Образувано е по касационната жалба на М. К., канадски гражданин, против решение № 2167 от 25.02.2008 год., постановено по адм. д. № 3636/ 2007 год. на тричленен състав на Върховния административен съд, в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу решение №12/ 7.03.2007 год. на Комисията за защита от дискриминация в частите по пункт 1, пункт 2 и пункт 3.
От изложените в многобройните писмени допълнения към касационната жалба доводи се извеждат твърдения за противоречие на обжалваното решение с материалноправните разпоредби и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Назначеният по делото обществен защитник адвокат Авджиев поддържа от името на доверителя си наведените в жалбата касационни оплаквания. Твърди се, че е нарушено правото на защита, тъй като не е осигурен превод на всички материали по делото и на съдебните актове на говоримия от жалбоподателя английски език. Поддържат се и възраженията, че съдът не се е произнесъл по всички поставени от жалбоподателя въпроси, както и че неправилно е разпределена доказателствената тежест в процеса. Иска отмяна на съдебния акт в обжалваната част, конкретизирана в допълнителна молба, докладвана в съдебно заседание от 15.05.2008 год.
О. К. за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба.
Ответниците министърът на правосъдието, директорът на ГД"Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието и началникът на Софийския централен затвор, чрез процесуалния си представител, оспорват жалбата.
Заинтересованите страни Министерски съвет на Р. Б. и Прокуратурата на Р. Б. не изразяват становища.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, петчленен състав, като провери правилността на обжалваното решение и съобрази доводите на страните, намира касационната жалба в обжалваната част за неоснователна по същество.
Тричленният състав на ВАС е разгледал подробно и обстойно събраните по делото факти и обстоятелства и е установил правилна фактическа обстановка, която настоящият петчленен състав споделя изцяло. Жалбоподателят е чужд гражданин, изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" за срок от 17 години на основание влязла в сила присъда на български съд за доказано тежко умишлено престъпление от общ характер. Мястото на изпълнение на така наложеното наказание е Софийския затвор, при първоначално определен "строг режим". По негова жалба е образувано производство пред Комисията за защита от дискриминация, която е разгледала и се е произнесла по твърденията му за осъществявана спрямо него пряка дискриминация.
С решение № 12/ 7.03.2007 год. КЗД се е произнесла, като: 1) е оставила без уважение жалбата на М. К., поради отсъствие на дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗД на основа признак "гражданство" в частта, касаеща конкретните му оплаквания, че е дискриминиран, поради: а) невъзможност да бъде условно предсрочно освободен или трансфериран в Канада за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода"; б) невъзможност да бъде настанен на работа, да упражнява творческа дейност, както и недостатъчен достъп до здравеопазване; в) отказан трансфер в Канада и многократно отказване да се приложи към него институтът на УПО; 2) оставила е без уважение жалбата в частта досежно твърденията за "преследване" и "тормоз" от администрацията на Затвора – гр. С., ГДИН при МП и Прокуратурата на Р. Б., поради отсъствие на дискриминация по смисъла на чл. 4 от ЗЗД във връзка с § 1, т. 1 и т. 3 от ДР на този закон, 3) оставила е без уважение жалбата на М. К. по искането за отмяна на Наредба № 2/19.04.1999 г. за положението на обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение "задържане под стража" и Наредба № 4/29.03.2001 г. за условията и реда за настаняване в общежития от открит, полуоткрит и преходен тип и разпределението на лишените от свобода по затвори, поправителни домове и трудово-поправителни общежития, издадени от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция поради съдържащите се в тях дискриминационни норми, тъй като е налице тяхната изрична отмяна с § 51, т. 4 от заключителната разпоредба на Правилника за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията.
За да отхвърли жалбата по пункт 1, пункт 2 и пункт 3 от оспореното решение на КЗД, тричленният съдебен състав е приел, че не е налице дискриминация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗД спрямо затворника М. К. от страна на органите на Софийския затвор по признак "гражданство". Правилни и в съответствие с приложимия закон са изводите за отсъствие на дискриминационно отношение във връзка с отказите на компетентните органи по изпълнение на наказанията за условно предсрочно освобождаване ( УПО) на Капустин. Развитите в обжалваното решение доводи в тази връзка са изцяло в съответствие с материалноправната регламентация на института за условно предсрочно освобождаване. Постановените откази от компетентните органи да приложат УПО спрямо жалбоподателя са в изпълнение на правомощията им по българското законодателство и не сочат на проява на дискриминация по признак "гражданство" по смисъла на специалния закон. Гражданството не е въведено като признак за дискриминация и за същото е установен статут на привилегированост за всяка една страна, предвид и разпоредбата на чл. 14 от ЕКЗПЧОС. Осъдените чужди граждани без постоянно местоживеене, които са осъдени с наказание "лишаване от свобода" на територията на страната, се настаняват в определено от компетентния орган място за изтърпяването му, съобразено с комуникации, надзор, свиждания, връзки с дипломатическите и консулски служби на съответната страна. А що се отнася до приложението на УПО, то се определя по предвидената за това процедура и при спазване на условията на приложимия специален български закон за всички осъдени лица.
Оплакването на жалбоподателя, че е ограничаван и не е получавал достатъчен достъп до здравеопазване не е доказано точно и конкретно нито в хода на производството пред Комисията, нито в съдебното производство. Правилни са изводите на тричленния състав, че не е допуснато нарушение на чл. 9 от ЗЗД, като административният орган е приложил правилно принципа за разпределение на доказателствената тежест в производството за защита от дискриминация - страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, следва да докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. В случая нито пред органа, нито пред съда жалбоподателят обосновава факти, които да сочат на проявено дискриминационно отношение по този признак. Възражението на обществения защитник, че формулираното становище в решението на КЗД за видимо доброто здравословно състояние на жалбоподателя е абсурдно и недопустимо, настоящата инстанция счита за неоснователно. Не представлява нарушение на процесуалните правила изразено мнение на колективния орган в резултат на лично наблюдение, което е част от проучването по преписката. Безспорно е, че КЗД е заседавала в Софийския затвор и е имала възможност за пряк контакт с осъденото лице-жалбоподател. Непрецизният начин на формулиране на прякото възприятие не рефлектира върху правилността на правните изводи на КЗД. Нито жалбоподателят, нито назначеният му пълномощник не проведоха главно, пряко и пълно доказване на твърденията си за дискриминационно отношение спрямо Капустин, изразяващо се в недостатъчно осигурения му достъп до здравеопазване. Извън производството остава въпросът дали предоставяното здравно обслужване на лицата, изтърпяващи наказания в Софийския затвор е достатъчно качествено, но липсва надлежно проведено доказване от страна на жалбоподателя за неравно третиране спрямо него по този признак.
Не е налице пряка или непряка дискриминация спрямо жалбоподателя и по повод оплакването му, че няма достъп до упражняване правото на труд. Както е установено в хода на съдебноадминистративното производство, на М. К. е дадено разрешение от страна на затворническата администрация да се занимава с творческа дейност, като за това са му предоставени и необходимите средства - коппютърна техника. Затворникът е имал участия с творби извън сградата на затвора. Нещо повече, решено е положеният труд за издаване на литературните му произведения да се зачита за работни дни. Както правилно е приел тричленният състав, тези данни водят до извод, че на осъденото лице - чужд гражданин е предоставено право на трудова дейност в мястото за изтърпяване на наказанието. Правото на труд на осъдените лица е регламентирано в глава IV от ЗИН. Т. право на жалбоподателя не е отказвано. Останалите предявявани от Капустин претенции в тази връзка обаче не водят до извод, че спрямо лицето има неблагоприятно третиране по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗД. Законово регламентирани са условията и местата за осъществяване на трудова дейност и по никакъв начин спрямо жалбоподателя не са извършвани действия, сочещи на различност, нееднаквост по признак гражданство. Както сочи чл. 64 от ЗИН работата, която трябва да извършва лишеният от свобода, се определя от администрацията на затвора съобразно определени условия, вкл. съществуващите възможности, изискванията на охраната и режима. А спрямо всички осъдени лица, при упражняването на трудова дейност в затвора условията на труда се определят от трудовото законодателство (чл. 63 от ЗИН).
Касационната инстанция споделя изводите на тричленния състав и за отсъствие на дискриминация по признаците "преследване" и тормоз" по смисъла на пар. 1, т. 1 и т. 3 от ДР на ЗЗД.
Целта на самото наказание "лишаване от свобода", в случая наложено при строг режим на изтърпяване, сама по себе си предполага и обективно налага съответни ограничения. Пред КЗД осъденото лице твърди, че администрацията на затвора го е третирала неблагоприятно и го е преследвала, като пряко и непряко с десйтвията си го е лишавала от правото му да упражнява законодателно установените възможности, предвидени в НК и ЗЗД. Оплакванията са обективирани в отделни части на различни молби, като съдът ги е систематизирал с оглед произнасянето на специализирания административен орган. По смисъла на закона тормоз е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. Преследването се изразява в по-неблагоприятно третиране на лице, което е предприело или се предполага, че е предприело или ще предприеме действие за защита от дискриминация; по-неблагоприятно третиране на лице, когато свързано с него лице е предприело или се предполага, че е предприело или ще предприеме действия за защита от дискриминация; по-неблагоприятно третиране на лице, отказало да дискриминира. Както правилно е посочено в обжалваното решение, от събраните по преписката данни е установено, че на лишения от свобода чужд гражданин е предоставяно право на свободна кореспонденция с лица, институции и държавни органи; възможност да изповядва своята религия; обезпечена е упражняваната от него творческа дейност. Същият е ползувал отпуск от затвора съобразно правилата на българското законодателство, осигурена му е възможност за достъп до правосъдната система на Р. Б.. Касационната инстанция споделя изцяло изводите на решаващия състав за недоказаност на твърденията за такива действия на затворническата администрация, създаващи обидна, враждебна или застрашителна среда спрямо Капустин.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за неправилност на решението в частта, с която първоначалната му жалба е отхвърлена по пункт 3 от решението на Комисията за защита от дискриминация. Безспорно е обстоятелството, че
Наредба № 2/19.04.1999 г. за положението на обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение "задържане под стража" и Наредба № 4/29.03.2001 г. за условията и реда за настаняване в общежития от открит, полуоткрит и преходен тип и разпределението на лишените от свобода по затвори, поправителни домове и трудово-поправителни общежития, издадени от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция, са отменени по законодателен път. Съобразявайки този факт, както КЗД, така и тричленният състав на ВАС правилно и законосъобразно са приели, че оплакванията на Капустин досежно съдържащите се в тях дискриминационни правни норми са недопустими поради отпаднал правен интерес. В тази част касационната жалба не съдържа и конкретни касационни оплаквания. Предвид изложеното петчленният състав намира, че първоинстанционното решение в обжалваната част е постановено в съответствие със закона, поради което касационната жалба следва да се отхвърли като неоснователна по наведените в нея доводи.
В приложените многобройни молби от Капустин са обективирани исканията му
за осигуряване на надлежно заверени преписи от съответните материали с превод на английски. На тези молби, съдържащи по същество идентични искания, са се произнасяли своевременно и мотивирано както административният орган, така и съдебните състави от двете инстанции. На твърденията, че жалбоподателят не се е запознал с нито едно писмено доказателство и с нито един постановен в настоящото съдебноадминистративно производство акт, тъй като следвало да му се осигурят надлежно заверени преписи с превод на английски за сметка на съда, тричленният състав е отговорил със съответните съдебни актове, поради което не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещо до отмяна на постановеното решенение.
Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 2167 от 25.02.2008 год., постановено по адм. д. № 3636/ 2007 год. на тричленен състав на Върховния административен съд, в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу решение №12/ 7.03.2007 год. на Комисията за защита от дискриминация в частите по пункт 1, пункт 2 и пункт 3. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Е. З. секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Д. Д./п/ Ю. К./п/ Т. В./п/ И. Р.
Т.В.