О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3217
Гр. София, 25.06.2024 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Председател: Светлана Калинова
Членове: Гълъбина Генчева
Наталия Неделчева
като разгледа докладваното от съдията Неделчева гр. дело №208/2024г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 248 ГПК.
Образувано е по две молби за допълване на определение №503/06.02.2024г., постановено по настоящото гражданско дело, в частта му за разноските, както следва:
С молба вх. №3713/29.02.2024г. П. Н. М. и Е. Н. Б.- в качеството си на ответници по делото, чрез адв. Н. Л. Х., молят да бъде допълнено определение №503/06.02.2024г. като им бъдат присъдени разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на по 1250 лв. за всяка от тях.
Постъпила е и молба вх. №4336/11.03.2024г. от Н. К. К., чрез адв. Т. Г., с която се иска присъждане на направените като ответник в производството по отмяна съдебни разноски за процесуално представителство в размер на 1500 лв.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответната страна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Молбите са подадени в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирани лица и са процесуално допустими.
Производството по гр. дело №208/2024г. на ВКС е образувано по молба на Г. Г. Б. за отмяна на влязло в сила решение №495750/26.09.2018 г. по гр. д. №32110/2012г. на СРС, която настоящият състав с определение №503/06.02.2024г. е оставил без разглеждане. В определението липсва произнасяне по разноските.
По молбата на Е. Н. Б., настоящият съдебен състав намира следното:
Срещу молбата за отмяна е постъпил отговор вх. № 502164/27.07.2022г., и последваща молба вх. №25045004/22.12.2023г. от П. М., Е. Б. и Буря М., чрез адв. Н. Х., в която е направено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС.
Доколкото искането е направено преди произнасянето на съда в закрито съдебно заседание, следва да се приеме, че същото е своевременно. Към молбата от 22.12.2023г. е приложен договор за правна защита и съдействие от 21.12.2023г., сключен между адв. Н. Х. и Е. Б., според който на процесуалния представител е заплатено по банков път възнаграждение в размер на 1250 лв. Съобразно дадените в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК разяснения, когато в договора за правна помощ е указано, че плащането ще се извърши по банков път, то извършеното му следва да се установи със съответните банкови документи, а когато възнаграждението е платено в брой - това се отразява в договора за правна помощ, който има характер на разписка, с която се удостоверява, че адвокатското възнаграждение е платено. Тъй като в настоящия случай не са представени съответните банкови документи, удостоверяващи изплащане на възнаграждението по банков път, то претенцията за възмездяване разход се явява недоказана. Заявеното с последваща молба №7429/29.04.2024 г., на адв. Н. Х. твърдение, че адвокатското възнаграждение по договора за правна защита от 21.12.2023г. е платено в брой, а не по банков път, както е посочено в него, не следва да бъде съобразено от съда, тъй като този договор за правна защита от 21.12.2023г., съдържащ саморъчно отбелязване, че хонорарът е платен в брой на 17.04.2023г. е представен след постановяване на съдебния акт и след изтичане на срока за допълване в частта му за разноските.
Предвид изложеното, молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК, подадена от Е. Н. Б. следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
По молбата на П. Н. М., съдът съобрази следното:
С постановеното в производството по чл. 307, ал. 1 ГПК определение №503/06.02.2024 г. съставът на ВКС е пропуснал да се произнесе по искането на П. Н. М. за присъждане за разноски, направено с молба №25045004/22.12.2023г., към която е приложен договор за правна защита и съдействие от 09.06.2023г., сключен между адв. Н. Х. и П. М., според който на процесуалния представител е заплатено в брой възнаграждение в размер на 1250 лв.
След като молбата за отмяна е оставена без разглеждане, а по делото своевременно е заявено искане за присъждане на разноски, с представени доказателства за извършването им, искането на П. М., като ответник в производството пред ВКС, за възмездяване на направените разноски за защита в размер на 1250 лв. се явява основателно и следва да бъде уважено.
По молбата на Н. К. К., съдът съобрази следното:
По молбата за отмяна е постъпил отговор №25017686/25.04.2023г., подаден от адв. Т. Г. -пълномощник на ответника Н. К. К.. С последваща молба №25044943/22.12.2023г. е направено искане за присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв., към която е приложен и договор за правна помощ от 21.04.2023г., видно от който хонорарът адв. Т. Г. е заплатен в брой при подписване на договора
Доколкото искането е направено своевременно -преди произнасяне в закрито съдебно заседание, като по делото се съдържат доказателства за заплащането на адвокатския хонорар, молбата на Н. К. К. по чл. 248 ГПК също се явява основателна и следва да бъде уважена.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА на основание чл. 248 ГПК допълване на определение №503/06.02.2024г. по гр. дело №208/2024г. на ВКС, I г. о. в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА Г. Г. Б., ЕГН [ЕГН] да заплати на П. Н. М., ЕГН [ЕГН] сумата от 1 250.00 /хиляда двеста и петдесет/ лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС.
ОСЪЖДА Г. Г. Б. с ЕГН [ЕГН] да заплати на Н. К. К., ЕГН [ЕГН] сумата от 1500.00 /хиляда и петстотин/ лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. Н. Б. за допълване на определение №503/06.02.2024 г. по гр. дело №208/2024 г. на ВКС, I г. о., в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок.
Председател:
Членове:
1.