Производството е по чл. 41, ал. 1 от ЗВАС във връзка с чл. 231, ал. 1, б. "а" от ГПК. Образувано е по молба на

И. Х. Х., гр. Х., за отмяна на влезлите в сила решение № 2044/08.03.2005 г. по ахд №8765/2004 г. на ВАС, първо отделение и на оставеното с него в сила решение от 28.07.2004 г. по ахд № 1402/2003 г. на Пловдивски окръжен съд. Молителят твърди в молбата и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че е налице ново писмено доказателство - протокол за разпит на свидетел от 31.01.2006 г. по нчд №31/2006 г. на Хасковски окръжен съд, представляващо основание за отмяна на влезлите в сила решения по чл.231, ал.1, б. "а" от ГПК. Ответникът по касационна жалба -

директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при централно управление на Националната агенция за приходите, гр. П., взима писмено становище чрез процесуален представител за неоснователност на искането.

Върховният административен съд - петчленен състав намира молбата за отмяна за допустима като депозирана в срока по чл.232, ал.1 ГПК и от надлежна страна, а разгледана по същество - за неоснователна.

За да постановят атакуваните решения, тричленният състав на ВАС, първо отделение и този на ПОС са приели, че договорът от 31.05. 2002 г., сключен между И. Х. Х. и турски гражданин на територията на РБ Турция за заем, нарушава разпоредбата на чл. 4 от Валутния закон, тъй като не е регистриран в БНБ. ВАС е приел, че правният извод на ПОС за нищожност на договора е обоснован и материалноправно законосъобразен. Предвид горното внесената през границата на РБългария на 31.05.2002 г. парична сума във валута с равностойност 317 761,09 лв., недекларирана в годишна данъчна декларация, правилно според ПОС и ВАС е приета за облагаем доход и е определен данък по чл.35 ЗОДФЛ върху нея.

С оглед изложеното обстоятелствата, за които е дал показания турският...