делото липсват данни такова обезщетение да е заплатено в срока по чл 182а, ал.2 ЗТСУ /отм./ – до 01.01.2001 г. Регулацията, касаеща улицата през процесния имот, не е приложена и в 6-месечния срок на § 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ – до 31.09.2001 г. От заключението на съдебно-техническата експертиза и показанията на разпитаните свидетели се установява, че след 1973 г. и до настоящият момент процесният имот се владее от ищците, респ. от техните праводатели.

Прието е, че ищците, респ. техните праводатели, осъществяват добросъвестно владение върху спорния имот, затова предявеният иск с посоченото правно основание се явява основателен и доказан. Част от имота не може да се счита общинска собственост, тъй като предвиденият в закона придобивен способ не се е осъществил. Съгласно чл.2, ал.1 от Закона за общинската собственост общината придобива правото на собственост върху съответния обект само след надлежно проведено отчуждаване, ако към момента на отреждане на имота за съответното мероприятие негов собственик е физическо или юридическо лице. В случая липсва проведена процедура по отчуждаване на имота.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от О. Д.

Общината се позовава на разпоредбата на чл.44, ал.3 ЗПИНМ /отм./, според която отчужденията на места на частни лица и обществени организации за улици, булеварди и площади по първоначални, а също и по последващи регулации, ако първоначалната регулация не е била приложена, са за сметка на собствениците на прилежащите парцели и на общината, съгласно правилника за приложение на този закон. Позовава се и на аналогичната разпоредба на § 77 ППЗПИНМ /отм./, както и на § 78, ал1 ППЗПИНМ, уреждащ конкретната площ, която всеки собственик следва да отстъпи безвъзмездно – 6 м. пред лицето на отредения му парцел, и на § 80, който предвижда същите правила и за заварени регулации. Жалбоподателят поддържа, че проектираната през имот пл. № 20 улица е станала държавна собственост именно поради предвиденото в закона, че не се дължи обезщетение на собствениците за прокарването на тази улица. Позовава се на разпоредбата на § 42 ПЗР на ЗИД на ЗОС, по силата на която държавната собственост се трансформира в общинска по силата на закона. Неправилен бил изводът на съда, че неприлагането на уличната регулация означава, че ищците и техните праводатели са осъществявали добросъвестно давностно владение върху спорния имот.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване поради противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, тъй като съдът не обсъдил въведеното във въззивната жалба възражение за наличие на мораториум за придобиване по давност на имоти общинска собственост. Сочи се следната практика: решение № 323 от 18.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1338/2009 г., IV г. о., решение № 46 от 14.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 2130/2020 г., II т. о., решение № 77 от 21.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 159/2022 г., I г. о., решение № 89 от 27.07.2016 г. по гр. д. № 5869/2015 г. на ВКС, II г. о. и решение № 50141 от 25.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3194/2021 г., I г. о.

Поддържа се и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса от кой момент настъпва отчуждителното действие на регулационния план, одобрен при действието на ЗПИНМ /отм./ за изграждане на улица, в случай че на собствениците не се дължи обезщетение, предвид хипотезата на § 78 ППЗПИНМ /отм./.

Ответниците в производството Д. Й. А., Л. Х. Б. и Х. Д. Д. оспорват жалбата. Считат, че не са налице основания за допускането й до разглеждане по същество. Излагат подробни аргументи.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което подлежи на касационен контрол независимо от цената на иска – чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

Не са налице обаче поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Въззивното решение не противоречи на практиката на ВКС по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди оплакванията, възраженията и доводите на страните.

Действително, въззивният съд не е обсъдил в мотивите на решението си направения във въззивната жалба на община Добрич довод за значението на мораториума по § 1 ПР на ЗС /ДВ, бр. 105/2006 г. с последващи изменения/, по силата на който спира да тече през определен период от време придобивната давност за имоти, частна държавна и общинска собственост. Причината за това обаче е решаващият извод на съда, че общината изобщо не е станала собственик на част от процесния урегулиран поземлен имот, съответстваща на проектираната през него, но непрокарана улица. Задължение за съда да обсъди значението на мораториума по § 1 ПР на ЗС би възникнало само при направен преди това извод, че общината има право на собственост в процесния имот. Тогава съдът би бил длъжен дори и служебно да изложи съображения, свързани с мораториума, за да прецени дали правото на собственост на общината може да бъде преодоляно от ищците посредством придобивна давност, за която мораториумът е пречка. След като въззивният съд е приел, че общината изобщо не е станала собственик или съсобственик на спорния имот, той не е бил длъжен да излага съображения във връзка с мораториума. В този случай няма пречка ищците да се позовават на придобивна давност по отношение на спорния имот. Мораториумът по § 1 ПР на ЗС няма никакво отношение към тази придобивна давност и възникването на право на собственост на основание чл.79, ал.1 ЗС.

Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по материалноправния въпрос за момента, от който настъпва отчуждителното действие на регулационния план, одобрен при действието на ЗПИНМ /отм./ за изграждане на улица, в случай че на собствениците не се дължи обезщетение, предвид хипотезата на § 78, ал.1 ППЗПИНМ /отм./. Изяснено е в практиката на ВКС, че ако един имот, който при действието на ЗБНМ от 1941 г. /отм./ или ЗПИНМ /отм./ е бил отреден за обществено мероприятие по уличнорегулационния план, не е бил завзет до изменението на чл.39, ал.1 ЗПИНМ /Известия, бр.54/1956 г./, непосредственото отчуждително действие на плана отпада и държавата придобива собствеността едва с обезщетяването на собствениците, съгласно въведената със същото изменение на закона разпоредба на § 74а ЗПИНМ - решение № 570 от 27.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 895/2009 г., I г. о., решение № 171 от 3.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 312/2010 г., I г. о., решение № 823 от 31.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1828/2009 г., I г. о., решение № 169 от 2.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 946/2016 г., I г. о., решение № 300 от 28.06.2011 г. по гр. д. № 3248/2008 г., на ВКС IV г. о., решение № 447 от 30.12.2010 г. по гр. д. № 333/2010 г., на ВКС II г. о. и др. Няма колебание в практиката на ВКС, че дори ако за прокарването на предвидена по плана улица собствениците на прилежащите парцели е трябвало да отстъпят безвъзмездно площта, посочена в § 78, ал.1 ППЗПИНМ /отм./, държавата придобива собствеността върху тази площ само ако планът е бил приложен, което винаги е фактически въпрос и следва да се установи с конкретни данни по делото - решение № 153 от 23.I.1970 г. по гр. д. № 1598/69 г., III г. о. Предпоставка за прилагане на плана е завладяването от държавата на отчуждения имот, а законният ред за това е или доброволно, или чрез съдебен изпълнител въз основа на акта по чл.100, ал.1 ППЗПИНМ – в този смисъл т.14 на ППВС № 5/30.05.1963 г. В настоящия случай няма данни за издаване на акт по чл.100, ал.1 ППЗПИНМ /който е следвало да бъде съставен независимо от това дали се е дължало заплащане на обезщетение за прокарването на улица или не/, а и самият имот не е бил реално завзет от общината и улицата не е прокарана, т. е. планът не е бил приложен. След като предвидената по плана улица не е била реализирана, общината няма правно основание да придобие собствеността на площите, които собствениците на прилежащите имоти са били длъжни да отстъпят безвъзмездно на основание § 78, ал.1 ППЗПИНМ. Тези площи се отстъпват безвъзмездно само ако улицата е реализирана. Данните по настоящото дело не налагат допускането му до разглеждане по същество от ВКС на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като това няма да доведе до различни изводи по прилагане на материалния закон, в сравнение с изложените, и няма да способства за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

При този изход на делото на ответниците в производството следва да се присъдят сторените разноски в размер на 1800 лв. по договор за правна защита и съдействие от 29.09.2023 г.

Воден от гореизложеното Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 222 от 17.07.2023 г. по в. гр. д. № 237/2023 г. на Добричкия окръжен съд.

ОСЪЖДА О. Д. с адрес [населено място], [улица], да заплати на Д. Й. А. от [населено място], [улица], вх.*, ет.*, ап.*, Л. Х. Б. от [населено място],[жк], вх.*, ет.*, ап.* и Х. Д. Д. от [населено място],[жк], [улица], сумата от 1800 лв. разноски за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: