чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с § 4 от ПЗР на АПК във вр. с чл.
131 и следв. от Данъчния процесуален кодекс /ДПК/,отм. във вр. с § 5, ал. 4 от ПЗР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по подадената касационна жалба от "ПАУТАЛИЯ ТУРС"-АД - гр. К. чрез процесуалния му представител адв. З. срещу решение от 27.06.07г. на Софийски градски съд, постановено по адм. д. № 2779/05г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ДРА № 434/07.07.04г., издаден от данъчен инспектор, ръководител екип в ТДД-Кюстендил, потвърден с решение № 2742/29.12.04г. на Регионален данъчен директор при РДД-София, относно увеличението на финансовия резултат за 2001г. със сумата от 370 000 лв., представляваща непризнат разход по фактура № 10832/21.12.2001г., издадена от "Б. М. Х. Груп"-АД, на осн. чл. 23,ал.2,т.16 от ЗКПО; относно
увеличението на финансовия резултат за 2002г. със сумата от 9 000 лв. на осн. чл. 23,ал.2,т.17 от ЗКПО и относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Б. М. Х. Груп"-АД и "Г. К."-ЕООД през данъчния период м. декември 2001г. в общ размер 170 000 лв.
В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209,т.3 от АПК. Според касатора, неправилен е изводът на съда за това, че законосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 10832
/21.12.2001г., издадена от "Б. М. Х. Груп"-АД, в размер на 74 000 лв. с предмет на доставката "възнаграждение по договор за посредничество" на стойност 370 000 лв. с мотива, че посредническата услуга не е извършена. Представен е договор за посредничество, сключен между "Пауталия турс"-АД и
"Б. М. Х. Груп"-АД, с предмет проучване за намиране и посочване на подходящ клиент за продажбата на три етажа от хотел "Велбъжд", както и оказване на правна помощ при сключване на сделката. Представени са два броя предложения от "Пауталия турс"-АД до НОИ, от които е видно, че сделката е сключена след проведени преговори и изготвени оферти от посредника. Нотариалният акт доказва сключването на сделката. Дължимото възнаграждение на посредника по договора за посредничество е заплатено, тъй като той е изпълнил задълженията си. В случая участието на посредника в преговорите не е задължително и не е необходимо НОИ да е известен за посредничеството. Неправилен е изводът на съда за това, че законосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 16/20.12.2001г., издадена от "Глобал комерс"-ЕООД, в размер на 96 000 лв. с предмет на доставката "хотелско оборудване и обзавеждане" на стойност 480 000 лв. с мотива, че доставката не е извършена. Представен е договор от 06.01.01г. Доказано е, че част от стоките са получени от доставчика по договор за консигнация, сключен между него и ЕТ "Симпал - Д. Д.", а останалата част са произведени от доставчика-видно от представените 5 бр. граждански договора. Незаконосъобразно е потвърден ДРА и в частите му относно увеличението на финансовия резултат за 2001г. със сумата от 370 000 лв., представляваща непризнат разход по фактура № 10832/21.12.2001г., издадена от "Б. М. Х. Груп"-АД, на осн. чл. 23,ал.2,т.16 от ЗКПО и относно увеличението на финансовия резултат за 2002г. със сумата от 9 000 лв. на осн. чл. 23,ал.2,т.17 от ЗКПО, тъй като не са налице фактическите състави на цитираните правни норми. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени ДРА.
Ответникът по касационната жалба - Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. С. при ЦУ на НАП - чрез процесуалния си представител юрск. Испиридонова оспорва същата по съображения, подробно изложени и в писмен отговор.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, както и приложението на материалния закон, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред СГС е бил ДРА №
434/07.07.04г., издаден от данъчен инспектор, ръководител екип в ТДД-Кюстендил, потвърден с решение № 2742/29.12.04г. на Регионален данъчен директор при РДД-София, с който е увеличен финансовият резултат на дружеството за 2001г. със сумата от 370 000 лв., представляваща непризнат разход по фактура № 10832/21.12.2001г., издадена от "Б. М. Х. Груп"-АД, на осн. чл. 23,ал.2,т.16 от ЗКПО и са определени допълнително данъчни задължения - данък печалба в размер на 65 758.61 лв. и данък общини - 36 532.56 лв. ведно с лихвите за просрочие; увеличен е финансовият резултат за 2002г. със сумата от 9 000 лв. на осн. чл. 23,ал.2,т.17 от ЗКПО и е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Б. М. Х. Груп"-АД и "Г. К."-ЕООД през данъчния период м. декември 2001г. в общ размер 170 000 лв. Видно от мотивите на ДРА, данъчният орган е приел, че не е доказано реалното осъществяване на сделките.
За да потвърди ДРА, СГС е приел следното: 1.Предметът на договора за посредничество е постигането на определен резултат - свързване на страните и подпомагането им с цел да бъде сключен договор. Видно от писмата, изходящи от НОИ като купувач по последващата продажба, НОИ не знаят за участието на посредник при сключването на сделката. Твърдението на жалбоподателя за извършването на посредническата услуга не е доказано. Само договорът и обяснителната записка на посредника не доказват това. В тежест на жалбоподателя в процеса е да докаже твърденията си, а също и да опровергае законовата презумпция за вярност на констатациите на ДРА по силата на чл. 108,ал.8 от ДПК отм. ; 2. Не е доказано и осъществяването на доставката на хотелско оборудване по договора с "Глобал комерс"-ЕООД, описано в спесификация към него. Правилно данъчният орган е приел, че представените от доставчика документи не установяват той да е придобил или изработил хотелското оборудване, за да е бил в състояние да прехвърли собствеността върху него на жалбоподателя. Безспорно е установено, че не е извършено плащане на цената по доставката. 3. С оглед изложеното по-горе по отношение на договора за посредничество, правилен е изводът на данъчният орган, че сделката по фактура № 10832/21.12.2001г.
е сключена с цел отклонение от данъчно облагане; 4. Правилно е приел данъчният орган, че жалбоподателят неправомерно е отчел като разход 9 000 лв. по договора за хотелско оборудване, за която сума е установено, че не е платена. За доставката с оглед изложеното по-горе правилно е прието, че е с цел отклонение от данъчно облагане.
Касационната жалба е неоснователна. Решението на СГС е правилно и законосъобразно и не страда от посочените в касационната жалба пороци, свързани с неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.
Неоснователен е доводът на касатора, че наличието на договор за посредничество от 10.10.01г., сключен между "П. Т."-АД като възложител и "Б. М. Х. Груп"-АД като изпълнител, плащането на договореното с него възнаграждение на посредника и сключването на окончателния договор между
"П. Т."-АД и НОИ за продажба на 20% от сградата на хотелски комплекс "Велбъжд" доказват изпълнеието на поетите от "Б. М. Х. Груп"-АД задължения като посредник. Правилно е приел съдът, че договорът за посредничество има за предмет постигането на определен резултат и той е свързването на страните по сделката, което не може да стане без да е осъществен контакт от посредника с купувача. От писмо-изх. № 92-396-1/20.04.04г. /стр. 66 на делото/, подписано от управителя на НОИ е видно, че купувачът не знае за участието на посредник и за това продавачът по сделката да е ползвал посреднически услуги. За да е известно на посредника обстоятелството, че НОИ е потенциален клиент за закупуването на предлаганите три етажа от хотела, както и това, че има готовност да заплати цена над 500 000 лв., е необходимо той да е осъществил контакти с НОИ /с лица, работещи в института, на които е била известна тази информация/. Доказателства в тази насока по делото няма представени. Неоснователен е и доводът на касатора, че офертите, представени от него на НОИ, са изготвени от посредника. Тези твърдения също остават недоказани. Напротив, от писмото с дата 20.11.01г., представено в касационното производство, е видно, че "П. Т."-АД следва да изготви офертите до 30.11.01г.
Не се подкрепят от представените по делото доказателство и твърденията на касатора, че
"Глобал комерс"-ЕООД му е доставил "хотелско оборудване и обзавеждане", описано в приложение № 1 към договора от 06.12.01г., като част от стоките са получени от доставчика по договор за консигнация, сключен между него и ЕТ "Симпал - Д. Д.", а останалата част са произведени от него-видно от представените 5 бр. граждански договора. Съгласно договора за консигнация, сключен между ЕТ "Симпал - Д. Д." и "Глобал комерс"-ЕООД, на 30.11.01г., консигнаторът поема задължение да продава на трети лица предоставените му от консигнанта стоки срещу възнаграждение в размер на 10 % от стойността. Според приемо-предавателния протокол към договора на консигнация са оставени ламинирани плочи, обков, флоантно стъкло, спомагателни материали, бутикова лента, силикон, съединителни ленти. Няма доказателства за това, че тези стоки са закупени в последствие от "Глобал комерс"-ЕООД и че са използвани и вложени от него в производството на хотелско оборудване. Не е доказано, че доставчикът разполага с техническа и кадрова обезпеченост за извършване на такова производство. От представените граждански договори също не се установява какво точно е възложено да бъде изработено от физическите лица с какви материали и при използването на каква материално-техническа база /на физическите лица или на дружеството/. Отделно от това, следва да се посочи, че видно от приложението към договора за доставка на хотелско оборудване, доставчикът е поел задължението да достави не само мебели, които се изработват от ламинирани плоскости, но и хладилници, телефони, телевизори, душ кабини, мивки за баня в комплект с ботуши, тоалетни казанчета, тоалетни чинии, огледала, картини, пердета, дивани и матраци, лампиони, нощни лампи, плуфони и пр. По отношение на всички тези изброени стоки не е доказано обстоятелството, че доставчикът е разполагал с тях и ги е досткавил на жалбоподателя.
С оглед на гореизложеното, правилно СГС е приел, че не е доказана реалността на сделките-предмет на двата договора и законосъобразно е потвърдил ДРА в частта му относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от двамата доставчика. С оглед липсата на доказателства за действителното осъществяване на доставките, правилен и законосъобразен е и изводът на съда, че се касае за сделки по глава първа, р-л ІV от ЗКПО и с отчетените разходи по тях следва да се увеличи финансовият резултат на ревизираното дружество на осн. чл. 23,ал.2,т.16 от ЗКПО за 2001г. и на осн. чл. 23,ал.2,т.17 от ЗКПО за 2002г. Обжалваното в настоящото производство съдебно решение на осн. чл. 221,ал.2,предл. първо от АПК следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора на ответника в касационното производство се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 804 лв.
Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение от 27.06.07г. на Софийски градски съд, постановено по адм. д. № 2779/05г., с което е отхвърлена жалбата на "ПАУТАЛИЯ ТУРС"-АД - гр. К. срещу ДРА № 434/07.07.04г., издаден от данъчен инспектор, ръководител екип в ТДД-Кюстендил, потвърден с решение № 2742/29.12.04г. на Регионален данъчен директор при РДД-София .
ОСЪЖДА
"ПАУТАЛИЯ ТУРС"-АД - гр. К.
да заплати на
Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. С. при ЦУ на НАП
разноски за касационното производство в размер на 5 804 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ З. Ш.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ М. З./п/ Е. М.
М.З.