Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита на личните данни против решение 411/23.01.2014 г. по адм. д. 7287/2013 г. на Административен съд София-град, с което е отменено решение Ж-39/01.07.2013 г. на касатора в частта по т. 2 от него с което на О. К., представлявана от кмета, е наложена имуществена санкция в размер на 12 500 /дванадесет хиляди и петстотин/ лева за нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 3 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението му. Иска се отмяната му в оспорваната част. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба О. К., представлявана от кмета, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Ответникът по касационната жалба Р. Й. Г., жив. в гр. К., не оспорва касационната жалба.

Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за основателност на жалбата.

Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна.

За да постанови обжалваното решение АССГ приема, че е извършено нарушение на ЗЗЛД от страна на администратора на лични данни О. К.. Изложени са съображения, че копирането на личната карта на кандидатстващите за работа по проект на О. К. и в частност ответницата Георгиева, представлява нарушение при обработването на лични данни по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД и решението на КЗЛД е законосъобразно в тази част. Съдът приема оспореното решение на КЗЛД за незаконосъобразно в частта с която на община К. е наложена имуществена санкция в размер на 12 500 лв., и в която част се оспорва пред настоящата инстанция,...