Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „К. Б.” ЕООД против решение № 38 от 07.02.2013 г., постановено по адм. д. № 567/2012 г. по описа на Административен съд гр. В. Т.. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответната страна – директорът на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) гр. В. Т., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на касатора против предписание № П-87/07.05.2012 г. на директора на РИОСВ гр. В. Т., с която на жалбоподателя е предписано – в шестмесечен срок да изгради обезмирисително съоръжение, отговарящо на най-добрите налични техники по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за опазване на околната среда (ЗООС) за отстраняване на отделящите се от сушилните, на цех за ПДЧ, газове – интензивно миришещи вещества, предизвикващи влошаването на качеството на живот на хората в гр. В. Т..
Настоящият състав на Върховния административен съд намира, че решението е недопустимо.
Действително съгласно нормата на чл. 224 от АПК указанията на Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на закона...