О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2952

София, 12.06.2024 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 10.06.2024 година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дияна Ценева ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева Милена Даскалова

разгледа докладваното от съдия Даскалова ч. гр. дело № 371/2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

Постъпила е молба от Ц. Г. Г., чрез адв. К. Х., с която е поискано да бъде допълнено в частта му за разноските определение № 1235/18.03.2024г., постановено по настоящето дело, като се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение за изготвения отговор на частната касационна жалба.

Ответникът Г. А. С. не е изразил становище по молбата.

Молбата за изменение на определението в частта за разноските е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 248 ГПК. Разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски, а разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК предвижда, че ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част на иска. В случая ответникът Ц. Г. Г. с подадения отговор на частната касационна жалба е поискал присъждане на направените разноски по делото, като е представил доказателства за извършване на разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор. Видно от представения договор за правна защита и съдействие ответникът е заплатила на адв. Х. в брой адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, като в тази част договорът има характера на разписка (т. 1 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС), предвид на което и е доказан фактът на реално извършване на разноските. По искането за присъждане на разноски липсва произнасяне с определението по чл. 288 ГПК. Следователно налице са предпоставките на чл....