Производството е по реда на чл. 33 - чл. 40 във вр. с чл. 5, т. 4 от Закона за Върховния административен съд.

Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието и горите, гр. С., против решение № 2636 от 14.03.2006 г. по адм. дело № 1230 / 2005 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, с което е отменена заповед № РД 11-475 / 08.12.2004 г. на министъра на земеделието и горите.

Развитите съображения, въведени като касационни основания за отмяна, се свеждат до неправилно прилагане на § 75 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния служител.

О. И. П. М. от гр. Л., обл. Ловеч, е оспорил касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за законосъобразност на обжалваното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 33, ал. 1 от ЗВАС от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното решение Върховният административен съд, тричленен състав, е отменил заповед № РД 11-475 от 08.12.2004 г. на Министъра на земеделието и горите, с която на И. П. М. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл и е прекратено служебното му правоотношение на длъжност “младши експерт” в Общинска служба по земеделие и гори - гр. Л., офис Летница. Дисциплинарното наказание е наложено за дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл, извършено по време на изпълняваната от лицето длъжност “старши специалист” в ПК - Летница, обл. Ловеч, по трудов договор с министъра на земеделието № 259 от 21.02.2002 г.

За да постанови решението си, Върховният административен съд, тричленен състав, законосъобразно е приел, че условията и процедурата за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 90 и следв. от ЗДСл са неприложими при констатиране на нарушения, извършени при изпълнение на възложената работа по трудово правоотношение. Този извод произтича от обстоятелството, че отразените в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание действия, квалифицирани като дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл, са извършени на датите 10.10.2003 г. и 24.03.2004 г. През периода от 10.10.2003 г. до 24.03.2004 г. лицето е било служител по трудов договор и едва със заповед на министъра на земеделието и горите № РД-44-1474 от 01.04.2004 г., считано от същата дата, е било назначено като държавен служител на длъжност „младши експерт" с ранг V м., към МЗГ, общинска служба по земеделие и гори - Ловеч /офис Летница/.

Съгласно чл. 39 от ЗВАС касационната жалба подлежи на разглеждане на посочените в нея основания. Касационните доводи за неправилно прилагане на § 75 от преходните и заключителни разпоредби на ЗИД на Закона за държавния служител (ЗДСл) са неоснователни. Работниците и служителите, които работят по трудово правоотношение, се подчиняват на режима за трудова дисциплина и дисциплинарна отговорност, уреден от разпоредбите на Кодекса на труда. При условията на § 75, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗДСл (Обн., ДВ, бр. 95 от 28.10.2003 г.) трудовите правоотношения на лицата, заемащи длъжност, определена за заемане от държавен служител, не се трансформират автоматично в служебни правоотношения по Закона за държавния служител. Служителите по трудов договор се назначават на длъжността, определена за заемане от държавен служител, само ако отговарят на изискванията на чл. 7 и в 14-дневен срок от определянето на длъжността за заемане от държавен служител подадат заявление по чл. 8. С издаването на заповед за назначаване на лицето на длъжност за държавен служител трудовото правоотношение се прекратява. Служебното правоотношение се различава по съдържание от трудовото правоотношение и при изпълнение на държавната служба лицето със статут на държавен служител се ръководи от изискванията по чл. 4, ал. 1 от ЗДСл и принципите по чл. 18 от ЗДСл. Дисциплинарните наказания по чл. 90 от ЗДСл се налагат само на държавни служители, които при изпълнение на служебните си задължения, са нарушили виновно своите служебни задължения. Ответникът по касация Митов при извършване на действията на 10.10.2003 г. и 24.03.2004 г. не е имал статут на държавен служител със служебни задължения, поради което не подлежи на дисциплинарна отговорност на основанията, предвидени от чл. 89 от ЗДСл. Издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 90 от ЗДСл за извършени нарушения на задълженията по трудово правоотношение е незаконосъобразна и като я е отменил, Върховният административен съд, тричленен състав, е постановил правилно решение.

По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 40, ал. 1 от ЗВАС, Върховният административен съд, петчленен състав, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 2636 от 14.03.2006 г. по адм. дело № 1230 / 2005 г. на Върховния административен съд, тричленен състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. П. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ И. Т./п/ А. Е./п/ Н. М./п/ Р. П. Р.П.