О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1260
гр. София, 15.05.2024 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
КРАСИМИР МАШЕВ
като изслуша докладваното К. Н. т. д. N 39 по описа за 2024г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е въз основа на касационна жалба на ответника по делото Професионална гимназия по ветеринарна медицина и селско стопанство „Св. Г. П. против решение № 604/26.09.2023г. по гр. д. № 560/2023г. на Апелативен съд–София, с което е потвърдено решение от 12.04.2023г. по гр. д. № 207/2021г. на Окръжен съд - София в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца Център за развитие на човешките ресурси, на основание чл.55, ал.1, предл. 3-то ЗЗД, сумата 64 227,20 евро, представляваща заплатена от ищеца на ответника сума по развален договор за отпускане на финансова подкрепа № 2018-1-BG01-KA102-047508/12.06.2018г., ведно със законната лихва от 16.03.2021г. до окончателното изплащане, както сумата 9 624 лева - съдебни разноски.
Касаторът поддържа, че спрямо отношенията по настоящия договор важат разпоредбите на ЗУСЕСИВ, което било посочено и в самата програма „Еразъм+“, като програма на ЕС за подкрепа на образованието, обучението, младежта и спорта в Европа. С нейният прогнозен бюджет от 26,2 млрд. евро се подкрепяли приоритети и дейности, посочени в европейското пространство за образование, план за действие в областта на цифровото образование и новата европейска програма за умения. Също така счита, че сключеният договор за отпускане на финансова подкрепа по проект „Еразъм +“ не попада изцяло в обхвата на ЗЗД, доколкото между страните има отношение на администриране от страна на ищеца спрямо действията на ответника, а не равнопоставеност на страните. Счита, че отношенията между страните следва да се уреждат по силата на ЗУСЕСИВ, тъй като даваните права на ищеца да извършва финансови корекции едностранно, да спира и прекратява действието на договора, както и да прекрати направо същия едностранно не са норми, които са предмет на уреждане от националното гражданско право.
Същевременно се сочи, че дори искът да бъде разгледан на основание ЗЗД, той е изцяло неосновател и недоказан. Твърди се, че ответникът действително е подал проектно предложение № 2018-1-BG01-KA102-047508 с посочена от координатора единствена партньорска организация – European Strategic Partnership Ltd., представлявано от председателя Д. К.. Въз основа на одобрено предложение между ищеца и ответника е сключен договор вследствие на писмо, изпратено от ищеца с изх. № КA102/VET-12/03.05.2018г. В писмото изрично е записано, че проектното предложение с per. № 2018-1-BG01-КА102-047508 на тема иновативни подходи за обучение в тенденциите на развитие на английската кухня е одобрено за финансиране. Също така в писмото изрично е описано, че проектното предложение е оценено от независими външни за ЦРЧР оценители като крайният резултат е консолидирана между оценителите оценка, с която кандидатурата участва в класирането за финансиране. Предложението на ответника е получило оценка за качество 96 точки, като калкулираната финансова подкрепа, предвидена за отпускане за реализация на проекта е в размер на 80 284 евро. В писмото е била дадена обратна връзка относно подаденото проектно предложение, която се основавала на препоръки и външни оценители - Л. Я. и И. М.. До момента на подписване на договора училището не е знаело кои са оценителите на неговия проект. От исковата молба е установило, че това са А. Д. П. (П.) и А. В.. В случая, тъй като не са били известни оценителите, бенефициентът не е бил в състояние да установи по какъвто и да било начин наличие на конфликт на интереси между единствената партньорска организация - European Strategic Partnership Ltd., представлявано от председателя Д. К., и някой от оценителите. Безспорно е, че А. П. е знаела към момента на поемането на ангажимента си на оценител за евентуалния конфликт на интереси с партньорската организация - European Strategic Partnership Ltd., представлявано от председателя Д. К.. Предвид, че ищецът твърди още в исковата молба, че към този момент не е бил наличен конфликт на интереси и възлага оценката на А. П., счита, че той носи отговорността да установи липсата на конфликт на интереси. От изложеното в исковата молба е видно, че ищецът е установил факти, които навеждат на евентуален конфликт на интереси с писмо вх. № ПМКН-03-51/1 от 11.09.2018г. - три месеца след сключването на договора, предмет на настоящото дело. В тази връзка касаторът счита, че към тази дата ищецът е бил наясно с наличието на конфликта на интереси, за който касаторът не е бил уведомен. Твърди се, че в нарушение на правилата за финансови корекции, ищецът не е обосновал наложената финансовата корекция в размер на 100% с процесното писмо KA102/VET- 244/10 от 14.05.2020г., с което ищецът твърди, че е прекратил договорът и е инициирал процедура по искане на средства за възстановяване. Не споделя записаното в писмото, че финансирането по проекта е получено при опорочена процедура - участието на лицето А. П., която на 16.06.2018г. е сключила брак с Д. К., тъй като към момента на даването на оценката това лице не се е намирало в никакъв конфликт на интереси – а именно през месец май 2018г. Бракът е възникнало обстоятелство след даването на оценката и сключването на договора между ищеца и ответника. В тази връзка се твърди, че към момента на прекратяване на договора ищецът все още няма налично фактическо основание, установяващо наличие на конфликт на интереси, което прави действията по спиране на договора, а след това по прекратяването му, неправомерни. На следващо място твърди, че в процедурите по спиране и прекратяване на договора, ищецът е допуснал съществени нарушения съгласно раздел II.т.16 т.2.2 от Общите условия към договора, като в писмото за намерение за спиране на дейността не е посочил какви са необходимите условия за възобновяване на изпълнението. Същевременно в случай, че ищецът реши да не продължава процедурата за спиране, е бил длъжен да изпрати на бенефициента официално уведомление в този смисъл. Предвид, че ищецът не е изпълнил това свое задължение, като е оставил изцяло висящ въпроса относно продължаването на дейността по договора, ответникът е довършил изцяло изпълнението на договора, плащайки разходите със собствени средства, като е уведомил ищецът, че изпълнява и ще изпълни до край ангажиментите си по договора, което е и направил. Намира за неоснователни твърденията на ищеца за неизпълнение на договор, като отчетите, обосноваващи направените разходи до размера на получените авансово средства изцяло са отчетени своевременно. Не са приети отчетите само за тази част от средствата, които ищецът все още не е привел към момента на прекратяването на договора. От друга страна, по делото е приета експертиза, показваща, че задълженията на училището са били изпълнявани изцяло съгласно проекта и няма основание да се твърди, че договорът не е изпълнен по негова вина. Сочи, че договорът за отпускане на финансова подкрепа е със срок от 01.06.2018г.- 30.09.2018г. и предвид изтеклия срок на договора поддържа, че ищецът няма правото да прекрати през 2020г. договора по правилата на общите условията към договора.
Ответникът по жалбата и ищец по делото, Център за развитие на човешките ресурси, не представя писмен отговор, с който да изрази становище по жалбата.
А. Д. П. и Д. В. К. - трети лица помагачи на страната на ответника, също не представят писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да определи приложимия правен режим, съдът е съобразил, че процесният договор от 12.06.2018г. е сключен за предоставяне на финансови средства по програма „Еразъм+“ на Европейския съюз, която към момента на сключването е била уредена в Регламент (ЕС) 1288/2013 за създаване на „Еразъм+“ - програма на Съюза в областта на образованието, обучението, младежта и спорта. Намерил е за неприложим ЗУСЕСИФ, тъй като той се прилага само към управлението на средствата от ЕСИФ, а те според чл.1, ал.2 обхващат средства от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд плюс, Кохезионния фонд, Фонда за справедлив преход, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, Фонд „Убежище, миграция и интеграция“, Фонд „Вътрешна сигурност“ и Инструмента за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика, предоставени по програми на Р. Б. както и за националното съфинансиране по тях. Констатирал е, че програма „Еразъм+“ не попада сред нито един от изброените европейски фондове, а се финансира пряко от Европейската комисия по специален ред. Позовал се е на съдебна практика, обективирана в решение № 60153/4.02.2022г. по т. д.№ 686/2020г. на II т. о. на ВКС. С оглед на това е прието, че процесният договор е гражданскоправен, макар и със съществени административни елементи при сключването и изпълнението му, поради което и приел спорът за подсъден на общите, а не на административните съдилища.
От фактическа страна е счетено за установено следното:
И. Ц. за развитие на човешките ресурси е държавно учреждение и административна структура по чл.60, ал.1 от Закона за администрацията към Министерство на образованието и науката, създаден с ПМС № 277/6.12.2013г. (ДВ, бр.107/13.12.2013г.), като изпълнява функциите на Национална агенция за Р. Б. по Програмата на Европейския съюз в областта на образованието, обучението, младежта и спорта „Еразъм+“, създадена с Регламент (ЕС) 1288/2013, приложим от 1.01.2014г., заменен от Регламент (ЕС) 2021/817, приложим от 1.01.2021г.
Ответникът е държавна професионална гимназия, който е подал на 2.02.2018г. проектно предложение № 2018-1-BG01-KA102-047508, с което е кандидатствал за финансиране по същата програма, ключова дейност 1 „Образователна мобилност на граждани“, сектор „Професионално образование и обучение“, с проект с наименование „Иновативни подходи за обучение в тенденциите на развитие на английската кухня“.
В проектното предложение за партньорска организация е посочено дружеството „European Strategic Partnership Ltd“, регистрирано във Великобритания и със седалище в [населено място], учредено на 2.10.2017г., чийто управител и законен представител от учредяването е Д. В. К., притежаващ 75 % от дружествените дялове. Същият е заявил от името на представляваното дружество съгласие за участие в проекта с подписано писмо за намерения /letter of intent - л.38 от делото на СОС/.
Съобразно процедурата проектът е бил оценен от двама външни оценители, определени и наети от ищеца, като според депозираната на 29.03.2018г. консолидирана оценка е получил 96 точки от общо 100, като оценителят А. В. е дала 96 точки, а оценителят А. Д. П. /П./ е дала 95 точки /л.39 от делото на СОС/.
Във връзка с поканата за кандидатстване по съответния сектор от програмата /КД1, сектор „Професионално образование и обучение“/ оценителят А. П. е подала декларация от 1.03.2018г. за липсата на конфликт на интереси с юридическите лица, подали проектни предложения, вкл. с лица и членове на консорциуми, подизпълнители или други партньори, като се е задължила при установяване наличие на такъв конфликт на интереси в процеса на изпълнение на задълженията й незабавно да уведоми ищеца и ако е необходимо, да преустанови каквито и да е дейности във връзка с възложените й оценки /л.263 от делото на СОС/.
Проектното предложение е било одобрено от ищеца, във връзка с което с ответника е бил сключен договор за финансова подкрепа № 2018-1-BG01-KA102-047508/12.06.2018г., със срок за изпълнение 1.06.2018 - 30.09.2019г., при максимален размер на подкрепата от 80 284 евро, от които 80 % или 64 227,20 евро са платими авансово в срок от 30 дни от сключване на договора, а останалите - платими като балансово плащане в срок от 60 дни от получаване на крайния отчет с нужните документи, подаден не по-късно от 60 дни от крайната дата на проекта.
На 15.06.2018г. ищецът е превел на ответника авансовото плащане в размер на 64 227,20 евро, равняващи се на 124 184,31 лева. От получените авансови средства ответникът е превел на 12.12.2018г. на партньорската организация „European Strategic Partnership Ltd“ сумата 43 002 британски лири, равняващи се на 94 045,37 лева (за самолетни билети, логистика, настаняване и обучение на 32 лица), представляващи 76 % от полученото авансово плащане по процесния договор. От собствените средства на ответника в полза на посоченото дружество са били преведени на 24.04.2019г. още 10 300 британски лира /20 172,55 лева/, или от общо разплатените разходи по проекта в размер на 152 067,51 лева дружеството е получило 114 217,92 лева, т. е. 75 % от общите разходи - видно от приетото заключение на ССЕ.
На 16.06.2018г. между оценителя А. П. и управителя на партньорската организация Д. К. е сключен граждански брак, което обстоятелство, наред с други, станало известно на ищеца по-късно - при извършени проверки от дирекция „Акредитация, мониторинг и проверки“ към ищеца и след изготвената по този повод докладна записка № ПМКН-03-51/1/11.09.2018г., в които са описани 12 проекта, измежду които и процесния, със съмнения за конфликт на интереси във връзка с установените лични отношения между оценителя П. и управителя К., като по същите проекти за 2017г. и 2018г. били финансирани общо 1 621 899 евро. Във връзка с това ищецът сезирал компетентните органи - прокуратурата на РБ, Изпълнителна агенция „Одит на средствата на ЕС“, КПКОНПИ, Дирекция „Защита на финансовите интереси на ЕС“ и Европейската комисия. Конфликт на интереси бил констатиран и в одитен доклад от 13.03.2019г. на ИА „Одит на средствата на ЕС“, в който са дадени препоръки за прекратяване на 19 договора и за възстановяване на сумите по тях, измежду които и процесният. Докладът на ИА „ОСЕС“ е бил изпратен на Европейската комисия, която с писмо реф. № Ares /2019/7516373/6.12.2019г. е потвърдила констатациите и е поискала възстановяване на сумите към бюджета на ЕС. Във връзка с това с дебитна нота от 13.12.2019г. ищецът е превел на Европейската комисия сумата 867 710 евро. С писмо с изх. № KA102/VET-244/4/15.02.2019г. ищецът е уведомил ответника за тези констатации и за намерението си да спре дейностите и плащанията по проекта, като от страна на последния е изпратено възражение. С писмо с изх. № KA102/VET-244/8/3.02.2020г. ищецът е уведомил ответника за намерението си да прекрати договора поради установения конфликт на интереси, както и поради липсата на подаден краен отчет в срока по чл.1.4.4 от договора - до 60 дни след изтичане на срока на изпълнение на дейностите; на ответника е дадена възможност за възражение, което същият е депозирал с вх.№ KA102/VET-244/9/16.03.2020г. С писмо с изх.№ KA102/VET-244/10/14.05.2020г. ищецът е уведомил ответника, че прекратява договора по същите причини. Ищецът е изпратил до ответника и писмо с изх.№ КА102/ VET-244/12/30.07.2020г., съдържащо покана за възстановяване на получените средства по договора, за което няма данни да е получено - изпратено е с писмо с обратна разписка, което е върнато в цялост като неполучено с отбелязване, че получателят се е преместил.
По спорните по делото въпроси въззивният съд е приел следното:
Приложимо към процесния договор от 12.06.2018г. е българското право (чл.II. 18.1 от договора), както и специалното законодателство на ЕС, действащо към момента на сключването му - Регламент (ЕС) № 1288/2013 за създаване на „Еразъм+“ - програма на Съюза в областта на образованието, обучението, младежта и спорта, а също и Регламент /ЕС, Евратом/ 966/2012 относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза.
След съобразяване на чл.II. 1 от Общите условия на договора и чл.57, ал.2 от Регламент № 966/2012, апелативният състав е заключил, че е налице очевиден конфликт на интереси на оценителя спрямо партньорската организация „European Strategic Partnership Ltd“, представлявана от Д. К., който конфликт на интереси е съществувал и към момента на процесната оценка - 29.03.2018 г., още повече, че въз основа на тази положителна оценка и бил сключен и процесния договор от 12.06.2018г. В мотивната си част се е позовал на фактическите констатации в представения одитен доклад от 13.03.2019г. на ИА „Одит на средствата от ЕС“, които въззивният съд служебно е проверил в частта относно вписванията в електронния ТРРЮЛНЦ. Констатирано е, че с решение от 12.04.2017г. по ф. д. № 191/2017г. на СГС е било регистрирано сдружение „Надежди и мечти“, което е било пререгистрирано по реда на ЗТРРЮЛНЦ на 11.05.2018г. с ЕИК -[ЕИК], чийто учредител и управител е Д. В. К. - управител и на „European Strategic Partnership Ltd“. Адресът на управление на това сдружение от учредяването му и до момента е в [населено място], [улица], вх. Б, ап.12. Това е и постоянният и настоящ адрес на оценителя А. П., който е бил регистриран още на 16.06.2011г. - съгласно справката от НБД „Население“ (л.192 от делото на СОС). Същият адрес тя е посочила и в договор № ЧР-02-94/14.03.2018г., сключен с ищеца за оценка на проектни предложения по програма „Еразъм+“ за 2018г., 2019г. и 2020г. (л. 256 от делото на СОС). Също така за времето от 17.10.2016г. до 20.03.2018г. като управител и едноличен собственик на капитала на „А. П. К. ЕООД, с ЕИК –[ЕИК], е вписан оценителя А. П., а на 20.03.2018г. за такъв е вписан В. Д. К., който е баща на Д. В. К. - видно от удостоверението за съпруг и родствени връзки от 28.10.2021г. (л.233 от делото на СОС). Адресът на управление на това дружество е същият - [населено място], [улица], вх. Б, ап.12. Счетено е при съвкупна преценка на горните факти, че още към началото на 2017г. между А. П. и Д. К. са установили не само трайни емоционални отношения, а и общ икономически интерес, вкл. отношения между оценителя и близкия роднински кръг на управителя.
Съдът е приел, че ответникът носи отговорност за действията и бездействията на всички лица, които е ангажирал във връзка с изпълнението на договора, като е намерил за ирелевантно дали ответникът е знаел за близките отношения между оценителя А. П. и Д. К. - законния представител на партньорската организация по договора. Същевременно е посочил, че според чл.11.5.1 от Общите условия на процесния договор бенефициентът (партньорската организация по проекта) взема всички необходими мерки, за да предотврати наличието на конфликт на интереси, а според чл.11.5.2 бенефициентът уведомява незабавно националната агенция за всяка ситуация, която представлява конфликт на интереси или която има вероятност да доведе до конфликт на интереси, като той незабавно предприема всички необходими мерки за коригиране на тази ситуация, а неизпълнението от същата се счита за неизпълнение и на координатора по договора - ответника, който носи пълна гражданскоправна отговорност за действията и бездействията на всички ангажирани от него лица във връзка с кандидатстването по проекта и изпълнението на договора.
В обобщение съдът е приел, че е налице нарушение на процесния договор от партньорската организация, за което отговаря и ответникът. Последният от своя страна може да ангажира отговорността на партньорската организация по сключения с нея договор, което е въпрос на техни вътрешни отношения.
Въз основа на чл.87 ЗЗД във вр. с чл.11.17.3.1, буква „е“ от Общите условия на процесния договор, съдът е приел, че в случая са налице „нередности“ и „измама“ по смисъла на чл.11.1 от ОУ в рамките на процедурата по предоставяне на средствата, тъй като представляващият партньорската организация не е изпълнил задължението си по чл.11.5 от ОУ (нарушение чрез бездействие), а оценителят е представил невярна декларация за липса на конфликт на интереси (нарушение чрез действие), довели до оценка на проект в условията на конфликт на интереси. Нарушението е съществено с оглед интереса на кредитора, предвид специфичната нормативна уредба относно разходването на бюджетните средства на ЕС, отличаваща се със стриктни правила и засилен финансов контрол. С оглед на това е заключил, че в полза на ищеца е било породено правото да прекрати /развали/ процесния договор. Без значение за упражняване на това право е дали процесният договор е бил изпълнен в уговорения срок. Това право ищецът надлежно е упражнил с представеното писмо с изх. № КА102/УЕТ-244/10/14.05.2020 г., с което е заявил, че прекратява договора.
Съдът е намерил за доказана и втората посочена причина за разваляне на договора - липсата на подаден краен отчет в срока по чл.1.4.4 от договора, а именно до 60 дни след изтичане на срока на изпълнение на дейностите. Посочено е, че ответникът не отрича липсата на такъв, но изтъква, че това не е било сторено, защото с писмо с изх. № КА102/УЕТ-244/4/15.02.2019г. ищецът е уведомил, че спира дейностите и плащанията по проекта. Съдът е намерил, че това не отговаря на точното съдържание на писмото, тъй като уведомлението се отнася до бъдещото намерение на ищеца да спре проекта, но за да настъпи самото спиране е било необходимо да се изпрати второ писмо за това, което не е било сторено, т. е. проектът не е бил спрян. Поради изложеното, решаващият състав е счел, че ищецът е дължал неговото изпълнение, вкл. и за задължението за представяне на краен отчет. Същевременно съдът е счел, че това не е съществено неизпълнение на договора, освен ако то е съчетано с неизпълнение и на неговия предмет, което не се твърди и установява. Също така само по себе си неизпълнението на задължението по т.1.4.4 не представлява основание за разваляне на договора, ако той все пак е изпълнен. Въпреки това въззивната инстанция е намерила, че първото установено нарушение (на чл.11.5) е достатъчно за наличието на основание за разваляне на договора, което право ищецът надлежно е упражнил. Съответно с развалянето на договора отпада и основанието за получаване на финансовите средства от ответника, поради което той дължи тяхното възстановяване на ищеца.
Поради гореизложеното, съдът е счел, че искът за връщане на процесната сума 64 227,20 евро е основателен.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Следва ли да се приеме, че е налице нарушение на договора от страна по него, ако същата няма възможност да установи, че има налице конфликт на интереси от трети лица, участващи в изпълнението на договора и така да се ангажира неговата отговорност?“; 2/ Следва ли да се търси отговорност на ответника при всякакво обстоятелство, оказващо влияние за изпълнението на договора или само при такова, което зависи от недобросъвестното изпълнение на договора?“ Касаторът се позовава на наличието на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното:
Първи въпрос, касаещ възможността на ответника да установи конфликта на интереси, не е обусловил изхода на спора и следователно не осъществява общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като решаващият извод на въззивния съд е друг, а именно, че съобразно клаузите на Общите условия към договора, ответникът носи пълна гражданскоправна отговорност за действията и бездействията на всички ангажирани от него лица във връзка с кандидатстването по проекта и изпълнението на договора и следователно и за допуснатият от бенефициера конфликт на интереси с оценителя, чиято оценка е довела до одобряване и финансиране на проекта. С оглед така очертания водещ извод на съда, втори въпрос също не покрива общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като изходът на делото е обусловен не от неизпълнение на задължения по договора от ответника, а от отговорността му за чужди действия, произтичаща от клаузите на договора му с ищеца.
С оглед липсата на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, безпредметно е обсъждането на наведения допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 604/26.09.2023г. по гр. д. № 560/2023г. на Апелативен съд – София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.