Производството е по реда на чл. 33 и сл. от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС), вр. с чл. 46, ал. 1 от Закона за чужденците в Р. Б. (ЗЧРБ).

Образувано е по жалба на О. В., гражданин на Армения, чрез процесуалния му представител адвокат М. И. от Адвокатска колегия Габрово, против решение № 382 от 06.04.2006 г., постановено по адм. д. № 1397/2005 г. на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № з - 544/16.08.2005 г. на директора на Регионална дирекция на вътрешните работи (РДВР) Варна за налагане на принудителни административни мерки "Принудително отвеждане до границата на Р. Б." и "Отнемане на правото на постоянно пребиваване в Р. Б." на основание чл. 41, т. 2 и чл. 42 а, във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 9 и чл. 11, т. 6 от ЗЧРБ. Независимо непрецизната им редакция, формулираните в жалбата оплаквания сочат на неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния и процесуален закон – касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в", пр. 1 и 2 от ГПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и пререшаване на спора с отмяна на оспорената заповед.

Ответникът – директор на РДВР Варна, не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като провери правилността на обжалваното решение и съобрази изложените от страните доводи, намира касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 33, ал. 1 от ЗВАС. Разгледана по същество – жалбата е неоснователна.

Със заповед № з-544/16.08.2005 г., издадена от директора на РДВР Варна, на О. В., гражданин на Армения са наложени принудителни административни мерки "Принудително отвеждане до границата на Р. Б." и "Отнемане правото на постоянно пребиваване в Р. Б.". Административният акт е постановен...