Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на Е. Г., временно настанен в СДВНЧ при ГД Миграция-МВР, гр. С., чрез адв.. Е. срещу решение N 192 от 09.01.2014 год. по адм. дело N 7534/2013 год. на Административен съд София-град. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага съображения, че неправилно съдът е приел процесната заповед за отвеждане до границата за законосъобразна, тъй като в конкретния случай чл. 41, т. 3 от Закона за чужденците в Р. Б. (ЗЧРБ) не намира приложение, а следва да се приложат разпоредбите на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Р. Б. на гражданите на ЕС и членовете на техните семейства (ЗВПНРБГЕСЧС). Заявява също, че няма данни Е. Г. да застрашава националната сигурност, обществения ред и общественото здраве, което да обоснове прилагането на ПАМ по реда на цитирания закон. Неправилно съдът е приел, че заповедта е издадена при спазване на административно-производствените правила на чл. 34, чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК, както и на чл. 59, ал. 1 от АПК. Наред с изложеното, в нарушение на материалния закон решаващият състав е приел, че в хипотезата на чл. 41, т. 3 от ЗЧРБ (ако се допусне, че това е приложимият закон), административният орган действа в условията на обвързана компетентност. На следващо място, съдът е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка и е приложил неправилно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, като е приел, че жалбоподателят сам трябва да ангажира доказателства в подкрепа на фактите, които изтъква, а именно, че е във фактическо съжителство с българска гражданка и към момента на задържането тя е бременна с негово дете, което...