Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) отм. Образувано е по жалба, подадена от С. Ю. Л. от гр. С. срещу заповед К-747/28.01.2014г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР отм. е прекратено служебното му правоотношение поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Жалбоподателят твърди, че атакуваната заповед е неправилна поради нарушение на материалния закон - допуснати се и нарушения на административнопроизводствените правила по издаването й, поради което иска нейната отмяна.

Ответникът - министърът на вътрешните работи оспорва жалбата чрез процесуалния си представител.

Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК срещу подлежащ на оспорване административен акт и от заинтересована страна, намира същата за допустима. Разгледана по същество, за неоснователна по следните съображения:

В приложената по административната преписка справка за осигурителен стаж е видно, че жалбоподателят към 23.01.2014г. има 29 години, 04 месеца и 01 ден общ осигурителен стаж, от които осигурителен стаж в МВР на длъжности за държавни служители - 21 години и 03 месеца и 16 дни. В съответствие с тези данни министърът на вътрешните работи като орган по назначаването и на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР прекратява служебното правоотношение с главен инспектор С. Ю. Л..

Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е издадена от компетентния по смисъла на чл. 246, т. 1 ЗМВР отм. орган - министърът на вътрешните работи и е подписана от него. Обжалваният административен акт е постановен в предвидената в закона форма и съдържа изброените в чл. 269 от Правилника за прилагане на Закона за МВР (ППЗМВР) отм. реквизити. Същият е издаден при спазване изискванията на чл....