Производството е по реда на чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал.6 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на П. П. М. с адрес: гр. С., ж. к. Св. Троица, бл. 366, вх. Д, ет. 2, ап. 105, подадена чрез процесуалния му представител адв.. И., против решение 359 от 20.01.2014 г. на Административен съд София град /АССГ/, постановено по адм. д. 8540/2012 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ 2001107651/07.03.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. С., потвърден в обжалваната част с решение 1635/09.07.2012 г. на директора на Д. О. и управление на изпълнението гр. С. при ЦУ на НАП /сега Д. О. и данъчно-осигурителна практика/.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Според касатора съдът не е съобразил СГЕ относно подписите върху вносните бележки от част трета и обстоятелството, че вносните бележки по част първа не са представени в оригинал, а са копия. Неправилно в РА е определено началното салдо за 2005 г. След като органът по приходите презумира недекларирани доходи от стопанска дейност е следвало да посочи каква е тя и да признае нормативно признатите разходи по чл. 29 ЗДДФЛ. Решението се обжалва и в частта му, в която са присъдени разноски на ответника. Претендира се неговата отмяна изцяло.

Ответникът по касационната жалба директорът на Д. О. и данъчно-осигурителна практика гр. С. при ЦУ на НАП оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк.. К. и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждание.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба...