Производството е по чл. 23, предл. 2 във връзка с чл. 33-40 ЗВАС. Образувано е по касационна жалба на П. Д. Т. от гр. П. срещу решение № 3723 от 6.04.2006 г. по адм. дело № 10278 от 2005 г. по описа на Върховния административен съд - V отделение. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон.

Ответникът - областният управител на област с административен център гр. П., не е взел отношение.

Представителят на Върховната административна прокуратура застъпва теза за неоснователност на касационната жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 33, ал. 1 ЗВАС 14-дневен преклузивен срок и процесуално е допустима, но разгледана по същество, се явява неоснователна.

С решение № 3723 от 6.04.2006 г. по адм. дело № 10278 от 2005 г. 3-членният състав на Върховния административен съд - V отделение, е отхвърлил жалбата на П. Д. Т. от гр. П. срещу отказ на областния управител на област П., обективиран с писмо № 94-07-28 от 29.09.2005 г., за изплащане на еднократно обезщетение по реда на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. Съдът е приел за установено, че жалбоподателят е репресиран по смисъла на чл. 1, т. 2 ЗПГРРЛ. В цитирания текст попадат незаконно задържани в поделенията на Министерството на вътрешните работи и други места. Тази категория репресирани лица не фигурират в лимитативно изброените в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗПГРРЛ категории лица, които имат право на еднократно обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди. Направен е окончателният извод, че отказът е издаден от компетентен орган в съответствие с материалния закон и неговата цел, поради което не са налице основанията за отмяната му.

Решението на 3-членния състав на Върховния административен съд не е постановено в нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 218б, б. "в" ГПК.

По първоначалното дело е било безспорно установено, че през периода 13.10.1944-28.05.1945 г. по...