7О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3269

гр. София, 26.06.2024 г.Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юни, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 382 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. К., род. на 13.12.1992г., албански гражданин, чрез пълномощник адв. Р. Д. от АК Пловдив, срещу решение № 1018 от 10.07.2023 г. по гр. д. № 1466/2023 г. на Пловдивски окръжен съд (ПОС), с което е потвърдено решение № 56 от 05.01.2023 г. по гр. д. № 7065/2022 г. на Пловдивски районен съд (ПРС), с което са отхвърлени като неоснователни молбите на Е. К. с правно основание чл. 59, ал. 9 СК и чл. 150 СК за изменение на режима на лични контакти между бащата и малолетното дете на страните – С. Е. К., с [ЕГН], и за намаляване на присъдената месечна издръжка от 300 лв., която К. дължи на малолетната си дъщеря, определени с влязло в сила решение № 223 от 21.01.2022 г. по гр. д. № 4047/2021 г. на ПРС.

Касаторът поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост, а освен това приетото правно разрешение не е в интерес на детето. Твърди, че фактическите изводи на съда се отклоняват от правилата на житейската логика, опита и практиката, тъй като установените факти по делото показват топла и емоционална връзка между детето и бащата, което от своя страна е индикация за липса на твърдяната от майката агресия спрямо нея и близките й. Счита, че определеният режим на лични контакти не съответства на интереса...