ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№729

Гр.София, 20.02.2024г.

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

Като разгледа докладваното от съдията Ат.Кеманов ч. гр. д.№493/24г. на ВКС, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК и е образувано по касационна жалба на К. М. и В. М., чрез процесуалния му представител адв.М.Т., срещу определение №592/24.11.2023г., постановено по в. ч.гр. д. №414/2023г. на Окръжен съд – [населено място], с което е потвърдено определение №1240/04.10.2023г., постановено по ч. гр. д.№1082 /2022г. на РС – [населено място], с което е прекратено производството по делото и изпратено по подсъдност на Монтанския районен съд.

В срок е постъпил отговор от ответниците по касация Е. М. – М. и А. Ц. М., в който се оспорват предпоставките за допускане на касационно обжалване на

атакуваното определение на въззивния съд.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване настоящият съдебен състав съобрази следното :

Производството е по реда на чл.51 от ЗН и е било образувано по молба на Д. М. за определяне от Районен съд – [населено място] на срок, в който лицето Л. К. М. да заяви приема ли наследството на А. К. Х. или се отказва от него.

Въззивният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл.1 от ЗН наследството се открива в момента на смъртта в последното местожителство на умрелия.Легална дефиниция на понятието „местожителство” е съществувала в разпоредбите на чл.19 ал.1 от Наредба за гражданското състояние /отм. ДВ бр.41/18.05.2004 г., в сила от 18.05.2004 г./ и чл.7/отм.ДВ бр.67/1999 г., в сила от 01.01.2000г./ от Закона за лицата и семейството.Според цитираните норми местожителството...