О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1201

гр. София, 14.03.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, първи състав, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

като разгледа докладваното от съдия Г. Н. гр. д. № 538 по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 303 и сл. ГПК.

Образувано е по молба вх.№ 1248 от 22.01.2024 г., подадена от Г. В. В., с която се иска на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 4 ГПК да бъде постановено отменяване на Определение № 31 от 20.01.2023 г., постановено по в. ч.гр. д.№ 459/2022 г. по описа на АС – В.Търново в частта, с която молителят е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт (по сметка на АС – В.Търново) сумата 15 лв., представляваща държавна такса за разглеждането на частната жалба срещу потвърденото от АС – В.Търново първоинстанционно Разпореждане № 264 от 23.11.2022 г. по гр. д.№ 423/2022 г. по описа на ОС – Ловеч.

Произнасяйки се на основание чл. 307, ал. 1 ГПК по допустимостта на молбата за отмяна, настоящият състав на ВКС намира следното:

С атакувания съдебен акт е прието, че по гр. д.№ 423/2022 г. по описа на ОС – Ловеч е било заявено искане от страна на Г. В. В. на основание чл. 83, ал. 2 ГПК да бъде освободен от задължението за заплащане на държавни такси и разноски в производството по посоченото гражданско дело. С Определение № 803 от 31.10.2022 г. ОС – Ловеч е оставил искането без уважение. Не е последвало подаването на частна жалба срещу това определение, поради което същото е влязло в сила на 15.11.2022 г. При тези факти е формиран извод, че Г. В. В. дължи заплащането на такси, включително за разглеждането на подадената от него частна жалба срещу Разпореждане № 264 от 23.11.2022 г. по гр. д.№ 423/2022 г. по описа на ОС – Ловеч. Държавната такса не е била събрана в процеса на администриране на частната жалба срещу Разпореждане № 264 от 23.11.2022 г., поради което (във връзка с разглеждането на тази частна жалба) заплащането й е присъдено с Определение № 31 от 20.01.2023 г. по в. ч.гр. д.№ 459/2022 г. на АС – В.Търново. Произнасянето на АС – В.Търново в тази му част намира своето основание в разпоредбата на чл. 77 ГПК (в този смисъл – Решение № 219 от 12.02.2019 г. по т. д.№ 2961/2017 г. на ВКС, I т. о.).

Отмяната, регламентирана с чл. 303 – чл. 309 ГПК, е способ за защита срещу влезли в сила неправилни съдебни решения, когато неправилността се дължи на изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК основания. Предметът на молбата по чл. 306, ал. 1 ГПК е влязло в сила решение, с което със сила на пресъдено нещо е разрешен гражданско-правен спор между равнопоставени субекти, както и приравнен на него акт (определението за прекратяване на производството поради отказ от иска - съгласно т. 6 от ТР № 7/2017 г. по тълк. д.№ 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК).

Атакуваната с молба вх.№ 1248 от 22.01.2024 г. част от Определение № 31 от 20.01.2023 г. по в. ч.гр. д.№ 459/2022 г. на АС – В.Търново не притежава белезите на акт, който да може да бъде предмет на производството за отмяна. С него е реализирана отговорността за заплащане на държавна такса по чл. 19 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК във връзка с чл. 4, б. „а” от Закона за държавните такси. Задължението за заплащане на държавни такси е от публично-правен характер, предвид което актът, имащ за цел и последица събирането на таксата, не разрешава гражданско-правен спор между равнопоставени субекти. Средството за защита срещу произнасянето по реда на чл. 77 ГПК е уредено в чл. 248 ГПК – посредством подаването на молба за изменение на съответния съдебен акт в частта за разноските. Изборът дали да упражни или не това свое право е на съответната заинтересована страна. В случая молителят е разполагал с процесуалната възможност в срока за обжалване на Определение № 31 от 20.01.2023 г. по в. ч.гр. д.№ 459/2022 г. на АС – В.Търново да поиска изменение на определението в частта, с която е постановено осъждането му да заплати държавната такса за разглеждането на частната му жалба срещу Разпореждане № 264 от 23.11.2022 г. по гр. д.№ 423/2022 г. по описа на ОС – Ловеч. С изтичането на срока за обжалването на Определение № 31 от 20.01.2023 г. на АС – В.Търново възможността за преразглеждане на произнасянето по чл. 77 ГПК е преклудирана. Това няма за последица пораждането на право за сезиране на ВКС по реда на чл. 303 – чл. 309 ГПК, доколкото отмяната не представлява универсален извънреден способ за контрол и не се прилага по отношение на всеки съдебен акт. На отмяна по реда на глава ХХІV от ГПК подлежат само актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, както и съдебни актове, които са приравнени по правни последици на влезлите в сила решения (определението за прекратяване на производството поради отказ от иска). С определението по чл. 77 ГПК нито се формира сила на пресъдено нещо по материалноправен спор (с този акт се разрешава процесуалноправен въпрос), нито пък по правни последици е приравнено на влезлите в сила решения. Ето защо молбата, с която се иска отмяната на такъв акт, е недопустима.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх.№ 1248 от 22.01.2024 г., подадена от Г. В. В., с която се иска по реда на чл. 303 ГПК да бъде постановено отменяване на Определение № 31 от 20.01.2023 г., постановено по в. ч.гр. д.№ 459/2022 г. по описа на АС – В.Търново в частта, с която молителят е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт (по сметка на АС – В.Търново) сумата 15 лв., представляваща държавна такса за разглеждането на частната жалба срещу потвърденото от АС – В.Търново първоинстанционно Разпореждане № 264 от 23.11.2022 г. по гр. д.№ 423/2022 г. по описа на ОС – Ловеч.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д.№ 538/2024 г. по описа на ВКС, Второ г. о.

Определението може да се обжалва пред друг състав на Върховния касационен съд с частна жалба, подадена в едноседмичен срок от съобщаването му на молителя.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от акта на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: