Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ).
Образувано е по касационни жалби на Съюз на производителите на екологична енергия - юг - гр. Б.д и от " АКВА -ВАК" ООД представлявани от А. Б. , като председател на управителния съвет и като управител на дружеството, срещу решение № 2493 от 18.02.2011 г. по адм. дело № 7358/2009 г. на Върховния административен съд - пето отделение. В касационната жалба се поддържат доводи, че неправилно е прекратено производството по отношение на първия жалбоподател и на "АКВА - ВАК" ООД по отношение на т. 4 и т. 5 от решението на ДКЕВР. Твърди се с доводи, че прекратяването е в противоречие с ТР №2 от 2010 г. на Върховния административен съд и чл. 120 от КРБ, а за втория жалбоподател не е отчетено, че то е енергийно предприятие поради което пряко са засегнати неговите интереси. В касационната жалба се поддържат и оплаквания от "АКВА-ВАК" ООД за неправилност на решението в отхвърлителната му част, поради нарушение на процесуалните правила, материалния закон както и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК, които подробно са мотивирани в обстоятелствената част на жалбата. Иска се оспореното решение да бъде отменено и върнато за ново разглеждане със съответните указания по прилагане на закона.
Подадена е и частна жалба от Национален съюз на независимите енергопроизводители "Екоенергия" - гр. П. в частта от решението, с което е оставена без разглеждане подадената жалба и е прекратено производството по делото поради недопустимост. Счита се че неправилно съдът е приел, че не е налице правен интерес от съдебното оспорване без да се съобрази с ТР №2 от 2.02.2010 г. на Върховния административен съд и с факта, че всяка година ДЕКЕВР преди да издаде съответното решение за определяне на преференциална цена на електрическата енергия произведена от водноелектрическите централи, вятърни генератори и др., провежда публично обсъждане на което са канени като заинтересована страна. Иска се отмяна на съдебното решение.
Ответникът – Държавна комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР/Комисията), моли решението да бъде оставено в сила, а другият ответник "Екоенергия" ООД - гр. П. не взема становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение, че касационната жалба и частната жалба са неоснователна.
Върховният административен съд - петчленен състав, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и подадената частна жалба, като извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, намира същите за неоснователни по следните съображения:
Предмет на съдебен контрол е решение № Ц-04 от 30.03.2009 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране в т. 1, т. 4 и т. 5, с които са определени преференциални цени за продажба на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и водноелектрически централи с мощност до 10мw и за продажба на електрическа енергия от електрически централи с фотоволтаични модоли.
С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд - пето отделение, е оставил без разглеждане жалбите на Национален съюз на независимите енергопроизводители "Екоенергия" - гр. П., Съюз на производителите на екологична енергия - юг - гр. Б.д, "Екоенергия" ООД - гр. П. както и жалбата на "АКВА - ВАК" ООД - гр. Р. против т. 4 и 5 от решение № Ц-04 от 30.03.2009 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и е прекратил прозиводството по делото. Със същото решение е отхвърлил касационната жалба на "АКВА - ВАК" против т. 1 от решението. За да прекрати производството съдът е приел, че по отношение на жалбоподателите не е налице правен интерес от съдебното обжалване, тъй като не се засягат техни права и интереси. По отношение на "АКВА - ВАК" ООД в частта по т. 4 и т. 5 е счел, че също липсва правен интерес, тъй като тези точки се отнасят за цените на енергията произведена от фотоволтаични модоли, а дружеството произвежда енергия чрез водно електрическа централа. Приел е, че с оглед на това то е компететно да оспорва решението в частта по т. 1 относима за неговото производство. По отношение на оспорването на т. 1 от решението на ДЕКЕВР е приел че жалбата е неоснователна, тъй като решението не страда от твърдените от жалбоподателя пороци. Издадено е от компететен орган, мотивирано е, не е налице противоречие с чл. 14, ал. 1 от Закона за енергетиката, приетата в тази точка преференциална цена е формирана при спазване на нормативните изисквания, в съответствие с правомощията на регураторния орган и в изпълнение на изискванията за създаване условия за стимулиране и развитие на технологиите за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници. По отношение на частните жалби.
Частните жалби на Националния съюз на независимите енергопроизводители „Екоенергия” – Пловдив и Съюз на производителите на екологична енертгия - юг - гр. Б.д са неоснователни. Действително основния спорен въпрос в хода на процеса е допустимостта на жалбите. Правилно първоинстанционния съд е приел, че за тях не е налице правен интерес от съдебното оспорване на решение № Ц-04 от 30.03.2009 г. на ДЕКВР. Съдът е изложил много подробни мотиви, които се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Правния интерес е задължителен елемент от активната легитимация на оспорващия и като такъв следва да е налице както при подаване на жалбата, така и в хода на целия процес. В правната теория и в практиката на Върховният административен съд, безпорно е прието, че интересът следва да е пряк и личен и непосредствен, което в конкретния случай не е налице. Правния интерес е пряк когато със самата отмяна на административния акт се цели да бъде отстранена или да се предотврати настъпването на щета от изпълнението на административния акт. Той е личен когато се защитават субективни права, свободи и законни интереси. Непосредствен е, когато се засяга конкретно правната сфера на жалбоподателя или се създават права за трети лица с което се увреждат интересите на жалбоподателя. Частните жалбоподатели са юридически лица с нестопанска цел, като първото е регистрирано в частна полза, а второто е с обществено полезна дейност, създадени са с цел да реализират и развиват инициативи в областта на енергопроизводството и да подпомагат своите членове. С оспореното решение на ДКЕВР са определени преференциални цени за продажба на ел. енергия от възобновяеми енергийни източници и водноелектрически централи с мощност до 10 MW и за продажба на ел. енергия, произведена от електрически централи с фотоволтаични модули до 5 кWp и над 5 кWp. Както се посочи частните жалбоподатели не са правни субекти, извършващи стопанска дейност с предмет производство и продажба на ел. енергия и административния акт не засяга пряко правната им сфера и затова за тях не е налице правен интерес от оспорване. Такъв биха имали евентуално членовете на сдружението, които произвеждат електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, ако с този акт се засягат конкретни техни права и интереси. Аргумент в подкрепа на обратния извод не може да бъде Т.Р. № 2 от 12.02.2010 г. на Върховния административен съд, т. к. то се отнася до правото на оспорване на подзаконови нормативни актове от страна на съсловните (браншови) организации и други юридически лица с нестопанска цел. Не би могло да се приеме за основателен и аргументът че участието на жалбоподателите в общественото обсъждане обосновава правния интерес от съдебното производство. Административния орган е определил и оповестил конкретна форма на участие на заинтересовани лица в производството по издаване на общия административен акт. Жалбоподателите са поканени да участват в обсъждането, но в производството по обжалване административния акт съгласно чл. 67 от АПК те могат да участват от името на своите членове при условия че са упълномощени.
Неоснователна се явява и частната жалба на "АКВА - ВАК" ООД. При установените безспорни данни, че "Аква-Вак” ООД произвежда електрическа енергия чрез водноелектрическа централа, правилно 3-членният състав на Върховния административен съд е приел, че за дружеството липсва правен интерес за обжалване на т. 4 и т. 5 от решението на ДКЕВР, определящи цената на електрическата енергия, произведена от фотоволтаични модули.
Дружеството дори не е доказало в хода на процеса наличието на инвестиционни намерение с оглед обуславяне на правния си интерес от съдебното обжалване, поради което и в тази част съдебното решение с характер на определение е правлино.
По отношение на касационната жалба на "АКВА - ВАК" ООД .
От анализа на събраните доказателства и с оглед доводите на страните следва извода, че касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционния съд правилно е приел, че не са налице съществени нарушения на административнопроцесуалните правила при издаване на оспореното решение. Видно от приложената покана вх. № Е-13-00 - 4 от 18.03.2009 г. административнияа орган е свел до широк кръг заинтересовани лица включително и жалбоподателите провеждането на заседанието за издаване на процесното решение. Дадена е възможност за участие в произовдството по издаването на административния акт на заинтересованите лица по смисъла на чл. 66, ал. 1 от АПК. Разглеждани са представените доклади видно от приожения протокол № 36 от 24.03.2010 г. т. е. налице обществено обсъждане, което по същество се оспорва от жалбоподателите. Подробно и мотивирано съдът е изложил доводи за липса на противоречие с чл. 14, ал. 1 ЗЕ, като е посочил, че това решение е постановено по реда на ЗВАЕИБ и общественото обсъждане следва да се ограничи към становищата на органите и организациите и предприятията свързани с развитето на и насърчаването на тези производства. Ето защо правилно съдът е приел, че твърдените процесуални нарушения нямат съществено значение за правоприлагенто и отмяната на акта единствено въз основа на посочените процесуални пропуски би било в широкия смисъл на думата санкция, не адекватна на степента на процесуалното нарушение. Всъщност е била постигната целта на административнопроцесуалните правила, а именно участие на заинтересовани страни в производството по издаване на оспорваното решение.
В съдебното решение подробно е разгледан механизма на формиране на утвърдените с решението на ДЕКЕВР цени и в съответствие с установените фактически данни и с изискванията на приложимите разпоредби на ЗВАЕИБ (чл. 21, ал. 2 и 3 , чл. 2 т. 1, 4 и 5) и на НРЦЕЕ чл.19а, обосновано е прието, че те са определени при спазване на нормативните изиквания. Заключението на вещото лице (основно и допълнително) е прието по делото, макар и формално оспорено от процуесуалния представител на жалбоподателите, тъй като не е поискано назначаване на повторна експертиза, поради съмнение за неправилност и необоснованост на заключението, то правилно е ценено от съда при постановяване на съдебното решение наред с другите доказателства по делото.
Оспореното съдебно решение обосновано. По същество с касационната жалба възраженията са направени и в първоинстанционното производство, разгледани са подробно и са изложени логически издържани съждения, съответстващи на приетото за установено от съда. Не са налице несъответствия между доказателствата по делото и правните изводи в мотивите. Доказателствата са обсъдени подробно в тяхната съкупност и затова не са налице сочените нарушения на процесуалните правила при постановянае на съдебното решение.
Въз основа на изложеното, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд - петчленен състав, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 2493 от 18.02.2011 г., постановено по адм. дело № 7358/2009 г. на Върховния административен съд - пето отделение. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Б. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ:
/п/ П. Г./п/ С. Х./п/ В. П./п/ П. Г.
В.П.