Производството по делото е образувано по молба на В. Б. Г., гр.В. Т., ул. "К. Паница" № 5, вх."Ж", ет. 7, ап. 20 за отмяна по чл. 231, ал.1, б. " г" от ГПК. В пространни съображения се твърди, че решение №10487 от 20.11.2003 г., по адм. д.№5559/2002 г. на Върховния административен съд, ІV отделение и решение №11800 от 27.12.2005 г. по адм. д.№7805/2005 година на Върховен административен съд, трето отделение са противоречиви. Постановени са по едно и също искане, между едни и същи страни но взаимно си противоречат. Състав на Върховния административен съд по първото решение отменил отказа на окръжния съд да й възстанови собствеността върху незаконно отнетия и недвижим имот, а след това, по същия спор, друг състав на Върховния административен съд с решението по второто дело отменил решение на окръжния съд, с което била уважена молбата й за възстановяване на собствеността и отхъвърлил искането. В пространни мотиви излага съображения за неправилно решаване на спора и незаконосъобразно отчуждаване на имота и иска отмяна на всички противоречиви решения на окръжния съд В. Т. и на Върховния административен съд и реално възстановяване на собствеността на процесния имот или обезщетяване по реда на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти.
Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 232, ал.1 от ГПК - в три месечния срок от постановяване на решение № 11800/27.12.2005 година на ВАС, трето отделение и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
Наследодателят на малителката, Б. В. Н., б. ж. на гр.В.Търново е притежавал в гр. В.Търново, на ул. "Н. Пиколо" № 29 недвижим имот представляващ къща с двор, със застроена площ - 168 кв. м. и незастроено място от 28 кв. м., съставляващ имот пл. № 2606 парцел ІV, кв. 288 по стария план на града от 1927 г., а но новия регулационен план на града имота съставлява имот пл. № 2166, парцел VІ, кв 304. Наследодателят е придобил имота на основание нотариален акт за продажба № 15, т. І, регистър 708, н. д. № 235/19.02.1946 г. на Великотърновския областен съд. Със заповед № 930 от 04.11.1960 г. на Градски общински народен съвет имота е отчужден за жилищно строителство по мероприятие за 1960 г. Към момента на отчуждаването през 1960 г. е бил със застроена площ от 168 кв. м. и незастроено място от 28 кв. м. Мероприятието е изпълнено и на наследниците на бившия собственик е заплатено обезщетение - решение № 2150 от 16.12.1960 г. на Великотърновския окръжен съд по гр. д. № 2292/1960 г. за изменение на протокола на комисията по § 85 от Правилника за приложение на ЗПИНМ от 26.11.1960 г. За имота е съставен акт за държавна собственост № 1889 от 31.10.1962 г.
Молителката е направила искане за отмяна на отчуждаването по Закона за възстановяване собствеността върху отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗС и др. благоустройствени закони. Молбата, като подадена след законния срок по чл. 4 от ЗВСОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др., е оставена без разглеждане с определение от 28.05.1995 г. по ахд. № 440/94 г. Опрделението с оставено в сила с определение на Върховния административен съд от 30.12.1996 г. по адм. д. № 2206/1995 г.
С молба, вх. №94-В-334 от 29.12.1997 г. до кмета на община В. Т. с искане последния да констатира неправилното и незаконосъобразно отнемане на недвижимия имот е постановен отказ, обективиран в писмо изх. № 94-В-22 от 27.01.1998 г. С него кмета на общината е отказал възстановяване на собствеността по реда на ЗВСОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. Жалбата срещу този отказ е отхвърлена с решение от 03.05.1999 г. по ахд. № 307/1998 г. на Великотърновския окръжен съд. Решението е оставено в сила с решение № 7218 от 30.12.1999 г. по адм. д № 4583/1999 г. на Върховния административен съд.
С влизане в сила на Закона за обещетяване на собственици на одържавени имоти молителката с молба, вх. № 128 от 10.01.1998 г. до областния управител на област Л. е поискала реално възстановяване на имота, алтернативно обезщетяване чрез компенсаторни записи. Със заповед № 8515 от 28.04.1998 г. областния управител е отказал отписване на имота от актовите книги за държавна собственост. С решение от 22.03.2002 г. по ахд. № 171/1998 г. Великотърновския окръжен съд е отхвърлил жалбата на В. Б. Г. и отказал възстановяване на собствеността и обезщетяване. Приел, че приложим закон в случая е ЗВСОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. а не ЗОСОИ тъй като не са налице предпоставките на чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ. Имота е отчужден по законен ред, не е незаконно завзет и за него е получено обезщетение. По жалба на Г. В. административен съд с решение от 20.11.2003 г. по адм. д. № 5559/2002 г. обезсилил решението на Великотърновския окръжен съд, като приел, че е недопустимо, тъй като липсва предмет. Изложил съображения, че заповедите за отказ от деактуване не представляват индивидуални административни актове и не подлежат на съдебен контрол за законосъобразност. Постановил преписката да се изпрати на областния управител за произнасяне по заявление вх. № 128/10.01.1998 г. по реда на ЗОСОИ.
С решение № СА.10.06.1 от 23.03.2004 година /при новото административно териториално деление/ областния управител на област В. Т. отхвърлил претенцията за реално възстановяване, алтернативно за присъждане на обезщетение чрез компенсаторни записи. С решение № 40 от 28.04.2005 г. по адм. д. №188/2004 г. Великотърновския окръжен съд отменил решение № СА.01.06.1 от 23.03.2004 г. на областния управител и признал право на обезщетяване за имота по Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти, чрез компенсаторни записи. В касационно производство с решение № 11800 от 27.12.2005 г. по адм. д. № 7805/2005 г. Върховният административен съд отменил решение № 40 от 28.04.2005 г. по адм. д. №188/2004 г. и вместо него постановил друго, с което отхвърлил молбата на В. Б. Г. за обезщетяване по Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти.
При така установената по делото фактическа обстановка Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия намира, че не са налице предпоставките на чл. 231, ал. 1, б. "г" от ГПК за отмяна на неправилно решение от двете цитирани от молителката решения на Върховния административен съд, за които се твърди, че са противоречиви.
Отмяна по чл. 231, ал.1, б. "г" от ГПК е допустима тогава когато мужду същите страни, за същото искане, на същото основание са постановени две влезли в сила решения, които си противоречат. Тази хипотеза на ГПК в случая не е налице.
С решение № 10487 от 20.11.2003 г. по адм. д. № 5559/2002 г. Върховният административен съд правния спор по предмета на жалбата, относно реално възстановяване собствеността, респ. обезщетяване по Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти, не е решен по същество. С решение № 11800 от 27.12.2005 г. по адм. д. № 7805/2005 г. на Върховният административен съд претенцията за обезщетяване по ЗОСОИ е решена по същество.
Независимо от това, не може да се приеме, че това решение противоречи на първото, тъй като между двете решения няма тъждественост на предмета. По първото решение предмета е заповед № 8515 от 28.04.1998 г. областния управител за отказ от деактуване, а по второто е отказ на областния управител да възстанови реално собствеността и да обезщети молителката по реда на ЗОСОИ. Дори и да се приеме, че предмета на жалбата е един и същ решенията на касационният съд, с които делото се връща на административният орган за ново произнасяне, респ. делото се връща за ново разгледнате от първата инстанция, не подлежат на отмяна по чл. 231 от ГПК, тъй като не са решения по същество на спора. Те не се ползват със сила на пресъдено нещо съгласно чл. 220 от ГПК и поради това не подлежат на отмяна по реда на този извънинстанционен ред.
Молителката поддържа довод, че двете решения си противоречат затова защото в мотивите си в първото решение съдът бил приел искането й за основателно и поради това върнал делото на администратгивния орган за ново произнасяне. Довода е неоснователен тъй като противоречието трябва да съществува между диспозитивите на решенията, а не и между мотивите.
В молбата са наведени много и различни съображения за неправилност на съдебните решения, които представляват касационни основания за отмяна на съдебен акт по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК вр. с чл. 11 от ЗВАС. Доводите не следва да бъдат обсъждани в настоящето производство тъй като процесуалната възможност за защита по реда на съдебноадминистративното производство е изчерпана. Административните актове по силата на чл. 36, ал. 1 от ЗАП подлежат на разглеждане от окръжния съд като първа инстанция, с изключение на тези, които се разглеждат от Върховния административен съд, като първа инстанция, съгласно чл. 5, т. 1 - 3 от Закона за Върховния административен съд. Молителката е използвала съдебния ред за защита като е обжалвала всички актове на администаративните органи пред Великотърновския окръжен съд и е осъществила касационен контрол пред тричленен състав на Върховния административен съд върху постановените от първата инстанция съдебни актове. Съдебно административното производство е двуинстанционно. Недопустимо е съдебните актове, постановени по реда на касционното производство, да подлежат на по-нататъшна касация, поради което доводите за неправиллно приложение на материалния закон не могат да бъдат обсъждани в това извънинстанционно производство за отмяна по чл. 231 от ГПК вр. чл. 11 от ЗВАС.
Молбата за отмяна, по изложените съображения се приема за неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Воден от изложеното, петчленен състав на І - ва колегия на Върховния административен съд, РЕШИ: О. Б. У.
молбата на В. Б. Г., гр.В. Т., ул. "К. Паница" № 5, вх."Ж", ет. 7, ап. 20 за отмяна по чл. 231, ал.1, б. " г" от ГПК като неоснователна. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Н. У. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ П. Г./п/ Й. К./п/ М. Ч./п/ Е. М. Й.К.