Производството е по реда на чл. 33 - чл. 40 от Закона за Върховния административен съд, във връзка с чл. 131 - чл. 132 от Данъчния процесуален кодекс.

Образувано е по касационната жалба на Х. Д. Х., в качеството му на ЕТ “ФЛАМЕНГО – Х. Х.”, гр. Д., срещу решение от 19.11.2004 г., постановено по адм. дело № 138 по описа за 2004 г. на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу ДРА № 1-23-378 от 23.05.2003 г. на ръководител екип при ТДД - гр. Д., потвърден с Решение № 766 от 16.07.2003 г. на Регионалният данъчен директор при РДД - гр. В., с който му е определен данък по чл.31, ал.1, т.2, б. “Д” от ЗОДФЛ за 2000 г. в размер на 1 900 лв., ведно с лихва за забава в размер на 667,02 лв. и за 2002 г. данък в размер на 2 600 лв., ведно с лихва за забава в размер на 236,72 лв.

В жалбата се прави оплакване, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения - отменителни основания по чл.218б, ал.1, б.”в” от ГПК. Касаторът моли Върховния административен съд да отмени решението на ВОС и да постанови решение по същество на спора, с което да отмени атакуваните данъчни актове.

Ответната страна по касационната жалба – Регионалния данъчен директор при РДД - гр. В. оспорва жалбата в съдебно заседание чрез процесуалният си представител юрисконсулт Р. Т.. Претенират се разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 39 ЗВАС, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 33 ЗВАС, от...