О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 477

София, 05.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на първи февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 84 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Б. М. срещу решение № 851/22.06.2023 г. по в. гр. д. № 231/2023 г. на Софийския апелативен съд.

С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 263303/11.11.2022 г. по гр. д. № 6029/2018 г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени исковете по чл.45 ЗЗД на А. Б. М. срещу М. С. Ж. за сумата от 20 000 евро – неимуществени вреди и 70 000 евро имуществени вреди, изразяващи се в разлика между действителната пазарна цена, на която са продадени на публична продан гараж № 7, находящ се в [населено място], [улица] подземен гараж № 5, находящ се в [населено място], [улица], които вреди са причинени от недобросъвестно упражняване на процесуални права от страна на И. Ж. /наследодател на М. Ж./ като ищца в производството по гр. д. № 3641/2007 г. на СГС и свързаните с него производства, както и като взискател по изпълнително дело № 20158490400711 на ЧСИ с рег. № 849, както и исковете на А. Б. М. срещу К. Н. М. по чл.45 ЗЗД за думите 50 000 евро неимуществени и 150 000 евро имуществени вреди, изразяващи се в разлика между действителната пазарна цена, на която е продаден на публична продан апартамент № 21, находящ се в [населено място], [улица], които вреди са причинени от недобросъвестно упражняване на процесуални права от страна на К. М. като процесуален представител на И. Ж. като ищца в производството по гр. д. № 3641/2007 г. на СГС и свързаните с него производства, както и като взискател по изпълнително дело № 20158490400711 на ЧСИ с рег. № 849.

За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че принудителното изпълнение, проведено по изп. дело № 20158490400711 на ЧСИ А. П., е образувано въз основа на изпълнителен лист по решение № 746 от 24.02.2010 г. по гр. д. № 12957/2009 г. на СГС, I-13 с-в, потвърдено с влязло в сила решение № 525/19.03.2013 г. по гр. д. № 4012/2011 г. на Софийския апелативен съд, с което А. Б. М. е осъдена да заплати на И. Г. Ж. на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.534-538 ТЗ сумата от 130100 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва в размер на 8291,84 евро за периода 12.04.2007 г. – 24.09.2007 г. Въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че в производството по чл.45 ЗЗД следва да бъде зачетена силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, поради което не може да бъде преразглеждан въпросът за възникването и съществуването на задължението по записа на заповед, издаден от А. М. в полза на И. Ж., който е послужил като основание за уважаване на предявените искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.534-538 ТЗ и чл.86 ЗЗД, както и че при влязло в сила решение не може процесуалните права, упражнени от И. Ж., включително и чрез пълномощника й адв.М., да са упражнени недобросъвестно. Въззивният съд е добавил, че по делото не се установява такава недобросъвестност, тъй като няма данни И. Ж. да е знаела, че вземането й по процесния запис на заповед не съществува, т. е. че не съществува материалното право, чиято защита е потърсила. Напротив, нейното право е потвърдено с решение, което се ползва със сила на пресъдено нещо. Прието е, че по това дело А. М. е имала възможност да противопостави всички свои възражения срещу записа на заповед. Изложени са и други мотиви за неоснователност на иска по чл.45 ЗЗД.

С молба вх. № 1395/24.01.2024 г. жалбоподателката М. е поискала отвод на настоящия съдебен състав, на който делото е разпределено за разглеждане. Позовава се на предходно определение № 2756/02.10.2023 г. по гр. д. № 2960/2023 г., с което настоящият състав се е отвел от разглеждането на гр. д. № 2960/2023 г. на ВКС, I-во г. о., образувано по касационна жалба на А. Б. М. срещу решение № 260584/07.04.2023 г. по гр. д. № 5396/2021 г. на Софийски градски съд, както и на определение № 4285 от 28.12.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5099/2023 г., I г. о., постановено от състав на ВКС, в който участват двама от съдиите по предходното дело, с което по молба на А. М. е допуснато обезпечение на предявения от нея против М. С. Ж., като правоприемник на починалата в хода на процеса ответница И. Ж., осъдителен иск с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата 220 000 лева, представляваща обезщетение за причинени вреди от извършване на публична продан на собствен на ищцата недвижим имот - апартамент № 21, находящ се на апартамент № 21, находящ се на [улица] [населено място], чрез налагане на възбрана върху апартамент №2, находящ се в [населено място], [улица], ет. 2, при определена парична гаранция от 22 000 лв. Молителката счита, че тази гаранция е непосилна за нея с оглед развилите се отношения между страните. Жалбоподателката се позовава и на решение по друго дело, в което настоящият съдебен състав е излагал съображения в кои случаи съдебният състав трябва да се отведе от разглеждането на едно дело на основание чл.22, ал.1, т.6 ГПК.

За да се произнесе по молбата за отвод настоящият състав на ВКС констатира следното:

Настоящият състав се е произнасял в производство по чл.288 ГПК по гражданско дело между същите страни. С определение № 50054 от 16.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1523/2022 г., I г. о., не е допуснато касационно обжалване на решение № 90/21.01.2022 г. по в. гр. д. № 1845/2021 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 262521/16.04.2021 г. по гр. д. № 4492/2019 г. на Софийския градски съд, с което са отхвърлени предявените от А. М. срещу М. Ж., като правоприемник на И. Ж., искове по чл.108 ЗС за собственост на 1/2 ид. ч. от гараж № 5 в [населено място], [улица] гараж № 7 на [улица], както и иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата 100 300 лева, като неправомерно получена по разпределение от 11.12.2018 г. от неразрешена според ищцата публична продан върху същите имоти, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. По това дело настоящият състав на ВКС се е занимавал с множество въпроси, свързани с материалноправния спор между страните: дали са обсъдени доказателствата за изначалната според А. М. недължимост и липса на възникнало валидно изпълняемо право при преценката за законосъобразността на проведеното изпълнение върху посочените имоти; дали правилно е тълкувана фактическата обстановка, при която са постановени и вписани възрбаните по изпълнителното дело и дали с него неправомерно е отнето имуществото на М.; дали записа на заповед от 27.02.2007 г., който е в основата на влязлото в сила осъдително решение, по което е проведено изпълнително производство и са продадени двата гаража на М., представлява редовен документ, удостоверяващ вземане на И. Ж.. За да постанови определението си по чл.288 ГПК настоящият състав на ВКС се е запознал с всички предшестващи отношения между страните, в основата на които стои въпросният запис на заповед, както и приключилите търговски спорове, завършили с осъдително решение на А. М. в полза на И. Ж., а също и с проведеното принудително изпълнение върху гаражите, които са били възложени на взискателката при проведеното принудително изпълнение.

По следващо гражданско дело между същите страни, разпределено отново на настоящия състав, е постановен отвод с определение № 2756 от 2.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2960/2023 г., I г. о. Делото е било образувано по касационна жалба на А. М. срещу решение № 260584/07.04.2023 г. по гр. д. № 5396/2021 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20000067 от 4.01.2021 г. по гр. д. № 22496/2018 г. на СРС, 43 състав, с което са били отхвърлени предявените от А. М. срещу И. Ж., починала в хода на процеса и заместена от наследника си М. Ж., както и срещу В. А. В. и ЧСИ А. С. П. с рег. № 849 на КЧСИ, искове по чл.75 ЗС за осъждане на ответниците да възстановят на ищцата нарушеното й владение върху 1/2 ид. ч. от апартамент № 21, находящ в [населено място], [улица] върху 1/2 ид. ч. от гараж № 5, находящ се в сутерена на жилищна сграда на адрес: [населено място], [улица], вследствие неправомерен въвод във владение след проведено принудително изпълнение върху имотите. По това дело съставът на ВКС е отчел влязлото в сила решение по чл. 108 ЗС за собственост на 1/2 ид. част от гараж № 5 в [населено място], [улица] Ѕ ид. част от гараж № 7 на [улица], както и връзката му с иска по чл.75 ЗС за във връзка с тези имоти. Прието е, че макар двете дела да имат различен предмет, по тях има общи факти. И по двете дела А. М. е поддържала тезата, че гараж № 5 е възложен на привиден кредитор, тъй като И. Ж. не е имала действително вземане към жалбоподателката. Прието е, че тезата за привидния кредитор е обсъждана от настоящия състав в определението почл.288 ГПК по гр. д. № 1523/2022 г. на ВКС, I-во г. о. и че същата теза се поставя в касационната жалба и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК по делото по чл.75 ЗС и че настоящият състав при разглеждане на касационната жалба срещу решението по чл.108 ЗС е взел становище по този въпрос, затова не може да се произнася повторно по него. По тази причина е постановен отвод по чл.22, ал.1, т.6 ГПК.

По настоящото дело А. М. претендира обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение, насочено върху същите гараж № 7, находящ се в [населено място], [улица] подземен гараж № 5, находящ се в [населено място], [улица], както и върху апартамент № 21, находящ се в [населено място], [улица]. Отново се поставя въпросът дали записът на заповед от 27.02.2007 г. представлява редовен документ, удостоверяващ истинско вземане на И. Ж.; дали правилно въз основа на този документ е било постановено осъдително решение за сумата по записа на заповед; дали с това решение А. М. не е ограбена, какви са действителните отношения между страните, които съдът не е разрешил. Във връзка с тезата на А. М., че срещу нейното имущество е проведено незаконно принудително изпълнение въз основа на съдебно решение, в което съдът не е изяснил действителните отношения между страните и че тези отношения следва да се изяснят в процеса по настоящото дело по повод твърдението за недобросъвестно упражнени процесуални права от ответниците, се иска допускане на касационно обжалване, отмяна на въззивното решение и уважаване на предявените от нея искове по чл.45 ЗЗД.

Настоящият състав счита, че въпреки различния предмет на изброените дела, в настоящата касационна жалба се поставят едни и същи правни проблеми, по които съставът вече е взел отношение както в определение № 50054 от 16.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1523/2022 г., I г. о., с което не е допуснато касационно обжалване на решението по чл.108 ЗС за двата гаража, така и в определение № 2756 от 2.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2960/2023 г., I г. о., с което съставът се е отвел от разглеждането на делото по иска по чл.75 ЗС за апартамента и единия от гаражите. За да не възникне съмнение за предубеденост, следва да се постанови отвод по чл.22, ал.1, т.6 ГПК и по настоящото дело.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТВЕЖДА съдебния състав с председател М. С. и членове С. К. и Г. Г. от разглеждането на гр. д. № 84/2024 г. на ВКС, I-во г. о.

Делото да се докладва за определяне на друг съдебен състав.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: