Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Д. О. К. / рекистрирана в ДАБ с имена К. Ж. Ев Опол /, чрез процесуалния представител адвокат П. Ж., срещу решение 8306 от 27.12.2013 година по адм. д. 2930 / 2013 година на Административен съд София - град с доводи, че е неправилно поради което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго такова, с което претенцията от 1.00 / един / лев да бъде уважена изцяло.

О. Д. агенция за бежанците при Министерски съвет не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата.

Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С посоченото решение е отхвърлен иска с правно основание чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ на Д. О. К. / рекистрирана в ДАБ с имена К. Ж. Ев Опол / срещу Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет за заплащане на сумата един лев, представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразно бездействие на агенцията да я регистрира по реда на ЗУБ за периода от датата на подаване на молбата на 27.11.2012 година до датата на регистрацията на 12.03.2013 година.

За да приеме, че претенцията е неоснователна и недоказана, съдът е анализирал становищата на страните и представените доказателства в тяхната съвкупност. Въз основа на наличните такива,

обосновано и законосъобразно е приел, че е доказано незаконосъобразно бездействие от страна на Държавната агенция за бежанците да регистрира лицето съобразно разпоредбата на чл. 61 ал. 2 от ЗУБ, но не е доказано наличието на останалите две кумулативно предвидени предпоставки за уважаване на претенцията по ЗОДОВ, а именно настъпване на...