Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Т. Т.и от гр. С. срещу решение № 2 от 16.02.2010 г. по адм. д. № 4197/2009 г. по описа на Административен съд - София-град, Първо отделение, 17 състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост.

О. У. на Националния осигурителен институт моли решението да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 211,ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С решение № 2 от 16.02.2010 г. по адм. д. № 4197/2009 г., Административен съд - София-град, Първо отделение,17 състав е отхвърлил жалбата на Д. Т. Т.и от гр. С. срещу Решение № 34 от 4.06.2009 г. на Управителя на Националния осигурителен институт.

Така постановеният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

По същество спорът по първоначалното дело се е свеждал до проверка на законосъобразността на началната дата, от която е отпусната пенсията на Трендафилиди. Последната е претендирала това да бъде датата 10.03.2008 г. - датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия. Административният орган е застъпил тезата, че това трябва е датата 16.02.2009 г. - датата на утвърждаване на погасителния план.

По делото е било безспорно установено, че към 10.03.2008 г. недостигащият за придобиване право на пенсия на лицето е 5 години, 7 месеца и 20 дни, т. е. той надвишава 5-те години, изискващи се от разпоредбата на § 9, ал. 3 от ПЗР на КСО.

Впоследствие Трендафилиди е представила Удостоверение за осигурителни периоди в Гърция за 1 година и 7 дни гръцки осигурителен стаж за право на пенсия, който след приложение на чл. 45, ал. 1 от Регламент на...