Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на петнадесети септември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Ж. П. ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА БО. А. при секретар С. М. и с участието на прокурора В. С. докладваното от председателяЖ. П. по адм. дело № 2574/2021

Общинският съвет-Варна е подал касационна жалба срещу решение №1890/14.12.2020 г. по адм. дело №427/2020 г. по описа на Административния съд-Варна в частта, в която е осъден да заплати на Г. С., на основание чл.1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди във връзка с чл.74, ал.2 от Закона за защита от дискриминация, обезщетение в размер на 3000 лева за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 29.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон и е поискано да бъде отменено в обжалваната част с постановяването на друго, с което предявеният иск да се отхвърли изцяло и се присъдят направените разноски.

Ответникът Г. С. е поискал отхвърлянето на касационната жалба и присъждането на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е недопустимо и неправилно, тъй като е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. ь

Върховният административен съд, като провери служебно допустимостта на решението, прие следното:

Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на Г. С., с която той е предявил срещу Общинския съвет-Варна искове за обезщетяване на вреди, както следва: иск за сумата 10 000 лева за обезщетяване на неимуществени вреди, изразяващи се в преживени от ищеца стрес, страх, безсилие, гняв, загуба на доверие в институциите и държавата, унижение и нервно напрежение в периода на действие на обявената за дискриминационна и отменена като незаконосъобразна Наредба за преференциално пътуване в обществения транспорт на територията на община Варна, приета с решение №2080-9(40) от 30 март 2015 г. на сесия на Общинския съвет-Варна, ведно със законната лихва от 1.07.2015 г. - датата на влизане в сила на наредбата; иск за сумата 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживени от ищеца болки, страдания, негативни психически изживявания и емоционален стрес след инцидент на 2.12.2016 г., довел до [заболяване], както и пени болки, страдания, негативни психически изживявания и емоционален стрес в резултат от падането на ищеца на пътното платно на 8.05.2017 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането.

Административният съд е установил, че Г. С., жител на град Варна, поради [заболяване], е освидетелстван като лице с трайно намалена работоспособност ( 79% ) с решение от 10.05.2015 г. на териториалната експертна лекарска комисия по общи болести при Многопрофилната болница за активно лечение С. А. - Варна. С жалба до Административния съд-Варна Г. С. оспорил разпоредбите на чл. 12 ал.1, чл.12, ал.2 т.4, т.5, т.6, т.7 и т.8 и чл. 19 т.4, т.5, т.6, т.7 и т.8 от Наредбата за реда и условията за пътуване на преференциални цени в обществения транспорт на територията на О. В. приета с решение №2080-9(40) от 30 март 2015 г. от Общинския съвет-Варна. Оспорените разпоредби имат следното съдържание: ...чл. 12, ал.1 - Право на пътуване с абонаментна карта на преференциални цени имат лицата с постоянен адрес ***, както и чужденци, получили разрешение за постоянно пребиваване в Р. Б. с постоянен адрес ***, с изключение на учащите - ученици и студенти редовно обучение: чл.12, ал.2 - Право на пътуване с абонаментна карта на преференциални цени имат следните категории граждани: 4. Лица от 18 години до 64 години с определена трайно намалена работоспособност от 50 % до 70 % - за една линия по избор; 5. Лица от 18 години до 64 години с определена трайно намалена работоспособност от 71 % до 90 % - за една линия по избор; 6. Лица от 18 години до 64 години с определена трайно намалена работоспособност от 91 % до 100 % без чужда помощ - за една линия по избор; 7. Лица над 18 години с определена трайно намалена работоспособност от 91 % до 100 % с чужда помощ - за една линия по избор; 8. Придружители до 64 годишна възраст на лица над 18 г. с определена трайно намалена работоспособност от 91 % до 100 % с чужда помощ - за една линия, съвпадаща с линията на лицето, което придружава; чл. 19. Посочените в чл. 12 от наредбата лица заплащат следните суми за издаване на една абонаментна карта на преференциални цени: 4. Лица от 18 години до 64 години с определена трайно намалена работоспособност от 50 % до 70 % - заплащат 50 % от стойността на редовна абонаментна карта за една линия месечно; 5. Лица от 18 години до 64 години с определена трайно намалена работоспособност от 71 % до 90 % заплащат 30 % от стойността на редовна абонаментна карта за една линия месечно; 6. Лица от 18 години до 64 години с определена трайно намалена работоспособност от 91 % до 1.00 % без чужда помощ - заплащат 20 % от стойността на редовна абонаментна карта за една линия месечно; 7. Лица над 18 години с определена трайно намалена работоспособност от 91 % до 100 % с чужда помощ - заплащат 20 % от стойността на редовна абонаментна карта за една линия месечно, т. 8. Придружители до 64 годишна възраст на лица над 18 г. с определена трайно намалена работоспособност от 91 % до 100 % с чужда помощ заплащат 30 % от стойността на редовна абонаментна карта за една линия месечно. ....

На 28.12.2018 г. Г. С. внесъл в О. В. искане за изменение на Наредбата за преференциално пътуване в обществения транспорт на територията на община Варна,

С решение № 928/3.05.2018 г. по адм. дело №151/2018 г. на Административния съд-Варна, влязло в сила на 13.02.2019 г., оспорените от Г. С. нормативни разпоредби били отменени.

По жалба на Г. С. срещу разпоредбата на чл.12 от Наредба за преференциално пътуване в обществения транспорт на територията на община Варна, приета с решение №2080-9(40) от 30 март 2015 г. от Общинския съвет-Варна, се произнесла и Комисията за защита на дискриминация, която приела за установено с решение № 498/7.10.2019 г., че тази разпоредба представлява форма на непряка дискриминация по признак увреждане по смисъла на чл. 4 ал.3 от Закона за защита от дискриминация.

С решение от 26.09.2019 г. Общинският съвет-Варна приел изменение на Наредбата за реда и условията за пътуване на преференциални цени в обществения транспорт на територията на О. В.

Според приети по делото свидетелски показания, по време на действие на отменените разпоредби на наредбата ищецът имал неприятни преживявания, изпитвал гняв и унижение, затворил се в себе си. През май 2017 година имал инцидент с падане на улицата.

Съдът изслушал и заключение на съдебно-медицинска експертиза във връзка с диагностицираното заболяване на ищеца [заболяване], както и заключение на съдебнопсихологическа експертиза за емоционалните реакции на ищеца в посочените в исковата молба случаи.

По съображения, че твърдяното от ищеца бездействие не е фактическо, съдът отхвърлил като неоснователен предявения иск по чл.1, ал.1 ЗОДОВ за сумата 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразно бездействие на Общинския съвет-Варна да внесе изменения в наредбата в периода 13.02.2019 г. - 20.10.2019 г. или от датата на отмяна на оспорените нормативни разпоредби до датата на влизане в сила на съответстващи на закона изменения в подзаконовия нормативен акт.

Административният съд намерил за основателна втората искова претенция. Съдът квалифицирал предявения иск с правно основание чл.74, ал.2 от Закона за защита от дискриминация, като приел, че е обвързан от решението от 7.10.2019 г. по преписка № 349/2018 г. на Комисията за защита от дискриминация, що се отнася до факта на нарушението, периода, през който е извършено, нарушителя, и засегнатото лице. По делото било установено, че Общинският съвет-Варна дискриминирал ответника с приемането на чл.12 от Наредбата за реда и условията за пътуване на преференциални цели в обществения транспорт на община Варна. До този момент той можел да пътува с безплатна абонаментна карта за две линии, а след приемането на наредбата - само по една линия, срещу заплащане, макар и по намалена цена. Лишаването на ищеца от възможността да ползва услугите на автобус, движещ се по същия маршрут само защото имал карта за една линия, при условие, че той е лице с увреждане, довело до стрес и нервно напрежение, до ограничаване на възможността му за комуникиране с околните. Поради това административният съд осъдил Общинския съвет-Варна да заплати на Г. С. обезщетение в размер на 3 000 лева за неимуществени вреди, причинени от действието на отменените като незаконосъобразни разпоредби на Наредбата за реда и условията за пътуване на преференциални цени в обществения транспорт на територията на О. В. в това число и от чл.12 от наредбата, приет в нарушение на забраната за дискриминация. Върху обезщетението съдът присъдил законната лихва, считано от 29.10.2019 г. или от датата на влизане в сила на решението на Комисията за защита от дискриминация.

Касационната инстанция намира, че решението в обжалваната част е недопустимо.

Административният съд се е произнесъл по нередовна искова молба, в която се съдържат противоречиви твърдения и неясен петитум. Съдът не е дал указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба, а е възприел собствена интерпретация на твърденията на ищеца. В мотивите на обжалваното решение административният съд посочил, че обезщетението от 10 000 лева се претендира за вреди, причинени от действието на отменената като незаконосъобразна наредба. Същевременно отбелязал, че предмет на установяване са вредите и настъпването им като пряк и непосредствен резултат от проявена дискриминация. По същество съдът приел, че на ищеца се дължи обезщетение в размер на 3 000 лева за неимуществени вреди, причинени от действието на наредбата и от непряка дискриминация, осъществена с приемането на чл.12 от наредбата. За разликата над присъдения размер от 3000 лева до предявения размер от 10 000 лева искът бил отхвърлен по съображения, че липсва връзка между заболяването на ищеца [заболяване] и подзаконовите разпоредби, приети от Общинския съвет-Варна.

Ищецът е направил изявление, че е претърпял физически болки, страдания и емоционален стрес при два, подробно описани с исковата молба, инцидента на датите 27.12.2016 г. и на 8.05.2017 г., състояли се по причина на ...действащата тогава наредба, обявена от съда за незаконосъобразна и от Комисията за защита от дискриминация-за дискриминационна, ведно със законната лихва от датата на увреждането. Съдът е игнорирал тези твърдения, излагайки мотиви, че негативните преживявания на ищеца са причинени непосредствено от отменените като незаконосъобразни разпоредби на наредбата и от чл.12 от наредбата, характеризиран от Комисията за защита от дискриминация като форма на непряка дискриминация, без да ги свърже с посочените в исковата молба инциденти. Отделно от това, първоинстанционният съд не е съобразил, че макар да става дума за едни и същи разпоредби, фактическите състави, при наличието на които възниква правото на обезщетение в случаите на вреди, причинени от отменен подзаконов нормативен акт и на вреди, причинени от дискриминация, настъпила в резултат на незаконосъобразна административна дейност, не се покриват напълно.

Съдът не е отчел, че няма съответствие и в периода, за който се твърди, че са понасяни вреди, при положение, че оспорените от ищеца разпоредби на наредбата са отменени с влязло в сила съдебно решение през февруари 2019 г., или преди произнасянето на Комисията за защита от дискриминация през октомври 2019 година, визирано от ищеца като краен срок на исковата му претенция. Същевременно посоченият в исковата молба период, за който се претендира обезщетение, не кореспондира с твърденията на ищеца, че вредите се търпят от събития, станали през 2016 и 2017 година.

Административният съд не е изложил мотиви за основанието, на което се дължи обезщетение за вреди за времето от отмяната на оспорените от ищеца разпоредби до датата 29.10.2019 г., когато е влязло в сила решението на Комисията за защита от дискриминация. При неуточнена в исковата молба дата, от която тече претендираната от ищеца лихва върху обезщетението, съдът е присъдил лихвата, считано от 29.10.2019 г.

Решението е недопустимо и поради това, че административният съд се е произнесъл по отношение на неправосубектен ответник. Общинският съвет не е юридическо лице, а орган на местното самоуправление, поради което не може да предявява искове и да отговаря по предявени срещу него искови претенции. Съдът не е взел предвид разпоредбата на чл.205 АПК, която изрично посочва, че искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Когато посоченият в исковата молба ответник не отговаря на изискванията на ал. 1, съдът указва на ищеца срещу кого следва да насочи иска, като му дава възможност в 7-дневен срок от съобщението да отстрани нередовността или да заяви дали поддържа иска срещу първоначално посочения ответник. Ако в този срок ищецът не изпълни указанията, исковата молба заедно с приложенията се връща.

С оглед констатираните пороци решението следва да се обезсили в обжалваната му част, включително в частта на присъдените разноски, за които е осъден неправосубектният ответник. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав, при което следва да се отстранят констатираните в това производство нередовности при предявяването на иска.

Тъй като разглеждането на делото продължава, разноски на страните не се присъждат.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.3 Върховният административен съд

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение №1890/14.12.2020 г. по адм. дело №427/2020 г. по описа на Административния съд-Варна в частта, в която Общинския съвет - Варна е осъден да заплати на Г. С., на основание чл.1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди във връзка с чл.74, ал.2 от Закона за защита от дискриминация, обезщетение в размер на 3000 лева за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 29.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта, в която Общинският съвет-Варна е осъден да заплати на Административния съд-Варна разноски в размер на 521,89 лева, а на адвокат С. У. - възнаграждение в размер на 300 лева.

ВРЪЩА делото на съда за ново разглеждане от друг състав в съответната част.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Жанета Петрова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ С. Б. п/ Аглика Адамова