Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на РДНСК Габрово срещу решение № 1 от 09.02.2009 г. по адм. д. № 173/2008 г. на Габровски административен съд, като се иска отмяна на същото.

Ответниците по касационната жалба не вземат становище.

Заключението на прокурора е, че касационната жалба е неоснователна.

Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационната жалба е допустима и разгледана по същество е основателна.

С касираното решение Габровският административен съд е отменил заповед № ДК - 10 - 06/07.07.2008 г. на началника на РДНСК Габрово, с която е отменен отказ на главния архитект на община Г. да одобри инвестиционен проект на ЕТ "ЕМ - В. И." гр. Г. относно строеж: "Преустройство на съществуваща сграда - портал и канцеларии в железарска работилница" , находящ се в УПИ І - 7150, кв. 27 по плана на гр. Г., като неправилна и незаконосъобразна. За да постанови решението си съдът е приел, че отказа на главния архитект на община Г. е правилен, законосъобразен и обоснован. Правилно е изискано от представляващ ЕТ "ЕМ - В. И." Габрово представяне на виза за проектиране на преустройство, както и представяне на документ, материализиращ съгласие на собственика на УПИ І - 7150 от кв. 27 по плана на гр. Г. - 85ч. Решението е недопустимо.

Съгласно чл. 149, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗУТ За издаденото разрешение за строеж от главния архитект на общината (района) или за отказа да се издаде такова разрешение се съобщава на заинтересуваните лица при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс. О. се прави само по законосъобразност, като се посочват конкретните мотиви за това. (2) Заинтересувани лица по ал. 1 са: 2. в случаите на преустройство и промяна на предназначението на заварен строеж - лицата по чл. 38, ал. 3 и 4 и чл. 39, ал. 2. Алинеи 3 и 4 от чл. 38 ЗУТ се отнасят за преустройство на жилищни помещения в нежилищни, а ал. 2 на чл. 39 ЗУТ се отнася за промяна предназначението на сгради в жилищни, курортни или вилни зони. В случая не се променя предназначението на жилищна сграда, а портал и канцеларии в железарска работилница и зоната където се намира сградата е за производствена дейност, а не жилищна, курортна или вилна. При това положение не са налице предпоставките за заинтересовано лице за жалбоподателя "Кайко" ООД. От друга страна последният не е участник в административното производство пред началника на РДНСК Габрово и не е адресат на обжалваната заповед за да може да обжалва същата. В случая едноличният търговец притежава правото на собственост върху сградата без право върху терена, а "Кайко" ООД притежава терена без права върху сградата, налице е суперфиция. Разрешението за строеж би се отнасяло само за сградата, което по никакъв начин не засяга правата на собственика на терена, тъй като преустройството е вътре в сградата. При това положение жалбата против заповедта е недопустима, което прави недопустимо постановеното решение по същество относно нейната законосъобразност. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 3 АПК решението следва да се обезсили изцяло и производството по делото пред административния съд да се прекрати.

По изложените съображения Върховният административен съд - второ отделение РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА изцяло решение № 1 от 09.02.2009 г. по адм. д. № 173/2008 г. на Габровски административен съд.

О. Б. Р. жалбата на "Кайко" ООД против заповед № ДК - 10 - 06/07.07.2008 г. на началника на РДНСК Габрово и ПРЕКРАТЯВА производството по делото. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Н. Д./п/ Т. Р. А.К.