Производството е по реда на чл. 33 и сл. от Закона за Върховния административен съд.

Образувано е по касационна жалба на О. Л. С. от София, против решението от 14.03.2006 г. по адм. дело № 5189/2005 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № К–1137 от 11.04.2005 г. на министъра на вътрешните работи, с която е освободен от служба в МВР на основание чл. 253, ал. 1, т. 9 от ЗМВР отм. , поради придобиване на право на пенсия на основание чл. 69 от КСО.

Касаторът навежда доводи за отмяна на постановения съдебен акт поради нарушение на материалния закон.

Сочи, че има неяснота във фактическото основание на уволнението му, тъй като от една страна не са посочени обстоятелствата, поради които именно той следва да бъде уволнен, след като законът дава право на носене на службата до 60-годишна възраст. От друга страна не може да се установи дали инициативата за освобождаване от служба е на прекия му началник, на началника на РПУ, респ. директора на РДВР или министъра на вътрешните работи. Счита също така, че освобождаване от служба на 54 г., без това да е поискано от самото лице, при нормирана от закона възможност за работа до 60-годишна възраст, е акт на пряка дискриминация по признака възраст. отношение на държавния служител от МВР.

Ответната страна в касационното производство – министърът на вътрешните работи, не е взел становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, петчленен състав, прецени съображенията на касатора за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима. По същество тя е неоснователна.

За да отхвърли жалбата на О. Стойков от София против заповед на министъра на вътрешните работи № К–1137 от 11.04.2005 г., първоинстанционният съд е приел, че в процесния случай е...