О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4050

гр. София, 09.09.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

изслуша докладваното от съдия С. Н. гр. дело № 1687/2024 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от А. А. А., чрез пълномощник адв.П. Б. от АК – Я., срещу въззивното решение № 11 от 24.01.2024 г. по в. гр. д. № 373/2023 г. на ОС – Ямбол, постановено по иск за делба на жилище във фаза по допускане на делбата.

В касационната жалба са направени оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, с искане същото да бъде допуснато до касационно обжалване и да бъде отменено.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Насрещната страна по касация – Т. Т. А., не е взела становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е допустима.

Производството по гр. д. № 137/2023 г. по описа на РС - Елхово е образувано по предявения от Т. Т. А. срещу А. А. А. иск за делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***** по КККР на [населено място], находящ се в [населено място] „Т.“ № *, вх. „*“, ет. *, ап. *, с предназначение жилище, с площ 66, 77 кв. м., заедно с принадлежащите идеални части и избено помещение № 7 с площ 12, 64 кв. м. и 8, 971 % идеални части от общите части на сградата. Ответникът А. А. А. е оспорил иска за делба с възражението, че делбата е недопустима, тъй като страните имат две деца и жилището се явява семейно такова и не следва да подлежи на делба до навършване пълнолетие на децата.

С решение № 107/21.07.2023 г. РС – Ямбол е допуснал делба на гореописаните имоти между съделителите и при равни квоти.

Въззивният съд, сезиран с жалба от ответника А., е приел, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По същество на спора е приел, че страните не спорят по отношение наличието на съсобственост между тях спрямо делбеното жилище като придобито чрез закупуването му при публична продан и дяловете им / по равно/ съгласно чл. 30, ал.2 ЗС . Прел е още, че имотът, предмет на иска за делба, е жилище, и делбата му не е недопустима нито по силата на закона, нито с оглед естеството и предназначението му (жилищно предназначение по смисъла на чл.37 и чл.38 ЗУТ и легалното определение по пар.50, т.30 ДР).

Така е направил решаващ извод, че правото на делба по чл.34, ал.1 ЗС е установено и искът за делба подлежи на уважаване, тъй като други предпоставки за уважаването му законът не предвижда. Така за ирелевантни са счетени възраженията по въззивната жалба относно относно предназначението на имота, дадено от страните след закупуването му - за семейно жилище, относно целите за придобиването му, относно причините за предявяване на иска за делба от ищцата - свързани с финансовото състояние и невъзможността да изпълнява задължението си за издръжка на децата. Поради съвпадане изводите с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение е било потвърдено.

В приложното поле на чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК се поставя от касатора следния въпрос /изведен от формулировките му в изложението по чл.284, ал.3, т.12 ГПК/ като такъв за развитие на правото: Следва ли да се прилагат разпоредбите на ЗС за допускане на делба на жилище, придобито при режима на ЗС, което се явява семейно такова, при условие, че родените от съжителството не са навършили пълнолетие? В този случай ще бъде ли налице противоречие с чл.26 СК?

Твърди се, че има законодателна непълнота за регламентирането на такъв тип правоотношения между родителите, които не са сключили брак, но са придобили по време на съвместното си съжителство жилище, което се явява семейно жилище, с оглед защитата на интересите на децата. Твърди се, не е налице съдебна практика по посочения въпрос и отговора на същия ще доведе до развитие на правото.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по формулирания от касатора въпрос. Същият няма характер на правен въпрос за развитие на правото по чл.280, ал.1, т.3 ГПК съгласно разясненията, дадени с ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. С тълкувателното решение е изяснено, че развитие на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК е относимо към тълкувателната дейност на съда по конкретни дела в изпълнение на функциите по чл.124 от Конституцията на РБългария, чрез която тълкувателна дейност се преодоляват съществуващите в правната уредба на обществените отношения непълнота, неяснота или противоречия, за да се изясни точния смисъл на закона /чл.5 ГПК/. В процеса на правоприлагане съдът извлича от неясната разпоредба ясна норма, от противоречивите разпоредби безпротиворечива норма, а при липса на разпоредба - отстранява непълнотата в нормативния акт чрез аналогия на закона или на правото. Чрез тълкуване по аналогия действащото право се доразвива, като при аналогия на закона се разширява приложното поле на съответната правна норма, а при аналогия на правото се установява липсващата преди това правна норма. В случая нормата на чл.34, ал.1 ЗС е ясна и не се налага установяване на действителния й смисъл по тълкувателен път, по приложението на същата е налице богата съдебна практика, вкл. и на ВКС. Пречка за делба е налице само тогава, когато вещта не е годен предмет на правото на собственост, или по разпореждане на закона, по естеството или поради предназначението си е извадена от гражданския оборот - напр. реална част от поземлен имот, неотговаряща на чл.19 ЗУТ, общи части по чл.38 ЗС, несамостоятелни вещи и др. / Решение № 123 ОТ 03.10.2018 г. по гр. д. № 4301/2017 г., ГК, І г. о. на ВКС, Решение № 297 от 22.12.2014 г. по гр. д. № 4004/2014 г., ГК, І г. о. на ВКС/. Аналогично и нормите от СК, уреждащи статута на придобито по време на брак жилище като семейно такова, и начина на разпореждането със семейното жилище, също не се нуждаят от тълкуване, по приложението им е налице богата съдебна практика, вкл. и на ВКС. В съдебната практика по приложението на действащия СК, и предходните отменени СК от 1968 и 1985 г., трайно се приема, че с прекратяването на брака съпружеската имуществена общност се прекратява и между бившите съпрузи възниква обикновена съсобственост при равни дялове спрямо придобитото по време на брака имущество, вкл. и спрямо семейното жилище. От този момент нататък отношенията между бившите съпузи по повод съсобствените вещи, вкл. и семейното жилище, се уреждат от разпоредбите на чл. 30-36 от ЗС / Решение № 528/21.03.2011 г. по гр. д. № 158/2010 г. на ВКС, II г. о./. Няма колебание в практиката на ВКС, че предметът на иска за делба на съсобствена вещ-бившо семейно жилище, е различен от предмета на съдебното решение, с което съдът е определил по реда на чл. 56 СК кой от бившите съпрузи да ползва семейното жилище или е утвърдил споразумение по брачното дело, с което страните доброволно уреждат този въпрос, че с бракоразводното решение не се формира сила на пресъдено нещо по собствеността на семейното жилище, освен ако по този въпрос съпрузите не са се договорили изрично в споразумението, утвърдено от съда при прекратяване на брака им, с което да са прекратили съсобствеността си. Липсата на идентичност в делата дава възможност за предявяване на иск за делба на съсобственото жилище, въпреки че ползването му е предоставено на единия от съпрузите в брачния процес /самостоятелно или заедно с родените от брака непълнолетни деца/. Защитата на непълнолетните деца с контекста на чл.26 СК е приложима само в хипотеза на разпореждане със семейното жилище-лична собственост на единия съпруг, но не и когато семейното жилище е било придобито в СИО, поради което тази норма на чл.26 СК се явява неприложима при уреждане на имуществените последици между съпрузите при развод спрямо придобитото по време на брака общо имущество, респ. от нея не може да се извлича по аналогия прилагането й в отношенията между лицата, придобили имот по време на фактическо съжителство в обикновена съсобственост. Ето защо въпросът дали е налице непълнота в защита интересите на непълнолетните деца, родени при фактическо съжителство, при делба на придобитото от родителите им жилище, не е от значение за конкретния спор, доколкото няма да обуслови извод за наличие на законова пречка за уважаване иска за делба на същото това жилище, тъй като действащото позитивно право и съдебната практика по приложението му не установяват забрана за делба на семейното жилище, придобито общо от съпрузите по време на брак, дори и да има непълнолетни деца от брака, когато това семейно жилище е самостоятелен обект на собственост.

При извършената служебна проверка не се установяват данни за пороци в кръга на тези по чл.280, ал.2 ГПК.

Ето защо касационното обжалване не може да се допусне.

Страните нямат заявени искания за разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по такива по чл. 81 ГПК.

Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, Г. К. състав на Второ гражданско отделение, на основание чл. 288 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 11 от 24.01.2024 г. по в. гр. д. № 373/2023 г. на ОС – Ямбол.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: