чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) .
Образувано е по касационна жалба на Факултетен съвет при Ф. О. здраве и здравни грижи при Русенски университет А. К. срещу решение 44/22.12.2014г на Административен съд гр. Р. по адм. д. 253/2014г. Претендира се неправилно приложение на закона, като се оспорват изводите на съда относно допуснати нарушения в хода на процедурата по избор на доцент за нуждите на катедра Физическо възпитание и спорт, изразяващи се в липса на мотиви на оспорвания акт и незаконосъобразно проведено тайно, вместо явно гласуване. Според касатора, изложените становища на членовете на съвета за или против избора на г-н Обрешков могат да се приемат като мотиви на акта. По отношение на тайно изразения вот, се твърди, че същият е в нарушение на т. 22 от Процедурните правила за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности, към които препраща чл. 27а от Закона за развитие на академичния състав на РБългария, но същото не следва да се приема като съществено процесуално нарушение, тъй като промяната била продиктувана от създадено напрежение между членовете на съвета. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата на Д. Е. О. срещу решение на Факултетен съвет при Ф. О. здраве и здравни грижи /ОЗЗГ/ при Русенски университет А. К." по Протокол 65/17.06.2014г.
Ответникът Д. Е. О. чрез адв.. Б. изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. П. П.-извлечение от решение на Академичния съвет от заседанието му на 27.01.2015г, с което се утвърждават промени в т. 22 от Процедурните правила за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности, като е прието, че гласуването по решение на съвета може да бъде явно или тайно.
Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за основателност на жалбата.
Върховният административен съд, състав на седмо отделение при извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, приема същата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК
, от активно процесуално легитимирана страна - участник в първоинстанционното производство имащ право и интерес от оспорването, срещу съдебен акт, който подлежи на контрол за законосъобразност пред настоящия съд и съдебен състав.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
При служебна проверка по чл. 218 ал.2 от АПК, касационната инстанция намира, че обжалваното решение на Административен съд Русе е валидно и допустимо.
Касаторът не прави възражение за допуснати съществени процесуални нарушения.
По отношение на правилното приложение на материалния закон:
Предмет на спора е законосъобразността на решение на Факултетния съвет на Факултет ОЗЗГ на Русенски университет, взето по протокол 65/17.06.2014 г. Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът е направил извод за незаконосъобразност на същото, поради неспазване на процедурата, предвидена в р. III, т. 22 от Процедурни правила за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности на Русенски университет и липсата на мотиви, като неспазване на изискването за форма на акта.
Съдът е изложил подробни мотиви за съобразяване с процедурата за провеждане на конкурса за заемане на академична длъжност доцент, предвидената в нормите на р. III от ЗРАСРБ (чл. 24 и сл.) и р. III от ППЗРАСРБ (чл. 53 и сл.), относно обявяване на конкурс, определяне на научно жури и предложението на същото. Страните не спорят относно законосъобразността на тази фаза от производството, като крайният извод е за правилното провеждане на всяко правно регламентирано действие.
В последваща фаза, свързана с вземане на решение за избор на доцент, което е предоставено на компетентността на Факултетния съвет, съдът е извършил проверка за законосъобразност на решението по протокол 65/17.06.2014 г., предвидено като финализиращ процедурата по чл. 24, ал. 3 от Закона административен акт. Този акт е приет от компетентния орган съгласно чл. 27а, ал. 2, изр. 1 от ЗРАСРБ. Провеждането на избора се извършва при условия и ред, определени с Правилника на висшето училище, поради което и спорът за начина на гласуване на решението за избор е свързан с правилното прилагане на разпоредбите на този правилник и приетите процедурни правила на основание ЗРАСРБ.
Съгласно чл. 21 ал.1 т.2 от Закона за висшето образование, а кадемичното самоуправление
се изразява в право на висшето училище да урежда устройството и дейността си в собствени правилници в съответствие с този закон. Страните не спорят, че с Правилника за дейността на Русенския университет А. К. се уреждат специфичните въпроси във връзка с дейността и управлението на същия. Съгласно чл. 14 ал.1 т.7 от този правилник, Академичният съвет приема Процедурни правила за
придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности, на основание чл. 21 ал.1 т.2 от ЗВО и чл. 3 ал.2 от ЗРАСРБ. Процедурните правила за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности, приети от Академичния съвет на Русенския университет А. К. регламентират реда за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности в Русенския университет, като раздел III регламентира реда за заемане на академична длъжност ДОЦЕНТ. Относими са правилата към датата на провеждане на процедурата.
В т. 22, р. III на Процедурните правила за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности в Русенския университет А. К. е предвидено внасяне на предложението за разглеждане и гласуване на заседание на ФС. Същата точка предвижда явно гласуване и мнозинство повече от половината от гласовете на участвалите в гласуването. От представения като доказателство по делото протокол от заседанието на 17.06.2014г на Факултетния съвет за избор на доцент за нуждите на катедра Физическо възпитание и спорт, се установява наличието на кворум за провеждане на заседанието, всеки от участвалите е упражнил правото си на гласуване, като е извършено тайно гласуване и с оглед резултата от това гласуване е направен извода, че не е извършен избор. Касационната инстанция споделя извода на Административен съд гр. Р. за нарушение на процедурата при гласуване. Приетият от ФС начин за тайно гласуване съставлява нарушение на т. 22, р. III от Процедурните правила в редакцията им към датата на вземане на решението. Спазването на регламентираната процедура е гаранция за законосъобразност на взетото решение. При изричен текст в Процедурните правила за явно гласуване, тайният вот се явява допуснато съществено процесуално нарушение, основание за отмяна на вота.
Според касационната инстанция, въпреки липсата на спор за законосъобразното откриване на процедурата, последващите действия на научното жури, вкл. вземане на решение и изготвяне на предложение до Факултетния съвет, съдът е направил правилен извод относно незаконосъобразност на проведения избор, поради проведеното тайно гласуване в противоречие с т. 22 на Процедурните правила за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности.
По отношение на извода за нарушение, поради неизпълнение на изискванията на закона за мотивиране на решението, касационната инстанция приема същия. С оглед нормативно делегираната му компетентност по избор, упражнявана при условията на административна дискреция, ФС не е обвързан от становището и предложението на научното жури и не е длъжен автоматично да го приеме. Решението на компетентния колективен орган като акт, от който възникват визираните в закона материално-правни последици, независимо от позицията на научното жури, следва да е съобразено с материално-правните предпоставки и да съдържа релевантни мотиви, обуславящи волеизявлението на органа, а не на отделните му членове. Изборът на предложения от научното жури кандидат или неприемането му е в правомощията на оперативната самостоятелност на ФС, но това не променя извода за мотивиране на крайния му акт. Мотивирането на административните актове като задължително условие за тяхната законосъобразност безспорно се отнася и до решенията, приемани от ФС в качеството му на колективен административен орган. Видно от действащата нормативна уредба на задължението за мотивировка, законът не прави разлика дали издателят на акта е едноличен или колективен административен орган и дали гласуването при приемането му е тайно или явно. Без значение е и дали при постановяване на акта органът действа в условията на обвързана компетентност или разполага с оперативна самостоятелност. В тази връзка съдът правилно е приел, че обосноваването на административните актове се дължи във всички случаи, както и че липсата на мотиви
води до неговата отмяна. Условието за мотивировка представлява една от гаранциите за законосъобразност на акта, които законът е установил за защитата на правата и законните интереси на гражданите и организациите - страни в административното производство, в случая - за осигуряване правото на защита на засегнатия кандидат в конкурса за заемане на академична длъжност. С излагането на мотивите се довеждат до знанието на адресатите съображенията, по които административният орган е издал или е отказал да издаде искания административен акт, което подпомага страните в организирането на защитата им срещу такива актове. Едновременно с това наличието на мотиви
улеснява контрола върху законосъобразността на акта, упражняван при обжалването му пред съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения, разкрива и възможности за контрол над случаите, в които въпросът е решен по свободна преценка, включително дали не са надхвърлени рамките на предоставената на административния орган оперативна самостоятелност. За да се приеме, че актът е мотивиран, е необходимо изложената обосновка ясно да сочи какви са били съображенията на органа при постановяването му. По отношение на актовете на колегиалните органи, какъвто е ФС съдът е съобразил особеностите, свързани с изискването за обосноваване на приетите от тях решения. Колегиалният административен орган е организиран и действа като колективно формирование. Въпреки, че се състои от отделни физически лица, той действа като едно управително тяло, като членовете му заедно формират властническите волеизявления на иначе единния орган. В този контекст, когато ФС приема направено от научното жури предложение, за достатъчни мотиви
на решението на ФС се смятат съображенията на предлагащия орган, т. е. при мотивирана положителна оценка от научното жури, последвана от положителен вот на ФС, изборът на ФС се счита за мотивиран дори в самото решение да не е изложена обосновка, тъй като мотивите в тази хипотеза се извличат от подготвителните документи (аргументите в предложението на научното жури, становищата и рецензиите на неговите членове). В случая решаващият орган не е възприел оценката на кандидата и предложението на НЖ за избирането му за доцент, поради което вотът му не би могъл да се ползва от съображенията на научното жури. Изразените на заседанието на ФС мнения, становища и съображения на отделните членове от състава на съвета, обуславящи постановения в неговото решение правен резултат, могат да се приемат за
мотиви
на крайния административен акт, ако изразяват мнение на мнозинството. Но в случая, изследвайки съдържанието на изказванията на заседанието на ФС по същество, съдът е направил обоснован и законосъобразен извод, че изложените в хода на обсъждането на кандидатурата становища не изпълняват изискването на закона за мотивиране на акта.
Горното обосновава извод за правилност на обжалваното решение на Административен съд гр. Р., което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание
чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК
, Върховния административен съд, състав на седмо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение 44/22.12.2014г на Административен съд гр. Р. по адм. д. 253/2014г.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Т. В.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ С. Я./п/ М. К.
М.К.