Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроизводствения кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на И. К. К. срещу решение 17 от 03.01.2014 г. по адм. д. 2305/2013 г. на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу

против решение 4056/10.04.2013г. на началника на Пето РУП гр. Б. за отнемане на разрешението за съхранение на огнестрелно оръжие Приложение 4, 406/28.09.2010г., разрешение за носене и употреба на оръжие Приложение 2, серия АЛ-073741, ведно с притежаваното ловно огнестрелно оръжие и решение 4057/10.04.2013г. на началника на Пето РУП гр. Б. за отнемане на разрешението за съхранение на огнестрелно оръжие Приложение 4, 406/28.09.2010г., разрешение за носене и употреба на оръжие Приложение 3, серия Ж-0366321, ведно с притежаваното късо огнестрелно оръжие, пистолет Барета, к.9х17, с Н09957Y и 45 броя боеприпаси к.9х17. Ответната страна не е взела становище.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че в случая са налице основанията по чл.58, ал.1, т.2 от ЗОБВВПИ, във връзка с чл.155, ал.1 от ЗОБВВПИ. От представените по делото доказателства, служебна бележка рег. 2247/14.03.2013 г. и писмо от Окръжна прокуратура гр. Б. с изх. 7400/13 от 15.11.2013 г. е установено, че срещу жалбоподателят е образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер, като на 29.06.2011г. са му повдигнати обвинения по чл.213а, ал.3, Изнудване с цел увреждане, опасен рецидив, др.; чл.144, ал.3, Закана с убийство; чл.214, ал.2, т.1, Изнудване с цел увреждане и имотна облага, заплаха за убийство, др.; чл.213а, ал.2, т.1 Изнудване със заплаха за убийство, тежка телесна повреда. Административният орган действа в условията на обвързана компетентност и наличието на условията по чл.58, ал.1, т.2

от ЗОБВВПИ, задължително предпоставя издаване на решения за отнемане на издадените на лицето разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях. Досъдебното производство е образувано през 2004г., но на 29.06.2011г. на жалбоподателят са повдигнати обвинения по това производство за умишлено престъпление от общ характер и от този момент за административния орган е възникнао задължението да издаде решение, с което да отнеме издадените на лицето разрешения за съхранение, носене и употреба на късо и ловно огнестрелно оръжие. Решението е правилно.

Съгласно чл.155, ал.1 от ЗОБВВПИ, при настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 2 - 8

или при отпадане на основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 издаденото разрешение се отнема с решение на органа, издал разрешението.

От доказателствата по делото е установено, че процесните решения са издадени на основание чл. 153, т. 6 и чл. 155 от ЗОБВВПИ, като е прието, че срещу жалбоподателя е повдигнато обвинение по досъдебно производство - следствено дело 863/2004 г. по описа на ОСлС-Бургас за умишлено престъпление от общ характер. Налице са основанията на чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗОБВВПИ, във вр. чл. 155 от с. з.

От представените по делото служебна бележка рег. 2247/14.03.2013 г. и писмо от Окръжна прокуратура гр. Б. с изх. 7400/13 от 15.11.2013 г. е установено, че срещу жалбоподателя е образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер, като на 29.06.2011 г. са му повдигнати обвинения по чл. 213а, ал. 3, чл. 144, ал.3, чл.214, ал.2,т.1, чл.213а, ал.2,т.1 НК. Оспорените пред съда решения са издадени от компетентен орган, в кръга на правомощията му, при спазване на законните изисквания.

Доводите на жалбоподателя са, че от десет години срещу него се води наказателно производство и последния постановен акт на О. П. Б., с изх. от 23.07.2013 г. издаден по досъдебно производство 1744/2004 г., е Постановление за частично прекратяване на наказателно производство от 18.07.2013 г. Следва да се има предвид, че оспорените пред административния съд административни актове са издадени преди тази дата, поради което са законосъобразни към момента на постановяването им, а и наказателното производство, според изявленията на жалбоподателя, е частично прекратено.

В настоящото производство са неотносими доводите на жалбоподателя, че наказателното производство срещу него е образувано неоснователно и продължава повече от десет години. Същественото е, че е налице законовото основание за издаване на оспорения пред съда акт - чл. 58, ал.1, т. 2 от от ЗОБВВПИ, поради което касационната жалба, като неоснователна следва да се отхвърли.

Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал.2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение 17 от 03.01.2014 г. по адм. д. 2305/2013 г. на Административен съд Бургас. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. А. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ П. Н./п/ Л. П.

П.Н.