ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 384

гр. София, 12.09.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в закрито заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав: Председател:Валя Рушанова

Членове: Красимир Шекерджиев

Надежда Трифонова

като разгледа докладваното от Н. Т. К. частно наказателно дело № 20258003200791 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 351, ал. 6 НПК.

Образувано е по повод постъпил частен протест от представител на Апелативна прокуратура - гр.Пловдив срещу разпореждане № 159/05.08.2025 г. по ВНОХД № 430/2023 г. по описа на Апелативен съд – гр.Пловдив, с което е върнат касационният протест и допълнението към него, срещу присъда № 12 от 12.11.2024г., постановена по ВНОХД № 430/2023г. по описа на апелативния съд. Иска се отмяна на разпореждането Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящият случай изисква проследяване на постановените съдебни актове и тяхното атакуване. Образуваното пред АС Пловдив въззивно дело № 430/2023г. е приключило с постановяване на присъда № 12 от 12.11.2024г. На 20.11.2024г., в законоустановения срок по чл.350, ал.1,вр. чл.319, ал.1 НПК, е депозиран касационен протест срещу присъдата. Поради липсата на конкретно изложени доводи по посочените касационни основания, след изготвяне на мотивите към присъдата, в разпореждане от 17.06.2025г. съдия от въззивния съд е предоставил 10 дневен срок, в който протестът да се приведе в съответствие с изискванията на чл.351, ал.1 НПК, като се посочат обстоятелствата, които подкрепят касационните основания. Съобщението за това разпореждане е получено от прокуратурата на 19.06.2025г. Изпълнявайки дадените указания, представителят на държавното обвинение е изготвил и внесъл в съда допълнение към протеста на 27.06.2025г. След това делото е изпратено на Върховния касационен съд за образуване на съответно дело пред настоящата инстанция.

В разпореждане № 1605 от 30.07.2025г., е отказано образуване на производство пред касационната инстанция по повод атакуваната от държавното обвинение присъда на апелативния съд и са дадени указания на апелативната инстанция за провеждане на процедура по чл.351, ал.5 НПК. Съобразявайки се с тези указания, съдията от Апелативен съд - гр.Пловдив е постановил разпореждане, с което е върнал протеста на Апелативна прокуратура-гр. Пловдив. Именно то се атакува по настоящото дело.

Частният протест на представителя на Апелативна прокуратура – гр.Пловдив е допустим - подаден е в 7 дневния срок от съобщението до прокуратурата, а разгледан по същество, е основателен.

Основният въпрос, който се поставя на обсъждане във внесения от прокуратурата частен протест, касае последиците за страната, в случай на подаване на жалба или протест срещу акт на съда, в рамките на определен от него по-дълъг от законоустановения срок. В случая не се спори, че законовият срок за подаване на допълнение към протеста е 7 дневен, но е факт, че съдът в разпореждането от 17.06.2025г е определил 10 дневен срок на прокурора, в който за приведе касационния протест в съответствие с чл.351,т.1 НПК. Допълнението към касационния протест е депозирано на осмия ден от получаване на съобщението - ден след изтичане на законовия 7 дневен срок, но в границите на дадения от съда 10 дневен.

Практиката на върховната съдебна инстанция последователно застъпва схващането, че допуснатата от съда грешка при посочване на срока за атакуване на негов акт, не може да стане повод за ограничаване правата на страните. Това се отнася, както за случаите, когато съдът обяви по-дълъг от законовия срок, в полза на подсъдимия, така и ако този срок се отнася до възможността прокурорът да атакува съдебния акт. / решение 87/02.03.1999г. по нд 35/1999г. на трето НО на ВКС, определение № 92/27.02.2023г. по чнд 110/2023г. на първо отделение на ВКС, решение 427/22.10.2008г. по нчд № 447/2008г. на трето отделение на ВКС, определение 113/ 11.09.2019г. по нд 884/2019г. на първо отделение на ВКС, решение 582/08.01.2013г. по нд 1892/2012г. на първо отделение на ВКС, решение № 531/09.01.2001г. на трето отделение на ВКС/.

Принципът на равенство /чл.12 НПК/ в процеса се обективира и със задължението на съда да осигури еднакви условия за страните да упражняват правата си. Това изисква третирането на прокурора в хипотезата, в който съдът погрешно е дал по-дълъг срок за протестиране на даден акт или допълването му, да е съответстващо на поведенито, което се дължи и на другите страни - било подсъдим или например частен обвинител или граждански ищец. За това и допуснатото от съда нарушение на закона относно срока за подаване на допълнението към протеста, не прави касационния протест просрочен, щом като допълнението е подадено в обявения от съд срок.

По изложените съображения касационният съд намира, че частният протест срещу връщането на касационния протест от Апелативен съд-гр. Пловдив е основателен и разпореждане № 159 от 05.08.2025г. по ВНОХД № 430/2023г следва да се отмени.

С оглед на гореизложеното, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 159/05.08.2025 г. по ВНОХД № 430/2023 г. по описа на Апелативен съд – гр.Пловдив, с което е върнат касационният протест и допълнението към него, срещу присъда № 12 от 12.11.2024г., постановена по ВНОХД № 430/2023г. по описа на апелативния съд и ВРЪЩА делото за следващия действия във връзка с разглеждането му. Определение не подлежи на обжалване.