5О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1876

гр. София, 04.07.2024 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева

ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова

Мадлена Желева

при секретаря ......................................, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т. д. № 78 по описа за 2024г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Е. П. ЕАД, [населено място], срещу решение № 4917/25.09.2023 г., постановено по в. гр. д.№ 7862/2022 г. от Софийски градски съд, с което е отменено решение № 20035452/12.05.2022 г. по гр. д.№ 29371/2016 г. на Софийски районен съд и е признато за установено по предявения от „М. Т. ЕООД, [населено място], против „Е. П. ЕАД (предишно наименование „ЧЕЗ Е. Б. ЕАД) иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че „М. Т. ЕООД не дължи на „Е. П. ЕАД сумата от 21566,36 лв., представляващи стойност на потребена електроенергия за имот, находящ се в [населено място], Почивен дом „Теменуга“, съгласно извършена корекция по издадена фактура № [ЕГН]/18.03.2016 г. за периода от 26.11.2015 г. до 23.02.2016 г.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Ответникът оспорва жалбата. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните по спора са били обвързани от валидна облигация по договор за продажба на електрическа енергия по чл. 98а ЗЕ - „Е. П. ЕАД (с предишно наименование „ЧЕЗ Е. Б. АД) е търговско дружество, което притежава лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия и лицензия за търговия с електрическа енергия по ЗЕ, а ищецът „М. Т. ЕООД през процесния период бил потребител на електрическа енергия за стопански нужди за имот, находящ се в [населено място], Почивен дом „Теменуга“. Преизчисляването на консумираната електрическа енергия било извършено след съставяне на констативен протокол, на основание чл. 48, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ПИКЕЕ, по цени на електрическата енергия утвърдени от ДКЕВР. Според констативен протокол бл. № 3013957/23.02.2016г. на посочената дата, в 17.40 часа, служители на „ЧЕЗ Р. Б. АД извършили проверка в обекта на ответника по жалбата в присъствието на посочените в документа свидетели, а екземпляр от протокола бил връчен на представител на МВР. В протокола било отразено, че при проверката на електромер с фабр.№ 96650677 се установила липса на пломба на щита на електрическото табло, а пломбата на капака на клемния блок на електромера била отворена. След измерване на електромера заедно с прилежащата група токови трансформатори било установено, че той измервал протичащата към обекта електрическа енергия с грешка минус 88.27%, при което част от консумираната енергия не се измервала. След демонтаж на капака била установена промяна на схемата на свързване – прекъсване на входящия проводник за вторична комутация за фаза L1 в близост до клемния блок и демонтаж на проводник за напрежение за фаза L2. Тези обстоятелства са приети за установени от заключенията на изслушаните съдебно – технически експертизи (работили по констативния протокол), а според събраните гласни доказателства на подписалите протокола лица (представител на Федерацията на потребителите и служител на „ЧЕЗ Р. Б. АД), представител на обекта е заявил, че няма право да подпише протокола, както и че представител на полицията бил извикан, след като нарушението вече било установено.

Решаващият състав е изложил съображения, че по силата на законовата делегация със ЗИД ЗЕ (ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), законът е възложил на ДКЕВР правомощие (чл. 12, във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗНА) да приеме нов особен подзаконов нормативен акт - Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване - чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2, изр. 2 ЗЕ. Законовата делегация, съгласно разпоредбата на чл. 98 а, ал. 2 ЗЕ, уреждала и задължителното съдържание на Общите условия, в които следвало изрично да се предвиди ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка. Формиран е извод, че за да бъде завършена процедурата, създаваща право на продавача на електрическа енергия за едностранна корекция на сметки за минал период, е необходимо изпълнението и на двете предвидени в закона кумулативно предпоставки - предвиждане на ред за уведомяване в ОУ и одобряване от ДКЕВР на правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Второто условие е било реализирано, след влизането в сила на ПИКЕЕ от 17.11.2013 г. (понастоящем изцяло отменени), но не се установявало да е реализирано първото условие. Допълнителни аргументи са извлечени от обстоятелството, че съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ СТИ са собствени на оператора на електропреносната мрежа и по правило потребителят няма достъп до монтираните от доставчика СТИ, а последният трябва да полага дължимата грижа на добрия търговец, за да гарантира качество и надлежен отчет на подадената електрическа енергия. Д. О. условия на договорите за продажба на електрическа енергия, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ059/07.11.2007 г. и изменени и допълнени с Решение № ОУ-03/26.04.2010 г. на ДКЕВР, не съдържали клауза, която да урежда реда за уведомяване на клиента за извършване на проверки за точното измерване на електрическата енергия, които да могат да доведат до корекции на сметките им по реда на ПИКЕЕ, а клаузите на чл. 17, ал. 2 и чл. 18 ОУ предвиждали само уведомление на потребителя за дължимите от него суми при извършена корекция на сметката и съставен констативен протокол. Според въззивния състав с нормата на чл. 48 ПИКЕЕ се надхвърляли рамките на законовата делегация, тъй като са били въведени правила за създаване на корекции чрез въвеждане на фикция за потребена електрическа енергия за минал период от време, без действителната консумация да бъде установена, с което се създавала специална обективна отговорност за потребителите. Подобна отговорност можела да бъде предвидена само по силата на закон или по изрична законова делегация, но не и с подзаконов нормативен акт, какъвто е ПИКЕЕ, поради което корекцията на сметката на абоната е счетена за извършена без да е налице нормативно основание за това и предявеният установителен иск е уважен.

Касаторът поставя на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК въпроса: „Дали при неизпълнение на изискването на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ, а именно предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, при наличие на основание за корекция, това нарушение може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение е установено по съдебен ред?“, като се позовава на решение № 124/18.06.2019 г. по гр. д.№ 2991/2018 г. на ІІІ г. о. на ВКС.

Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице въведеното основание за допускане на касационно обжалване.

При постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е позовал на решение № 111/17.07.2015 г. по т. д.№ 1650/2014 г. на І т. о. и решение № 173/16.12.2015 г. по т. д.№ 3262/2014 г. на ІІ т. о. на ВКС. В посочените актове, както и в друга практика на ВКС е прието, че с изменението в Закона за енергетиката с ДВ бр.54/12г. съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия. С приемането на ПИКЕЕ, влезли в сила на 16.11.2013г., (отменени през 2017 г.), е предвиден ред за установяване на неизмерена, неправилно или неточно измерена електрическа енергия, който въззивният съд е приел, че не е бил спазен по отношение на извършената конкретна корекция на сметката на абоната. Според цитираното от касатора решение № 124/18.06.2019 г. по гр. д.№ 2991/2018 г. на ІІІ г. о. на ВКС разпоредбите на чл.48 до 51 на ПИКЕЕ се прилагат, но дори да е налице непълнота в тези разпоредби, тя следва да бъде запълнена при прилагане на правилото на чл.183 ЗЗД и на общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване.

В случая изводите на въззивния съд от правна страна са основани на законодателната уредба, като фактическите констатации са изградени изцяло на база на съставения констативен протокол, по който са работили вещите лица. По изложените съображения ВКС приема, че обжалваното решение съответства на практиката на ВКС по заявения правен въпрос, включително на решението на ВКС, на което се позовава касаторът.

На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати направените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2390 лв. съгласно договор от 30.11.2023 г.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

Р Е Ш И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4917/25.09.2023 г., постановено по в. гр. д.№ 7862/2022 г. от Софийски градски съд.

ОСЪЖДА „Е. П. ЕАД, [населено място], [улица], да заплати на „М. Т. ЕООД, [населено място], област Бургас, [община], местност „Акра“, стаи за гости „Лост сити“, сумата от 2390 лв. (две хиляди триста и деветдесет лева) – разноски за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: