Производството е по реда на чл. 33 и сл. във връзка с чл. 5, т. 4 от ЗВАС.
Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община, район „Подуяне”, чрез юрк. М. М., срещу решението от 09.01.2006 г. на Софийския градски съд, Административна колегия, трети „Д” състав постановено по адм. дело № 708/2003 г.
С касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 218б, ал. 1, б. „в” от ГПК, във връзка с чл. 11 от ЗВАС. Твърди се, че процесния имот пл. № 1597 попада в урбанизирана територия, за която към настоящият момент тече процедура по изработване на помощен кадастрален план, поради което техническата служба към общината не е могла да издаде исканото удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ и следователно отказът на административния орган към настоящия момент и към момента на издаването му е правилен и законосъобразен.
Ответникът – Н. А. П. от гр. С., чрез адв. М. А. оспорва касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалбата. Намира решението за правилно и законосъобразно и излага подробни аргументи.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 33, ал. 1 от ЗВАС от надлежна страна и е процесуално допустима.
С оглед преценката й по същество, настоящият състав на Върховния административен съд намира същата за неоснователна.
С обжалваното решение постановено по реда на чл. 33 и сл. от ЗАП, Софийският градски съд, на основание чл. 42, ал. 1 от с. з. е отменил като незаконосъобразен отказ на кмета на СО, район „Подуяне”, обективиран в писмо рег. № 94-Н-190/23.01.2003 г., за издаване на удостоверение и скица на основание чл. 13, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ за имот пл. № 1597, кад. лист № 322 от помощния кадастрален план на м. „Враждебна”, гр. С., задължил е административния орган да проведе процедурата по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и на основание чл. 64, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 45 от ЗАП е осъдил същия да заплати на Н. П. сумата 370 лв., представляващи разноски по делото.
Приел е, че изложените от административния орган съображения послужили като мотив за постановения отказ да се удовлетвори искането на Н. П., не съответстват на действителното правно положение. С оглед разпоредбата на чл. 127 от ГПК, във връзка с чл. 45 от ЗАП до приключване на устните състезания по делото административният орган не е представил доказателства относно посочените в акта обстоятелства, послужили като основание за издаването му, въз основа на което е отменил същия, като издаден в нарушение на материалния закон по чл. 11 и чл. 13 от ППЗСПЗЗ и при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Решението на Софийския градски съд е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ общинската служба земеделие и гори е компетентния орган, който постановява решение за възстановяване правото на собственост, върху имоти в границите на урбанизираните територии въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 и чл. 13а от ППЗСПЗЗ. Тъй като имотите се намират в строителните граници на населеното място, за да бъде изготвено съответното удостоверение и скица към него, е необходимо да бъде проведена процедура по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, съгласно която техническата служба към общината при спазване на съответните правила и нормативи, служебно определя застроената/свободна от застрояване площ върху имота. Този акт се одобрява от кмета на общината и въз основа на така приключилата по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ процедура, се издава удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Независимо и отделно от направените постъпки на правоимащите, общинската служба земеделие и гори може и сама да изиска служебно издаването на същото това удостоверение и скица. От своя страна последните служат като основа за постановяване на решението на органа по чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост върху имоти в строителните граници на населените места.
По делото не се спори, а и от доказателствата е установено, че молбата подадена до компетентния административен орган за издаване на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ, необходими на молителя за възстановяване правото на собственост върху процесния имот, е подадена от правоимащо лице – наследник на бившия собственик. Установено е, че имотът – пл. № 1597 е нанесен в изработения комбиниран кадастрален план към 1957 г., както и че в кадастрален план от 1982 г. имотът е нанесен в кадастрален лист № 322, включително, че в разписния лист същия се води на името на И. К. Б. – наследодател на Н. П.. От приетите и неоспорени заключения на основната и допълнителната съдебно-технически експертизи е установено още, че регулационното отреждане на имот пл. № 1597 съгласно ПУП на м. „Триъгълника – Ботевградско шосе”, попада в УПИ І и УПИ ІІ, като върху имота не е реализирано предвиденото по отреждането мероприятие.
При тези данни изводите на съда, че отказа на кмета на СО, р-н „Подуяне” е незаконосъобразен са правилни и обосновани. От една страна съдът безспорно е установил, че процесния имот е нанесен в одобрен кадастрален план, съществуват данни за границите му, планоснимачен номер и площ. Т.е налице са предпоставките визирани в закона за издаване на исканото с молба № 94-Н-190/11.12.2002 г. удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ и като е приел противното административния орган е нарушил материалния закон. Предвид на така установената фактическа обстановка, неоснователен е доводът наведен с касационната жалба, че процесния имот не е отразен в плана, за който към настоящия момент тече процедура по изработването му. От друга страна е налице и констатираното от съда нарушение на административнопроизводствените правила. Не е проведена процедурата по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, предхождаща издаването на исканите от Н. П. документи, тъй като имотът се намира в строителните граници на населеното място. В конкретния случай е налице искане от лицето, което претендира възстановяване правото на собственост върху бившия земеделски имот на наследодателя си И. К. Б. и няма законова пречка за започване и довършване докрай на процедурата по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. С оглед на това правилно решаващият съдебен състав е отменил отказа на административния орган и го е задължил да се произнесе по горепосочения ред, като проведе процедурата по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, преди издаване на исканото удостоверение и скица.
По изложените съображения не са налице сочените с касационната жалба отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. „в” от ГПК и решението като правилно следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 40, ал. 1, предложение първо от ЗВАС, Върховният административен съд - ІV отделение, РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 09.01.2006 г. на Софийския градски съд, Административна колегия, трети „Д” състав постановено по адм. дело № 708/2003 г. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ А. К./п/ Г. К. М.М.