Производството е по реда на чл. 33-40 от Закона за Върховния административен съд.
Образувано е по касационна жалба на Н. Д. П. от гр. С. срещу решение № 1971 от 22.02.2006 г. по адм. дело № 7527 от 2005 г. на Върховния административен съд - ІІІ отделение. С обжалваното решение е отхвърлена жалба на Н. П. против заповед № РД-15-259 от 02.08.2005 г. на областния управител на област С.. В касационната жалба се излага оплакване за неправилност на решението и се иска отмяната му.
С определение на Върховния административен съд от 01.09.2005 г., постановено по адм. дело № 7527 от 2005 г. по молба на жалбоподателя, е спряно изпълнението на обжалваната заповед до решаване на спора по същество.
Ответникът по касационната жалба - областният управител на област С., не взема становище по нея.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд - 5-членен състав, след като прецени допустимостта на жалбата и правилността на решението с оглед разпоредбата на чл. 39 ЗВАС, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Н. П. срещу заповед № РД-15-259 от 02.08.2005 г. на областния управител на област С.. С цитираната заповед, издадена на основание чл. 80, ал. 1 ЗДС, областният управител е разпоредил изземването от жалбоподателя на недвижим имот - частна държавна собственост, представляващ апартамент № 7, находящ се в гр. С., ул. "Добруджа" № 9, ет. 3, с площ 83,93 кв. м, поради това, че го държи без правно основание. В заповедта за изземване е посочено, че имотът е предоставен под наем на Н. П. и П. Т. с договор от 01.01.1997 г. на областния управител на област С. на основание настанителна заповед № 585 от 9.12.1976 г. на Ленинския районен народен съвет и настанителна заповед № РД-04-001 от 16.02.1998 г. на областния управител на област С.. Посочено е също, че със смъртта на П. Т. наемното правоотношение по отношение на нея се счита за прекратено по аргумент на чл. 33 от Правилника за прилагане на ЗДС, а Панов не отговаря на императивното условие на чл. 24, ал. 1 ППЗДС. За да отхвърли жалбата срещу така издадената заповед, съдът е приел, че на основание чл. 24 ЗДС във връзка с чл. 238 ЗЗД наемното правоотношение е било прекратено с писмо № 94НН/42 от 29.04.2005 г., като предизвестието е било връчено на 03.05.2005 г., видно от отбелязването в него, и от 04.06.2005 г. имотът се обитава без основание от наемателя Панов, който не е депозирал възражения или обяснения пред административния орган, започнал производството.
Тези изводи на първоинстанционния съд са неправилни. По делото е установено от фактическа страна, че имотът е частна държавна собственост, управлява се от областния управител на област С. при условията на чл. 18, ал. 1 ЗДС и представлява част от държавния ведомствен жилищен фонд по смисъла на чл. 23, ал. 2 от ППЗДС отм. . На основание настанителна заповед № 585 от 09.12.1976 г. на Ленинския районен народен съвет и настанителна заповед № РД-04-001 от 16.02.1998 г. на областния управител на област С. жалбоподателят и майка му – П. Н. Т., са настанени в апартамента, като данните по делото сочат, че преди това тези лица са обитавали същото жилище на основание договор за отдаване под наем на държавен жилищен имот от 27 август 1962 г., сключен с лицето Д. П. – съпруг на П. Т. и баща на касатора. Впоследствие са сключени друг договор за наем от 01.01.1997 г., както и допълнително споразумение от 13.05.1998 г. между областния управител на област С. и жалбоподателя и майка му, съгласно които имотът е предоставен под наем безсрочно. Със смъртта на П. Н. Т., по аргумент от чл. 33 ППЗДС отм. , наемното отношение е прекратено по отношение на нея. В тази разпоредба е регламентирано, че наемните отношения с другите настанени лица (какъвто в случая се явява касаторът Панов) не се прекратяват, ако тези други настанени лица отговарят на условията на чл. 24, ал. 1 от същия правилник. С обжалваната заповед, цитирана по-горе, областният управител е приел, че лицето Панов не отговаря на тези условия, без обаче да ги е конкретизирал и без да е изследвано наличието или не на тези условия. Напротив, по делото има данни, че този имот още преди смъртта на майката се обитава освен от касатора, така също и от съпругата му и двете й непълнолетни деца, вписани в домовата книга под номер 230-232. Същевременно от областната управа е представено копие на н. акт № 55, т. ХХ, н. д. 4561, за имот ателие и този факт не се оспорва от касатора, но от нотариалния акт се вижда, че се касае до имот със специално предназначение и няма данни, че имотът може да се ползва за жилищни нужди.
Освен това съгласно разпоредбата на чл. 32 ППЗДС при промяна на жилищната нужда, определена съгласно нормите на чл. 31, на настаненото семейство може да бъде предоставено под наем друго жилище съобразно наличния жилищен фонд. Действително нормата не е императивна, а е само една възможност, но в случая, като се имат предвид възрастта на лицето, неговото социално положение - пенсионер, и това, че е обитавал жилището повече от 40 години, би следвало областният управител да предостави друго жилище, ако е считал, че процесното не отговаря на жилищните нужди на наемателя.
По делото е оспорвано от касатора Панов и връчването на предизвестието за прекратяване на наемното правоотношение. Съдът е приел, че предизвестието е редовно връчено, което е в разрез с данните по делото. Видно от представените доказателства, по делото не е установено по безспорен и категоричен начин наличието на отпаднало правно основание за владеене на държавното жилище, което е послужило като основание за издаване на обжалвания административен акт. Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 24 ЗДС се предвижда наемното правоотношение да се прекратява по реда на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Съгласно чл. 238 от ЗЗД ако договорът за наем е без определен срок, какъвто е настоящият случай, всяка от страните може да се откаже от него, като предизвести другата един месец по-рано. За да е налице валидно предизвестие (уведомяване) обаче, волеизявлението на съответната страна, че се отказва от договора, трябва да е било доведено до знанието на другата страна. Иначе има висящо едностранно волеизявление, но няма предизвестие по смисъла на чл. 238, изр. 1-во от ЗЗД. В случая обаче не може да се приеме за безспорно това, че е налице предизвестие за прекратяване на наемния договор, което да е доведено до знанието на наемателя. След като в ЗДС и ЗЗД не е посочен конкретен начин на връчване на предизвестията за прекратяване на наемните договори, то следва да се приеме, че това е предвиденият в глава седма на ГПК ред. В конкретния казус административният орган е използвал реда на чл. 41, ал. 3 от ГПК, където е посочено, че съобщаването (призоваването) може да се извърши и по пощата, но и в този случай следва да се спази начинът, посочен в чл.
46 ГПК, където е посочено, че призовката се връчва срещу подпис лично на призованото лице или на неговия пълномощник по делото. В тези случаи връчителят удостоверява с дата и подпис начина на връчване и качеството на лицето, на което е било връчено. Тази разпоредба на закона не е била спазена, тъй като не е било отбелязано кой точно е получил съобщението и в какво качество. Ето защо в случая не може да се приеме, че е налице валидно прекратяване на наемния договор преди издаването на заповедта на административния орган за принудително изземване на недвижимия имот. Предпоставка за законосъобразност на заповедта за изземване е изпълнението на условието по чл. 238 от ЗЗД за предизвестяване на другата страна по договора, че същият след изтичане на предизвестието ще се счита едностранно прекратен. По тази причина формално не е било налице соченото в заповедта за изземване на имота фактическо обстоятелство - държането му при отпаднало правно основание.
Предвид изложеното, като е достигнал до друг извод, 3-членният състав на Върховния административен съд е издал едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и да се постанови друго решение по същество. Съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗАП административният акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани. В случая с оглед изложеното по-горе следва да се приеме ,
че компетентният административен орган не е изпълнил тези си задължения и е постановил един незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен.
С оглед изложеното и на основание чл. 40, ал. 1 и 2 ЗВАС Върховният административен съд - 5-членен състав, І колегия, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1971 от 22.02.2006 г., постановено по адм. дело № 7527 от 2005 г. на Върховния административен съд - ІІІ отделение, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ заповед № РД-15-259 от 02.08.2005 г. на областния управител област С., издадена на основание чл. 80, ал. 1 от ЗДС. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ц. Т. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ В. К./п/ З. Ш./п/ С. А./п/ М. Д. В.О.