Производството е по реда на чл.33 във връзка с чл.5, т.4 ЗВАС.
Образувано е по касационна жалба от М. Й. К. чрез представителя й по пълномощие - К. П. срещу решение № 89 от 25.01.2006 година по адм. дело № 60/2005 година на Търговищкия окръжен съд. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата й срещу отказ на кмета на община Т., обективиран в заповед № 3-01-974 от 30.06.2005 година да й признае право да придобие собствеността върху имот от 1.000 декар в местността "Кованлъка" в землището на град Търговище. Релевира доводи за неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отметнителни основания по смисъла на чл.218б, ал.1,б."в" ГПК.
Ответната страна не изразява становище по жалбата.
Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че ползвателката не е доказала с никакви доказателствени средства надлежно предоставено право на ползване. Неоснователно е възражението и за липса на произнасяне от съда по изпълнението на изискванията на пар.62, ал.2 ПМС 456/1997 година.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.33, ал.1 ЗВАС и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред окръжния съд е по реда на пар.62, ал.3 ПМС 456/1997 година. Образувано е по жалба от М. Й. К. срещу заповед № 3-01-974 от 30.06.2005 година на кмета на община Т.. С нея й е отказано признаване право да придобие собствеността върху 1.000 декар земеделска земя в м."Кованлъка" в град Търговище, поради липса на доказателства за надлежно предоставено право на ползване. Възраженията на жалбоподателката са в три насоки: че е подала молба за признаване на такива права през 1992 година, коато е била уважена. Това довело до намаляване с един декар на възстановените й земеделски земи. На второ място се е позовала на влязло в сила решение № 1044А/1003 година по гр. дело № 1246/1994 година на Търговищкия районен съд. На последно място твърди незаконосъобразност на отказа на кмета поради обстоятелството, че е постановен тринадесет години след подаване на молбата.
От писмените доказателства по приложената административна преписка съдът е установил, че молбата, с която е инициирано производството е подадена през 1992 година. В нея М. Й. К. е отразила, че не е в състояние да предостави документ за предоставено право на ползване по ПМС 21/1963 година, тъй като го е изгубила. На повторно искане от страна на администрацията вообще не е отговорила. Във връзка с изготвяне план на новообразуваните имоти, на 25.01.2005 година назначена от кмета комисия с протокол № 10 е разгледала 34 молби, подадени от ползватели през 1992 година, по които не са приложени необходимите документи, удостоверяващи предоставено право на ползване с предложение да се отхвърлят. Между тях е и молбата на жалбоподателката. Въз основа на предложението на комисията, кметът е издал и обжалвания отказ.
Съдът е предприел необходимите действия за реализиране на доказателствените искания, направени от жалбоподателката в първото съдебно заседание. Изискал е за прилагане соченото гражданско дело, което се е оказало унищожено. В този случай съдът служебно е изискал данни за постановеното по него съдебно решение от ОСЗГ на база на образуваната пред нея реституционна преписка. Това е направено с разпореждане от 5.10.2005 година на съдията-докладчик. В приложената преписка се съдържа протоколно решение № 11618 от 28.12.1992 година на поземлена комиия, Търговище за признаване и определяне за възстановяване право на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне на наследници на Й. Н. Й. в размер на 31.600 декара. Заявителка по преписката е жалбоподателката. Върху решението е направена отметка от органа по поземлена собсвеност, че с решение № 1044А по гр. дело № 1246/1993 година на ТРС на наследниците са възстановени още 26.000 декара. Двете цифри са сумирани и е вписано, че общо следва да бъдат възстановени 57.600 декара, като изписването е цифрово и словесно. Това е дало основание на окръжния съд да счете, че съдебното решение, на което се позовава жалбоподателката е постановено в производство по реда на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ и е неотносими към спора за липсата или наличието на законовите предпоставки за признаване права на ползвател.
При тези данни по делото, съдът е приел, че жалбоподателката не е установила с никакви доказателства надлежно предоставено право на ползване върху процесния имот, а това е основната предпоставка по пар.4а ПЗР на ЗСПЗЗ за признаване право да придобие собственост върху имота. Обсъдил е възраженията, че административният акт е издаден тринадесет години след подаване на молбата, но е приел, че това обстоятелство не рефлектира върху законосъобразността на обжалваната заповед, той като срокът за подаване на молби и за произнасяне по тях е нормативно удължаван. На последно място е счел за напълно неотносими доводите по жалбата относно възстановяване право на собственост върху земеделски имоти по описаните преписки, тъй като те нямат нищо общо с реализиране на твърдяните права по пар.4а, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ. Въз основа на това е извел правен извод за законосъобразност на отказа на кмета и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно.
Първият довод в касационната жалба е за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът от една страна не участвал активно в попълването на делото с релевантните за правилното му решаване доказателства и от друга неправилно приложил правилата за разпределение на доказателствената тежест. Доводът е неоснователен. Съгласно разпоредбата на чл.127, ал.1 ГПК, приложима съгласно препращащата норма на чл.45 ЗАП всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Отнесена към конкретния случай тя задължава жалбоподателката да установи наличието на обстоятелствата, от които зависи признаването на правото й по пар.4а, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ. Те са две: предоставено право на ползване по реда на някой от посочените в нормата на пар.63 ПМС 456/1997 година подзаконови нормативни актове и застрояване на имота със сгради до 1.01.1992 година. В случая тя е установила само втората положителна материалноправна предпоставка. Установяването на първата се извършва с прилагане към молбата за признаване на права на удостоверителен документ - аргумент от нормата на пар.61, ал.2, т.2 ПЗЛ 456/1997 година, какъвто тя не само, че не е приложила, но и признава, че не разполага с такъв. Отделно от това съдът е уважил всички доказателствени искания на жалбоподателката и е събрал всички доказателства, в това число и данни за съдържанието на постановеното съдебно решение по гр. дело на Търговищкия районен съд, което е унищожено, но което е цитирано от нея.
На следващо място в жалбата тя се е позовала на признато й право да придобие собствеността върху процесния имот още след подаване на молбата през1992 година. Твърдяла е, че по тази причина са й признати за възстановяване земеделски земи с един декар по-малко. Твърденията отново са напълно недоказани. Като доказателство за посочените обстоятелства М. Й. К. е посочила образуваната преписка пред поземлената комисия и описаното вече решение на Търговишкия районен съд. Доказателствените средства са събрани с активното участие на съда, но от тях не се е установила никаква връзка между производството пред поземлената комисия и това пред кмета на общината. Първото е във връзка с подадени заявления за признаване на собственически права по реда на чл.14, т.1 и 2 ЗСПЗЗ. Второто е съвсем различно и касае признаване на правата по пар.4а ПЗР на ЗСПЗЗ. А писмените доказателства за извършена делба между наследниците на бившия собственик са напълно неотносими към настоящия спор.
Представената в касационното производство скица, издадена през 1977 година доказва само, че на името на М. Й. К. е записан имот VІІІ, но не установява предоставяне ползването на имота по силата на изброените в пар.63 ПМС 456/1997 година подзаконови нормативни актове и то при спазване на изискванията в него.
Вторият касационен довод съдържа също твърдение за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не се произнесъл дали при издаване на обжалваната заповед са спазени изискванията на пар.62, ал.2 ПМС 456/1997 година. Той отново е неоснователен. Към административната преписка се съдържа протокол на комисията № 10 от 25.01.2005 година, чиято мотивна част заедно с предложението да се постановят откази е напълно възприета от административния орган.
Последният касационен довод потаря твърденията и в първоинстанционното производство за възстановена на жалбоподателката в по-малък размер земеделска земя с оглед декларираното от нея ползване на 1.000 декар такава, предоставена по постановление. Самото деклариране се съдържат в заявление вх.№ 1156 от 19.11.1991 година, подадено от нея, като наследница на Й. Н. Й.. Заявлението обаче е напълно идентично в частта му, в която са описани претендираните за възстановяване земи с това, подадена от другия наследник - Т. Й. Н. към същата преписка. Така, че доводът се явява необоснован. По важното обаче е, че той е и неоснователен, тъй като признаване правото на ползвател да придобие собственост върху предоставен му за ползване имот на основание пар.4а, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ не е постановено в каквато и да било зависимост и връзка с възстановяване на права върху земеделски земи, внесени в ТКЗС от бивши собственици.
От така извършения анализ е видно, че подадената касационна жалба е неоснователна. Обжалваното решение е постановено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила и е обосновано, поради което следва да се остави в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл.40, ал.1 ЗВАС, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 89 от 25.01.2006 година по адм. дело № 60/2005 година на Търговищкия окръжен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ А. К./п/ Г. К. А.К.