Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Министерство на здравеопазването /МЗ/ против решение 582/28.11.2013 г. по адм. дело 761/2012 г. по описа на Административен съд В. Т. с което е уважен предявеният против него иск за обезщетение за причинени имуществени вреди, произтичащи от отменен частично като незаконосъобразен административен акт в размер на 22 565 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и разноски по производството.

В касационната жалба и в хода на делото по същество се твърди недопустимост на съдебното решение, алтернативно същото се счита и за неправилно и се иска обезсилването му като недопустимо или отмяната му като неправилно, като се отхвърли предявеният иск. Недопустимостта на обжалваното съдебно решение се основава на това, че предявеният иск касае вреди, произтичащи от облигационни отношения по които МЗ не е страна, а именно такива между ищеца и Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/, още повече, че с влязло в сила съдебно решение е отменено решението на НС на НЗОК, определящо задължителните годишни прогнозни дейности за дейностите за болнична медицинска помощ към договора с изпълнителя.

Относно неправилността на решението се поддържа, че към процесния период не е бил налице незаконосъобразен акт, тъй като частично е отменен нормативен акт и отменената част е била законосъобразна в периода в който се твърдят причинени вреди. Оспорва се и изводът на съда за причинно-следствена връзка между отменения акт и твърдяните за причинени вреди, при опосредяването им от решенията на НЗОК касаещи финансирането на ответника по жалбата, които решения определят задължителните годишни прогнозни стойности за дейностите на болничните заведения. Освен това според касатора, съдът не е отчел, че в отношенията между болниците и НЗОК отмененият акт е прилаган препоръчително, каквато е и целта му, а не императивно, поради което...