Производството е по чл. 12 и следващите от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС) във връзка с чл. 121, ал. 1, т. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.).

Образувано е по жалба на В. В. К., от гр. С., бул. "Шипченски проход" № 64, срещу заповеди № 494/26.04.2006 г. и № 528/4.05.2006 г. на министъра на околната среда и водите.

С първата от оспорените заповеди, на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. за допуснати нарушения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 21, ал. 1 от с. з., на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" . С втората от тях, на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл. е прекратено служебното му правоотношение като "младши експерт" в сектор "Протокол" към отдел "Стопанска дейност и информационно обслужване" на дирекция "Управление на финансите, собствеността, човешките ресурси и връзки с обществеността" в МОСВ, с ранг V младши.

По подробно развити в жалбата оплаквания се поддържа, че атакуваните заповеди са незаконосъобразни поради допуснати нарушения на материалния закон и административно производствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 12, т. 3 и 4 от ЗВАС.

Процесуалният представител на ответника е изразил становище за неоснователност на жалбата, с оглед липсата на релевираните от жалбоподателя нарушения при постановяване на административните актове.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мнение за основателност на жалбата. Поддържа, че органът е упражнил правото си да прекрати служебното правоотношение между страните в нарушение на установените със ЗДСл. административно-производствените правила.

Върховният административен съд, пето отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 13, ал. 2 от ЗВАС от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С атакуваното заповеди, на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. за допуснати нарушения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 21, ал. 1 от с. з., на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и по реда на чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл. е освободен от заеманата държавна служба в МОСВ.

От данните по делото е видно, че жалбоподателят е заемал длъжността "младши експерт" в сектор "Протокол" към отдел "Стопанска дейност и информационно обслужване" на дирекция "Управление на финансите, собствеността, човешките ресурси и връзки с обществеността" в МОСВ, с ранг V младши, въз основа на служебно правоотношение, възникнало по силата на Заповед № 333/22.04.2004 г. на министъра на околната среда и водите. Приложена е и длъжностна характеристика за заеманата длъжност.

Въз основа на писмо № 94-00-271/17.03.2006 г. на председателя на дисциплинарния съвет (ДС) при МОСВ, от жалбоподателя са изискани писмени обяснения, касаещи начина на изпълнение на преките служебни задължения, формулирани в три конкретни пункта. Няма данни това писмо да е достигнало до адресата, към административната преписка не са приложени и обясненията на служителя. Със заповед № РД-165/23.03.2006 г. на министъра на околната среда и водите е наредено на ДС да образува дело за изясняване фактите и обстоятелствата по вменените дисциплинарни нарушения. Съветът е заседавал на 23.03.2006 г. от 16.00 ч. и с решение от същата дата е предложил налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение".

Предвид изложените релевантни за спора факти, потестативното право на административния орган да прекрати едностранно служебното правоотношение между страните е упражнено в нарушение на административно-производствените правила, въведени с приложимия ЗДСл.

С оглед доказателствата по делото, при налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание е допуснато съществено нарушение на процедурните правила по смисъла на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл., чиято разпоредба предписва конкретни задължения на дисциплинарнонаказващия орган. Съгласно текста на цитираната правна норма, преди налагане на дисциплинарното наказание органът е длъжен да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. Нормата е императивна, като двете изисквания със законодателното изменение от 21.03.2006 г. (ДВ, бр. 24) отново са регламентирани при условието на комулативност, а провеждането им е условие за законосъобразност на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание. Органът е длъжен да събере, обсъди и прецени всички факти и обстоятелства, релевантни за ангажиране на дисциплинарната отговорност, като едва след приключване на процедурата пред ДС, с установяването им по предвидения от закона ред, е възможна преценката за налагане на съответно дисциплинарно наказание. След финализиране на дисциплинарната процедура се събират устни или писмени обяснения от дисплинарнопривлеченото лице, което упражнявайки правото си на участие в производството, може да сочи доказателства, да опровергава вече събраните и въобще - да организира защитата си. Видно от данните по преписката, жалбоподателят не е участвал в проведеното дисциплинарно производство, не е запознат с изготвеното от ДС решение по протокол № 2/23.03.2006 г., а обясненията му, дори и да са били са събрани (както е отразено в раздел І от протокола), са ангажирани преди провеждане на установената с разпоредбата на чл. 96 от ЗДСл. дисциплинарна процедура. Отделно от това не са и приложени към преписката, което поставя под съмнение самото им съществуване.

С оглед представения доказателствен материал, следва да се приеме, че в хода на проведеното дисциплинарно производство и след приключването му (преди налагане на дисциплинарното наказание) не са били събрани писмени обяснения на Кудунов, респ. - тай не е изслушан от административнонаказващия орган. Към административната преписка липсват доказателства, въз основа на които да се приеме, че служителят е отказал да упражни правото си да бъде изслушан, а изисканите обяснения с писмо № 94-00-271/17.03.2006 г. (преди отпочване на дисциплинарното производство – В. З. № РД-165/23.03.2006 г. на министъра на околната среда и водите) не могат да съвместят и писмените му обяснения по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. Изслушване на служителя не е проведено.

Изслушването на служителя и събирането на писмените му обяснения са действия на административнонаказващия орган, предвидени като гаранция за обективното провеждане на дисциплинарното производство, така че в най-голяма степен да бъде предотвратена възможността за съществено увреждане на законни права и интереси на дисциплинарноотговорните лица. Право на служителя е да се ползва или не от тези законови възможности, но ако те не са му били предоставени, уволнението задължително се отменя - по аргумент на чл. 93, ал. 2 от ЗДСл. Неизпълнението на тези процесуални действия представлява съществено процесуално нарушение, което води до незаконосъобразност на издадения административен акт. Подобни нарушения на императивноустановените в ЗДСл. правила за провеждане на отделните етапи от процедурата по налагане на дисциплинарното наказание "уволнение" препятстват упражняване на гарантираното от закона право на защита на дисциплинарнопривлеченото лице, поради което винаги съставляват отменителни основания по смисъла на чл. 12, т. 3 от ЗВАС, респ. - чл. 41, ал. 3 от ЗАП.

Самостоятелен аргумент за отмяна на оспорената заповед за ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя Кодунов е и пълната липса на фактически обстоятелства, съставляващи основание за предприетото уволнение. Правнорелевантните факти при проверка законосъобразността на административния акт са тези, посочени от органа като основание за издаването му, като наличието на такива не е установено в хода на проведеното съдебно-административно производство. Съдебната инстанция по същество преценява законосъобразността на обжалвания административен акт на основата на съдържащите се в него фактически основания за издаването му (чл. 15, ал. 2, т. 3 ЗАП), като проверява дали те действително са се осъществили и ако са се осъществили, следват ли от тях по силата на правна норма разпоредените правни последици. Т.е. - законосъобразността на административния акт се преценява въз основа на фактите, посочени в него, които съдът не може да допълва или заменя. Нарушеното изискване за форма на акта по чл. 15, ал. 2, т. 3 ЗАП е абсолютно основание за отмяната му, т. к. предполага липса на юридически факт, който да породи упражненото от органа публично субективно право. Само на това основание заповедта за налагане на дисциплинарно наказание подлежи на отмяна - по аргумент на чл. 41, ал. 3, предл. 2 от ЗАП. Като обусловена от този акт и последващата заповед за прекратяване на служебното правоотношение поради налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" следва да бъде отменено поради отпадане на основанието за издаването й.

С оглед изхода на спора в полза на ответника по касационната жалба, на основание чл. 50 от ЗВАС, следва да бъдат присъдени разноски пред настоящата инстанция в размер на 300 лв.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 28 от ЗВАС, вр. с чл. 42, ал. 1, пр. 1-во от ЗВАС, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ

заповеди № 494/26.04.2006 г. и № 528/4.05.2006 г. на министъра на околната среда и водите, с които на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. за допуснати нарушения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 21, ал. 1 от с. з., на В. В. К., от гр. С. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл. е прекратено служебното му правоотношение като младши експерт в сектор "Протокол" към отдел "Стопанска дейност и информационно обслужване" на дирекция "Управление на финансите, собствеността, човешките ресурси и връзки с обществеността" към МОСВ, с ранг V младши. ОСЪЖДА

Министерството на околната среда и водите, на основание чл. 50 от ЗВАС да заплати на В. В. К., от гр. С., бул. "Шипченски проход" № 64, съдебно-деловодни разноски в размер на 300 (триста) лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването, че е изготвено. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ю. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ:

/п/ И. Р./п/ В. Г.

И.Р.