С решение от 14.03.2006 г. по адм. д. № 8829 от 2005 г. Върховният административен съд е отменил заповед № РД-11-1311 от 12.08.2005 г. на министъра на земеделието и горите, с която Т. О. К. от Плевен е уволнен дисциплинарно на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл от длъжността “директор” на Областната дирекция „Земеделие и гори” – Плевен за “неизпълнение на служебните задължения и неспазване кръга на служебните правомощия и правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация ”.
Против това решение на тричленния състав Министерството на земеделието и горите е подало касационна жалба само за нарушенията на т. 4 и т. 5 от обжалваната заповед.
Върховният административен съд уважи касационната жалба. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон - чл. 218б, ал. 1, б. “в” ГПК.
Оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба, е основателно, защото се оправдава фактически и от гледище на закона. Тричленният състав е приел, че заповедта за дисциплинарно уволнение на Т. О. К. е незаконосъобразна, тъй като по т. 4 за сключване на неизгоден договор за продажба на дървесина, не е представена икономическа обосновка от административния орган, поради което нарушението било „неустановено”, а по т. 5 за несъобщаване на промененото си собствено и бащино име на Министерството на земеделието и горите, нарушението било „пресилено”, защото нямало отношение към служебните задължения. Това становище на тричленния състав е неправилно.
Министърът на земеделието и горите е издал обжалваната заповед въз основа на чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл като е имал предвид протокола от 27 и 28 юли 2005 г. на дисциплинарния съвет при министерството, основан на чл. 96, ал. 1 ЗДСл, че дисциплинарният съвет, за да направи приложението си за дисциплинарно уволнение на Т. О. К. като директор на Областната служба „Земеделие и гори” – Плевен, се основал на доклада на двама инспектори от Инспектората на министерството, че в т. 4 и т. 5 като дисциплинарни нарушения са посочени: 1/. сключването на 23.03.2005 г. на неизгоден договор за продажба на дървесина за 416 лв. вместо за 2 460 лв., с което не е изпълнил служебните задължения и е нарушил кръга на служебните си правомощия /чл. 89, ал. 2, т. 1 и 3 ЗДСл/ и 2./ неуведомяване на министерството за получаване на 02.03.2005 г. на подменена лична карта поради промяна на собственото и бащино име на Т. О. и следствие на това е продължил да изпълнява служебните си задължения със името Т. М., с което е нарушил принципите на лоялност и отговорност /чл. 89, ал. 2, т. 5 ЗДСл/.
Тези констатации на дисциплинарния съвет, които е направил въз основа на събраните данни, съдържащи се в доклада на двама инспектори от Инспектората на министерството при извършената от тях служебна проверка съгласно заповед № РД-09-316 от 28.05.2005 г. на министъра на земеделието и горите, не подлежат на проверка от Върховния административен съд, а и Т. О. К. не доказва с нищо противното. Докладът на двамата инспектори от Инспектората на министерството съставлява събрано в процеса на служебната проверка /административното производство/ доказателство и Т. О. К. е имал пълната възможност да докаже, че съдържа неверни факти и обстоятелства. Обратно, обясненията на Т. О. К., които е дал по реда на чл. 93, ал. 1 ЗДСл, представляват твърдения, с които той претендира изгодни за се си факти, поради което те не съставляват доказателства. Тези твърдения са подлежали на доказване на общо основание. Оспорването на констатациите на административния орган пред съда не е мотивирано и е направено да оправдае извършените нарушения.
В случая с доклада на двамата инспектори от Инспектората на министерството се удостоверяват извършените от Т. О. К. дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1, 3 и 5 ЗДСл. Този доклад е официален документ на длъжностни лица, издаден в кръга на службата им /след служебна проверка/ по установения ред и форма. Затова докладът на инспекторите от Инспектората на министерството, с които се удостоверяват дисциплинарните нарушения на държавния служител, служи за пълно доказателство пред съда до доказване на противното. В случая Т. О. К. не е посочил никакви доказателства, които да опровергават съдържанието на цитирания доклад на инспекторите, поради което формалното оспорване на документа е без всякакво значение. Такова доказателство не представлява становището на В. М. П., тъй като той е изготвил това становище като служител в Областната дирекция „Земеделие и гори” и подчинен на Т. О. К. .
Затова, сключването на неизгодна сделка с дървесина и несъобщаване на промененото собствено и бащино име на министерството съставляват неизпълнение на служебните задължения и неспазване кръга на служебните правомощия и правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1, 3 и 5 ЗДСл. След като Т. О. К. е допуснал цитираните дисциплинарни нарушения, то е налице достатъчно основание за дисциплинарното му уволнение. При извършените дисциплинарни нарушения от държавния служител, може да се наложи дисциплинарно уволнение. Налице е съответствие между тежестта на наложеното наказание и извършените нарушения по смисъла на 91, ал. 1 ЗДСл. След като Т. О. К. е извършил описаните в т. 4 и 5 от обжалваната заповед дисциплинарни нарушения, то правилно е уволнен дисциплинарно по чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Обстоятелството, че някои от нарушенията за налагане на дисциплинарното уволнение, са останали недоказани, не дава основание да се отмени същата заповед.
От друга страна, кога дисциплинарните нарушения съставляват неизпълнение на служебните задължения и неспазване кръга на служебните правомощия и правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, законът никъде не определя. И понеже същият не е определил предпоставките и обстоятелствата, които трябва да се имат предвид, за да счете, че при дисциплинарните нарушения има неизпълнение на служебните задължения и неспазване кръга на служебните правомощия и правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, очевидно той е оставил това да се разрешава за всеки отделен случай от Министъра на земеделието и горите по негова свободна преценка. Затова въпросът дали Министъра на земеделието и горите ще намери основание за дисциплинарното уволнение по чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл, в становището на дисциплинарния съвет, с което се предлага уволнение на това основание и в доклада на двамата инспектори от Инспектората на министерството за извършена от тях служебна проверка, за да обоснове налагането на това уволнение по цитирания по-горе текст от ЗДСл, както е постъпено в случая, или в други обстоятелства и данни, съставлява преценка на тези обстоятелства или данни, при която той действа суверенно и неговата дейност в това отношение не подлежи на контрол от съда. Обжалваната заповед е съобразена с целите, с оглед на които е предоставено правото на свободна преценка, а именно точно изпълнение на служебните задължения и спазване кръга на служебните правомощия и правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация.
Министърът на земеделието и горите е могъл да издаде заповед за дисциплинарното уволнение на Т. О. К. по силата на чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл, щом са изпълнени изискванията на 97, ал. 1 и чл. 93, ал. 1 ЗДСл - заповедта да е мотивирана и са приети писмените обяснения на служителя. В случая подробните мотиви на обжалваната заповед трябва да се търсят в протокола на дисциплинарния съвет от 27 и 28 юли 2005 г. на дисциплинарния съвет и в доклада на двамата инспектори от Инспектората на министерството, където е направен конкретен анализ на неизгодната сделка с дървесина, сключена от Т. О. К. и са посочени данни за извършената промяна на собственото и бащино име на Т. О. К. и несъобжаването им на министерството, поради което не е било необходимо да се излагат отделно подробни мотиви в самата заповед. В тези случаи, когато мотивите на един административен акт се съдържат в друг, предшестващ и издаден във връзка с него документ /справка, доклад, мнение и пр./ на помощни органи, които административния орган е възприел, липсата на мотиви в самия административен акт не съставлява нарушение на чл. 15, ал. 1 ЗАП. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 16 от 1975 г. на Върховния съд.
Като е приел друго тричленният състав неправилно е изтълкувал и приложил цитираните текстове от ЗДСл, поради което решението на съда следва да се отмени по касационен ред, като се постанови ново по същество съгласно чл. 40, ал. 2 ЗЗВАС, с което да се отхвърли подадената жалба.
По изложените съображения, Върховният административен съд, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 14.03.2006 г. по адм. д. № 8829 от 2005 г. на Върховния административен съд – V отделение и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т. О. К. от Плевен против заповед № РД-11-311 от 12.08.2005 г. на министъра на земеделието и горите, издадена на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. П. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ И. Т./п/ А. Е./п/ Н. М./п/ Р. П. И.Т.