О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№1592

София, 14.06. 2024 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т. о. в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове: Десислава Добрева

Мария Бойчева

като изслуша докладваното от съдията Петрова т. д. № 317 по описа за 2024 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „ДаллБогг:Живот и Здраве“АД срещу решение № 5683 от 08.11.2023г. по в. гр. д.№ 13017/2021г. на Софийски градски съд, Втори въззивен състав, с което е потвърдено решението по гр. д.№ 25054/2020г. на Софийски районен съд, 168 състав. Ответното дружество е осъдено да възстанови на ЗАД „Б. В. И. Груп“АД на основание чл.411 КЗ ведно със законна и мораторна лихва сумата 20 874.74лв., представляваща платено на собственика на л. а. „Ауди А5“, рег. [рег. номер на МПС] застрахователно обезщетение по застраховка „автокаско“ за вреди по автомобила от пътно произшествие от 04.09.2019г., причинено по вина на застрахования по застраховка гражданска отговорност на автомобилистите при ответното застрахователно дружество водач на л. а. „Ауди А6“, рег. [рег. номер на МПС] .

Касаторът въвежда оплаквания за неправилност на основанията по чл.281,т.3 ГПК, иска отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявените искове със законните последици. Твърдението е за необсъждане на събраните по делото доказателства и игнориране на част от тях. Като непреценени от съда се сочат справката от А. П. инфраструктура относно установеното от камерите движение на лекия автомобил „Ауди А6“ и заключението на първата приета пред първоинстанционния съд експертиза, изготвена от в. л. инж. Й. Й.. Според касатора по делото не е установено, че процесното пътно произшествие, във връзка с което е предявено регресното вземане, е настъпило при изложената от ищеца фактическа обстановка. Поддържа се, че уврежданията на л. а. „Ауди А5“ не се намират в причинна връзка с твърдяното пътно произшествие, от което следва неоснователността на предявения иск по чл.411 КЗ.

В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване по въпросите: 1/ „Следва ли съдът да присъди регресно обезщетение по чл.411 КЗ за имуществени вреди на застраховател по имуществена застраховка „каско“ спрямо застраховател по „гражданска отговорност“, при липса на неоспорими доказателства за настъпване на твърдяното ПТП - положителния факт, от осъществяването на който той черпи благоприятните последици?“ Към въпроса е въведена допълнителната предпоставка по чл.280,ал.1,т.3 ГПК с твърдението за отсъствие на задължителна съдебна практика, с оглед на което той е от значение не само за развитие на правото, но и за неговото точно прилагане.

2/ „Нарушил ли е правилата на формалната логика и изискването за обоснованост на съдебното решение съдът в хипотеза, когато регресното обезщетение е присъдено в цялост, въпреки че ответникът е доказал релевираното от него възражение за ненастъпило ПТП при описаните в исковата молба механизъм и участници и което възражение е категорично установено от приетата по първоинстанционно производство автотехническа експертиза и постъпилата в хода на въззивното производство официална справка от А. П. инфраструктура?“ Допълнителната предпоставка е въведена с твърдение, че обжалваното решение е постановено в противоречие със съществуваща съдебна практика по аналогични случаи като се сочи решението по в. т.д.№ 10/2019г. на ОС Варна.

В писмен отговор насрещната страна[Фирма 2] „Б. В. И. Груп“ оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на подадената касационна жалба.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

По предявения иск от застрахователя, който твърди, че е изплатил обезщетение по имуществената застраховка „автокаско“ и е встъпил в правата на застрахования срещу ответното застрахователно дружество - застраховател на причинителя на вредата по застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, въззивната инстанция е приела за безспорни фактите относно сключен при ответното дружество договор за застраховка на гражданската отговорност за водача на лек автомобил „Ауди А6“, рег. [рег. номер на МПС] както и че по заведената щета № 470419191947995 ищецът е изплатил сумата 20 874. 74 лв. за ремонт на застрахования при него лек автомобил „Ауди А5“, рег. [рег. номер на МПС] .

Съставът на Софийски градски съд е основал фактическите си изводи на съставения протокол за пътното произшествие, съгласно който, на 04.09.2019г., около 22.10 ч., в [населено място] водачът на лекия автомобил „Ауди А6“, рег. [рег. номер на МПС] , при движение по [улица], с посока от Бетонов възел „Полимикс към [улица]и на кръстовището с [улица], предприема маневра „завой наляво“, като не спазва знак „Стоп“ и реализира ПТП с идващия от лявата му страна лек автомобил „Ауди А5 Спортбек“, рег. [рег. номер на МПС] .

Въззивната инстанция подробно е анализирала приетите по делото две автотехнически експертизи - първоначалната, изготвена от в. л. инж. Й. и повторната, изготвена от в. л. С., която е допусната след разпит на свидетеля К. (водача на л. а. „Ауди А5“) и след представен нов снимков материал, от който са видни номерата и уврежданията на автомобилите, участвали в произшествието.

Излагайки обстойни аргументи съставът е кредитирал заключението на повторната експертиза, съгласно която при възприетия от експерта механизъм, всички настъпили вреди са в причинно следствена връзка с процесното ПТП. Мотивирал е, че повторното заключение на в. л. С. дава извод за механизма на произшествието при по-богат доказателствен материал - след разпита на водача на л. а. „Ауди 5“ и въз основа на нов снимков материал, приет при липса на възражение от ответната страна в публично съдебно заседание. В мотивите към обжалваното решение е акцентирано, че повторното заключение на експертизата не е оспорено и е прието без възражения от страните. При кредитиране на това заключение е счетена за доказана от ищеца причинно следствената връзка за настъпване на щетите на застрахования при него автомобил с механизма на пътното произшествие, което е обусловило и извод за основателност на исковете.

Въззивната инстанция е дала отговор на въведените от ответника в жалбата възражения: За да приеме за неоснователен довода за недоказаност на участниците в пътното произшествие, съдът се е основал на материалната доказателствена сила на протокола за ПТП относно удостоверените с него участници и на неопроверганата доказателствена сила на този протокол при условията на пълно насрещно доказване. Аргумент е изведен и от обстоятелството, че и в проведеното административно-наказателно производство срещу водача на л. а. „Ауди А6“, са описани същите два автомобила, между които на идентични дата и място е реализиран удар. Анализът на тези доказателства е дал основание на състава да не кредитира удостовереното от камерите по републиканската пътна мрежа движение на л. а. „Ауди А6“.

Искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно:

И двата поставени в изложението въпроса касаят преценката на доказателствата, чиято правилност е извън предмета на производството по чл.288 ГПК. Ценената доказателствена стойност и приетите за установени по делото факти са въпроси, имащи отношение единствено към преценката по чл.281,т.3 ГПК, но не и по отношение на основанието за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Правният въпрос като обща предпоставка за допускане на касационното обжалване не е от значение за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Освен че въпросите са по правилността на решението, т. е. нямат правна характеристика, те са предпоставени и от заложени в тях твърдения - за липса на неоспорими доказателства за настъпване на пътно-транспортното произшествие, твърдения, че ответникът е доказал релевираното възражение за ненастъпване на транспортното произшествие при описания в исковата молба механизъм, които твърдения в обжалвания въззивен акт изрично са приети за неустановени по спора. В този смисъл въпросите са реторични и същевременно като некореспондиращи на изводите в обжалваното решение - и хипотетични. Изискването въпросът да е обуславящ изхода на спора е съществена характеристика на общото основание за осъществяване на факултативния касационен контрол, която в поставените от касатора въпроси отсъства.

Извън необосноваването на общата предпоставка съгласно критериите и изискванията, очертани в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, касаторът не въвежда надлежно и допълнителна такава. Отсъствието на практика на ВКС не изпълва съдържанието на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК, каквото основание е посочено към първия въпрос. С цитираното към втория въпрос решение на ОС Варна е отменено първоинстанционно решение е и уважен иск по чл.86,ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху вземане по чл.432,ал.1 КЗ, т. е. отсъства какъвто и да било идентитет с фактите по настоящия спор. При преценката си на доказателствения материал въззивната инстанция е съобразила практиката по чл.280,ал.1,т.1, предл. първо ГПК относно доказателствената стойност на съставения протокол на КАТ от 04.09.2019г. за пътно транспортно произшествие с материални щети - решението по т. д. № 60343 на 2 г. о. на ВКС и цитираната в него практика. В настоящия случай протоколът е съставен при посещение на място, а актосъставителят е разпитан като свидетел пред първата инстанция и е потвърдил обективираните в този официален свидетелстващ документ свои лични възприятия относно посочените участвали в пътното произшествие автомобили и техните водачи. Преценката на въззивната инстанция по отношение на доказателствената стойност на удостоверението от А. П. инфраструктура относно засеченото движение от камерите на л. а. „Ауди 6“ по републиканската пътна мрежа е основана на неопроверганото с този документ съдържание на протокола на КАТ (данните от който са възприети и в проведеното административно наказателно производство срещу водача на лекия автомобил „Ауди А6“) и на показанията на актосъставителя.

При недопускане на касационното обжалване касаторът следва да заплати на насрещната страна поисканите и доказани разноски за адвокатско възнаграждение за изготвянето на отговор на касационната жалба - сумата 2 312лв.

По изложените съображения, ВКС, състав на ТК, І т. о.

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на решение № 5683 от 08.11.2023г. по в. гр. д.№ 13017/2021г. на Софийски градски съд, Втори въззивен състав.

Осъжда „ДаллБогг:Живот и Здраве“АД да заплати на[Фирма 2] „Б. В. И. Груп“ сумата 2 312лв. разноски за производството.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: