Производството е по чл. 33 и сл. от ЗВАС вр. с пар. 4 от ПЗР на АПК.

Образувано е по касационните жалби на Р. И. Ш., Г. П. Г., Г. П. Г., М. Г. Л., Г. Г. Г., Л. И. Ш., и Г. П. П., лично и като процесуален представител на касатора Г. П. Г..В хода на касационното производство е починал Г. П. Г. и на основание чл.120 от ГПК отм. са конституирани наследниците Н. П. Г., П. Г. Г. и К. Г. Н. , представлявани от адвокат Г. П. Г.. В касационните жалби са наведени доводи за съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост и материална незаконосъобразност. Имотът е отнет без основание и не по установения законов ред от държавата, а към момента на влизане в сила на ЗВСВОНИ е държавен. Налице са основания за обезщетяване по ЗОСОИ, но дори да липсват някои от тях, това не води до нищожност на заповедта на областния управител, а евентуално до унищожаемост. Верен е само изводът на съда, че имотът е отнет от братя Гаврилови противозаконно, като е върнат на Българска радикална партия. Законът за връщане имотите на противофашистките партийно политически и други организации не притежава белезите на закон в частта, в която касае процесния имот, защото игнорира установения дотогава ред за отчуждаване и представлява нищожен индивидуален административен акт на Народното събрание. Имотът не е станал собственост на държавата или на трето лице - БРП. Без значение е, на кого е предоставен за ползване. Неправилен е изводът на съда, че отнемането е станало не от държавата, а от БРП. За признаването на правото на обезщетение по чл. 2, ал. 2 от ЗВСВОНИ е достатъчно, че отнемането е станало от държавата и към момента на влизане в сила на реституционните закони е държавна собственост. Не са обсъдени относимите за спора обстоятелства и твърдения. Валидността на...