О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2909
София 12.06.2024г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. П. ЧЛЕНОВЕ : МАЙЯ РУСЕВА
Д. П.
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 156 по описа за 2024г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от П. Т. П. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Л. против въззивно решение № 297 от 11.09.2023г. по в. гр. д. № 462 по описа за 2023г. на Окръжен съд Пазарджик, с което е потвърдено решение № 378 от 10.04.2023г. по гр. д.№ 1380/2022г. на Районен съд Пазарджик като е предоставено, на основание чл.127, ал.2 СК, упражняването на родителските права по отношение на детето М. П. П., родена на ...г., на майката Р. М. Д., на чийто адрес е определено местоживеенето на детето, определен е режим на лични отношения между детето М. и неговия баща П. П. както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца с пресписване, от 18.30ч. в петък до 18.00ч. в неделя, а в останалото време, със съгласието на майката, на коледните празници /24-26.12./, всяка четна година, от 9.00ч. на първия ден до 18.00ч. на последния ден, с преспиване, на новогодишните празници /31.12. - 1.01./, всяка нечетна година, от 9.00ч. на първия ден до 18.00ч. на последния ден, с преспиване, на рождения ден на детето /3.10./, всяка нечетна година, от 9.00ч. до 18.00ч., на великденските празници, както следва: всяка четна година, в дните от понеделник до четвъртък, от 9.00ч. на първия ден до 18.00ч. на последния ден, с преспиване и всяка нечетна година, в дните от петък до неделя, от 9.00ч. на първия ден до 18.00ч. на последния ден, с преспиване и един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск. Във всички тези случаи бащата следва да взема детето от дома на майката и да го връща там, осъден е бащата П. Т. П. да заплаща ежемесечна издръжка, на основание чл.143, ал.2 СК на малолетното си дете М., чрез нейната майка и законен представител Р. Д., считано от 27.06.2022г., в размер на по 300лв., ведно със законната лихва, до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване. Допуснато е предварително изпълнение на решението в частта за издръжката.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от оправомощено лице и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При постановяване на акта си, въззивният съд е намерил за недоказани изложените от ищеца твърдения по отношение на ответницата, като е намерил за установено следното: Детето М. /понастоящем на ... години и ... месеца/ е отглеждана в [населено място], от двамата си родители, от раждането й до 23.04.2022г., след която дата родителите са във фактическа раздяла. Понастоящем, детето живее с майка си, в [населено място], в къщата на неговата баба по майчина линия, където обитават втория етаж. Установено е, че на 23.04.2022г. ищецът и неговата майка са осъществили акт на психическо, емоционално и физическо насилие над ответницата, във връзка с което е образувано производство по гр. д.№ 1013/2022г. на РС Хасково и е издадена заповед за незабавна защита № 16 от 16.09.2022г. по ЗЗДН. Ответницата е била насочена към Център за помощ на пострадали от домашно насилие. На ищеца и на неговата майка е забранено да приближават Р. Д., обитаваното от нея жилище в [населено място], местоработата й и местата за социални контакти и отдих, на разстояние по-малко от 20м., за срок от шест месеца. Детето е записано на детска ясла в [населено място]. Между него и майка му е изградена силна емоционална връзка. Въззивният съд, след като е изслушал родителите, въз основа на обсъдените гласни и писмени доказателства, включително и на заключенията на приетите по делото експертизи, е стигнал до извод, че и двамата родители желаят да полагат грижи за детето и могат да разчитат на помощта на двете баби по майчина и бащина линия. Двамата родители имат родителски капацитет, възпитателски потенциал и възможност да полагат адекватни грижи за отглеждане и възпитание на детето М.. Тя е дете с нормално индивидуално - психическо развитие, емоционално и чувствително, като родителите са успели да я съхранят емоционално и психически в създалата се ситуация. Не се установява наличие на тревожност, страх, несигурност или друг емоционален дискомфорт в отношенията дете-баща. Детето не изпитва отчуждение към баща си, като обича и е привързано и към двамата си родители. За недоказано, съдът е приел твърдението на ищеца, че ищцата страда от заболяване, пред вид приетите по делото заключения на съдебно психиатрична – психологична и съдебно-психологична експертизи, съгласно които при ответницата „не се установява актуално психично разстройство“, изискващо лечение. Въззивният съд е преценил, че следва да предостави упражняването на родителските права на майката, след анализ на критериите, посочени в чл.59, ал.4 СК, приемайки че тя има превес по критериите пол и възраст на детето и с оглед етапа на неговото развитие. Без да се подценява важността на фигурата на бащата, е преценено, че евентуалната загуба на майката и нейната любов, би породила несигурност и тревожност у детето, която ще се повтаря в по-късните етапи от живота му. Отчетени са и доказателствата за проявено агресивно поведение от страна на бащата, както и демонстрираното от него невъздържано поведение в хода на съдебните заседания, заради което са му налагани глоби. Съдът е посочил, че не може да се пренебрегне установеният акт на извършено домашно насилие на бащата спрямо майката, който „навежда на недостатъчни възпитателски и морални качества за упражняване на родителски права“. Въззивният съд е посочил още, че „и двамата родители влизат в конфликт с близкото си обкръжение – майката на детето с майката на бащата, а бащата на детето, с неговата баба по майчина линия“. Тези конфликти са породени не само от избухливия характер на страните, но и поради прекаленото вмешателство на родителите на страните по делото в личните им отношения и при отглеждане на детето. Въззивният съд е намерил за недоказано и твърдението на ищеца, че условията, в които майката отглежда детето са незадоволителни и вредни за неговото здраве. Счел е, че това твърдение на ищеца е в противоречие с изготвеният социален доклад, който приема, че майката притежава необходимата здравна култура – води детето при личния му лекар, следи на детето редовно да се поставят задължителните имунизации и предприема всички необходими действия за полагане на адекватни грижи относно здравословното му състояние. Крайният извод на въззивния съд е, че няма доказателства, разколебаващи извода му, че най-добрият интерес на детето изисква родителските права да се предоставят на майката, при която следва да се определи и местоживеенето на детето. На бащата е определен сравнително разширен режим на лични отношения, който – от една страна ще способства за запазване на съществуващата между баща и дете силна емоционална връзка, а от друга – ще осигури възможност на бащата да участва пълноценно във възпитанието на детето. Досежно размера на издръжката, съдът е съобразил нуждите на детето /което е на около ... години/, възможностите на бащата /който получава трудово възнаграждение от 2 000лв./, обстоятелството, че майката също реализира доходи и че към момента минималния размер на издръжката е 195лв.. Преценил е като подходящ размер от 400лв., от които бащата следва да заплаща 300лв.
Касаторът, чрез процесуалния представител адвокат Л., обжалва въззивния акт, като в изложението си се позовава на основанията за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, във връзка със следните поставени въпроси: 1. Следва ли съдът да съблюдава критериите при преценката си за определяне на кой от родителите - да предостави упражняването на родителските права - върху роденото от фактическото им съжителство на малолетно лице? 2. Длъжен ли е съдът да съобрази поведението и на двамата родители, ръководейки се от интереса на детето?, 3. Длъжен ли е съдът - при спор за упражняване на родителските права по отношение на малолетно дете, да извършва служебна преценка за „най-добрия му интерес“ в контекста на всички установени релевантни обстоятелства по делото? 4. Длъжен ли е съдът да обсъди всички относими към спора доказателства, както и доводите и възраженията на страните? Касаторът твърди противоречие на въззивния акт с ППВС № 1/12.11.1974г. и постановените в тази връзка съдебни решения, които цитира,
Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване не следва да се допуска, защото положителният отговор на поставените въпроси следва от установената съдебна практика, която в случая е съобразена от въззивния съд. Както в цитираното от касатора ППВС № 1/12.11.1974г., така и в цялата изградена въз основа на него съдебна практика /включително и цитираната/, се приема, че когато съдът преценява какъв е най-добрият интерес за детето, от значение са не отделните обстоятелства, а съвкупността от тях. Съдът дължи съобразяване на всички конкретно установени обстоятелства, след анализ и оценка на релевантните факти и при съобразяване на значението им за детето. Желанието на родителите, техните емоции и разбирания са от значение, но не са определящи. При спор между тях, съдът е този, който - след комплексна преценка как всяко едно от установените обстоятелства се отразява на детето, дължи произнасяне, съобразявайки най-висшият критерий – интересът на детето. Това важи особено в случаите /като настоящия/, при които и двамата родители разполагат с необходимият родителски капацитет. Родителските права, обаче, могат да бъдат предоставени само на един и затова е от значение подробната мотивация, която преценяващият съд дължи на страните. В случая, въззивният съд е изложил подробни мотиви, посочвайки на кои от установените обстоятелства намира, че следва да се даде превес и защо. Не може да се сподели тезата на касатора, че въззивният съд не е обсъдил в достатъчна степен фактът, че майката не работи, за разлика от бащата, който е трудово ангажиран, заключението на приетата по делото експертиза съгласно която майката не е в състояние на рационално ниво да прецени и преосмисли проявите на своето поведение, обстоятелството че под въздействие на силен емоционален стрес тя губи енергия, понижава се нивото на серотин в мозъка, в резултат на което следват поредица от негативни ситуации и влошена междуличностна комуникация в семейството, обстоятелството, че ищецът разполага с по-добри условия за отглеждане на детето и като цяло неговият родителски капацитет бил по-добър. Тази теза не може да бъде споделена, защото в случая, въззивният съд е обсъдил всеки един от примерно изброените в ППВС № 1/1974г. релевантни критерии: възпитателските качества на родителите, техният морален облик, полът и възрастта на детето, изразената готовност на родителите да отглеждат и възпитават детето, неговата привързаност към родителите, помощта на трети лица, социално обкръжение, жилищно-битови и други материални условия на живот. След като въззивният съд е посочил, че относно част от критериите, които са - желание да се грижат за детето, привързаност, родителски капацитет и наличие на личностни проблеми, родителите са изравнени, то съдът е извел крайният си извод, че родителските права следва да се предоставят на майката, приемайки за решаващи следните конкретно преценени от него обстоятелства - пол и възраст на детето, фактът че майката е тази, с която детето живее след фактическата раздяла на родителите и в нейния дом, то има установена среда, в която се чувства сигурно и му е комфортно, а всяка промяна би се отразила негативно, по-добрите морални качества на майката, възможността да ползва помощта на близък човек /нейната майка, с която живеят/. В този смисъл, въззивният съд е съобразил както поведението и на двамата родители, така и всички относими към спора доказателства, включително и доводите и възраженията на страните, въз основа на които е извършил и изскуемата се преценка за най-добрия интерес на детето. Относно заключението на приетата по делото психологическа експертиза следва да се посочи, че независимо от изложението, касаещо проведените тестови изследвания с всеки един от родителите и с детето /по различни методики за изследване на личностните качества, на темперамент, на тревожност, на реагиране в конфликтни ситуации и други и конкретно посочените резултати/, от значение са не обстоятелствата на които акцентира касатора, а крайните изводи на експерта, изведени след неговото експертното обсъждане, като крайно заключение, съгласно които майката „има родителски капацитет, възпитателски потенциал, желание и възможност да полага адекватни грижи за отглеждането и възпитанието на детето“.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 297 от 11.09.2023г. по в. гр. д. № 462 по описа за 2023г. на Окръжен съд Пазарджик
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :