Съдебно производство по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по касационна жалба на Д. Х. Д., от гр. С., ж. к."Люлин", бл. 210, вх. Б, ет. 4, ап. 24, против решение № 7256 от 27.12.2012 г., постановено по адм. дело № 6690/2012 г. по описа на Административен съд София – град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 109254 от 19.03.2010 г., издадена от зам. началник отдел "Пътна полиция" при СДВР, с която, на основание чл. 171, т. 4 ЗДвП е иззето свидетелството му за управление на МПС (СУМПС).

В жалбата се твърди, че са налице касационни основания по чл. 348 НПК за отмяна на съдебния акт. Релевира се изричен довод за допуснато при постановяването му съществено нарушение на процесуалния закон, което следва да бъде квалифицирано като основание по чл. 209, т. 3, предл. 2-ро АПК. Развиват се съображения, че не са събрани доказателства относно връчването на наказателните постановления (НП), които се считат за влезли в сила от страна на административния орган и са послужили като фактическо основание за прилагане на ПАМ. Иска се да бъде отменено първоинстанционното решение.

Ответникът – заместник началникът на отдел "Пътна полиция" - СДВР, не ангажира становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна – участник в първоинстанционното производство. Като разгледа касационната жалба на посоченото в нея основание и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира същата за неоснователна.

С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Д. Х. Д. срещу заповед за...