О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2205

София, 08.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети април, две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател : МАРИО ПЪРВАНОВ

Членове : МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ

ч. гр. дело №430/2023 г.

Производството е образувано по частна жалба вх.№ 9437/02.08.2023 г. на М. Д. М., със съдебен адрес - [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат Т. Б., срещу определение №1996/05.07.2023 г. по гр. д. №1283/2023 г. на Върховния касационен съд, IV г. о., с което е оставена без уважение молбата му, съдържаща се в частна жалба с вх.№ 7672/20.06.2023 г. да бъде освободен от заплащане на „всички държавни такси/разноски“ в производството, на основание чл. 5, б. „о“ ЗДТ. В обжалваното определение е прието, че молителят е с установена намалена трудоспособност, но това само по себе си не го освобождава от задължението за плащане на държавна такса за съдебното производство. Цитираната от него разпоредба на чл. 5, б. „о“ ЗДТ не намира приложение в конкретния случай. Според нея от заплащане на държавна такса са освободени лицата с увреждания, бременните и майките с деца до 6-годишна възраст и сираците, но не във всички случаи, когато се дължи държавна такса, а в изрично посочените хипотези - в случаите на прехвърляне от едно учебно заведение в друго, от една специалност или форма на обучение в друга по здравословни причини, установени със заключение на медицинска комисия. Съобразно чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноски в съдебното производство не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. За разлика от ал. 1 на същата разпоредба, която предвижда освобождаване от такси и разноски...