Производството е по реда на чл. 5, ал. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ), във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Н. Д. З. от гр. В. срещу решение № 742 от 27.12.2007 г., постановено по адм. дело № 2092/2007 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-07-7706-271 от 01.10.2007 г. на областния управител на област с административен център гр. В..

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради материална незаконосъобразност. Иска се неговата отмяна и вместо него - постановяване на решение, с което да бъде уважено правото на оспорващите за изплащане на еднократно парично обезщетение по реда на ЗПГРРЛ.

Ответникът - областният управител на област В., не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени данните по делото и доводите на страните намира за установено следното:

С оспорваната пред първоинстанционния съд заповед на областния управител на област В. административният орган е отказал да признае на жалбоподателя право на парично обезщетение по реда на ЗПГРРЛ за изтърпяното от него наказание "лишаване от свобода", наложено с присъда № 1019/1953 г. по НОХД № 1005/1953 г. на Пловдивския окръжен съд, представляващо осъществена спрямо Златанов репресия от политически характер, посочена в чл. 1, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 9 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от закона. Съдът е изложил мотиви, че престъплението, за което е бил осъден по чл. 126 от Наказателния закон отм. , действащ към момента на постановяване на присъдата, не попада в хипотезисите на правните норми на чл. 2 от ЗМГРРЛ, където са изброени изчерпателно случаите, в които обезщетение по този закон се дължи.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящият...