Производството е по реда на чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал.6 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по касационната жалба на Спортико ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. Уошбърн 63, ет. 5, ап. 15, подадена чрез процесуалния представител на дружеството адв.. П., против решение 6288 от 17.10.2013 г. на Административен съд София град /АССГ/, постановено по адм. д. 5058/2012 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт /РА/ 2061111329/27.12.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. С., потвърден с решение 707/02.04.2012 г. на директора на Д. О. и управление на изпълнението гр. С. при ЦУ на НАП /сега Д. О. и данъчно-осигурителна практика/.
В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Според касатора съдът не е разпределил доказателствената тежест между страните, не е дал конкретни указания за представяне на доказателства за установяването на конкретни обстоятелства и не е назначил служебно експертиза. Не е преценил правилно доказателствената тежест на събраните доказателства и не ги е обсъдил във връзка с доставките от всяко едно от дружествата доставчици поотделно. Не е съобразено, че са представени редовни счетоводни документи, проверени от вещото лице по назначената ССЕ, и е установено плащане по фактурите, което доказва реалното извършване на доставките. Единственото основание, на което съдът е потвърдил РА, е недоказаната техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, ако бъдат констатирани съществени процесуални нарушения. Заявява се и искане за присъждане на разноски съобразно списъците на разноските, представени в двете съдебни производства.
Ответникът по касационната жалба директорът на Д. О. и данъчно-осигурителна практика гр. С. при ЦУ на НАП оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк.. В. и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество частично основателна, поради следните съображения:
Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил РА 2061111329/27.12.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. С., потвърден с решение 707/02.04.2012 г. на директора на Д. О. и управление на изпълнението гр. С. при ЦУ на НАП. Със същия на ревизираното дружество за различни данъчни периоди в рамките на ревизирания от 25.11.09 г. до 30.04.11 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от следните седем доставчици: Строймонтаж ЕООД, Китана 77 ЕООД, М. А. С. ЕООД, Интер МВ ЕООД, Петрозал ЕООД, Б. А. 2009 ЕООД, П. Е. ЕООД. Изложени са мотиви за това, че не са представени доказателства, установяващи реалното предоставяне на стоки и услуги по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС, съответно за настъпило данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 ЗДДС. Правото на данъчен кредит е отказано на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС поради липсата на облагаема доставка. Определено е задължение за ДДС в размер на 93 167.28 лв. и лихви. Разходите по процесните фактури не са признати за данъчни цели на основание чл. 26, т. 2 и чл. 16 ЗКПО и след увеличаване на финансовия резултат /ФР/ за 2009 г. и 2010 г. с тези непризнати разходи са определени задължения за корпоративен данък за двете години в общ размер 6 952.60 лв. и са начислени лихви за забава. Определена е и вноска за ДОО за периода 01.03.2010 г. 31.08.2010 г. в размер на 0.02 лв.
След като подробно е описал представените в ревизионното производство договори и фактури и констатациите на ССЕ, съдът е направил извод, че на жалбоподателя законосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит, тъй като не са изпълнени изискванията на чл. 64 от ЗДДС отм. и са изброени кумулативно предвидените в този законов текст в 6 точки изисквания. Възпроизведени са също така текстовете на ал. 2 и ал. 6 на чл. 64 ЗДДС отм. . Посочено е, че видно от приетата по делото ССЕ тези правила за поведение не са изпълнени. Не е доказано наличието на технически и кадрови потенциал на доставчиците. Не са представени нито от ревизираното лице, нито от неговите доставчици доказателства, от които да е видно, че доставките са реално осъществени. Наличието на фактури и включването им в дневниците за продажбите и подадените СД на доставчиците не е достатъчно за признаване на правото на данъчен кредит. В решението си съдът е цитирал нормите на чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 4 ЗКПО и е направил извод, че съобразно тях РА е законосъобразен. В частта по ДОО РА е потвърден с мотиви за това, че не са представени доказателства, които да опровергават констатациите в него.
Както беше посочено по-горе, процесните фактури, по които е отказано право на приспадане на данъчен кредит, са издадени в периода 25.11.09 г. до 30.04.11 г., който е ревизираният период. Разпоредбите на чл. 64 от ЗДДС отм. , които съдът е цитирал и обсъждал, съвсем не са приложимо право в конкретния случай. Отмененият ЗДДС е действащо право в периода 1999 г. 2006 г. /вкл./ и не е приложим по отношение на доставки, за които се твърди, че са извършени през 2009 г. и 2010 г. Освен това, нито в Ревизионния доклад, нито в РА, нито в решението на органа по чл. 152, ал. 2 ДОПК, с което РА е потвърден при обжалването му по съдебен ред, се съдържат посочени правни основания по отменения ЗДДС. Като краен резултат обаче изводът на първоинстанционният съд, че събраните по делото доказателства и ССЕ, приета в съдебното производство, не доказват извършването на част от доставките на стоки и услуги от посочените във фактурите доставчици, е правилен. Мотиви в решението има, макар и много лаконични. Допуснато е нарушение при разпределянето на доказателствената тежест, доколкото не са посочени конкретно спорните факти и обстоятелства, а е посочено общо, че жалбоподателят носи доказателствената тежест за фактите и обстоятелствата, които той твърди, че са се случили така, както ги е изложил в жалбата си. Независимо от това, според настоящата касационна инстанция, процесуалното нарушение не е съществено, тъй като не може да се приеме, че ако не беше допуснато, би се достигнало до други фактически и/или правни изводи при решаването на делото.
В хода на ревизията са извършени насрещни проверки на всичките седем доставчика. Шест от тях не са намерени на адресите им за кореспонденция при посещенията на тези адреси и от тяхна страна не са представени счетоводни документи, обяснения за това как са извършени доставките дали със собствен ресурс или изпълнението им е било превъзложено на други изпълнители, не е потвърдено въобще извършването на доставките, фактури, договори и други свързани с тях документи не са представени. В отговор на искането в рамките на ревизионното производство са представени документи само от единия доставчик Петрозал ЕООД, който е издал на ревизираното дружество 30 броя фактури с предмет комисионна услуга, СМР, стоки, транспорт. Управителят на това дружество писмено е декларирал, че то не разполага с ДМА и няма наети такива. Въпреки това за извършването на транспортните услуги и СМР не се представят доказателства същите да се възложени на друг изпълнител, след като не се представят доказателства и не се твърди, че са осъществени със собствен ресурс. По отношение на стоките се представят фактури за доставки на идентични стоки, по които получател е Петрозал ЕООД. Дадено е обяснение, според което стоките са товарени при предходния доставчик и транспортът е осъществен от жалбоподателя, т. е. товаренето на стоките и техният транспорт до склада на жалбоподателя, според тези обяснения, следва да е осъществено от жалбоподателя. От една страна, при извършените насрещни проверки на всички осем предходни доставчика не е открит нито един от тях, който да потвърди така дадените обяснения, а от друга самият жалбоподател не обяснява откъде е товарил стоките и с какъв транспорт ги е превозил до склада си при положение, че също не разполага с товарни автомобили, а само с два леки автомобила. При така установените факти в хода на ревизионното производство основателни са доводите на ревизиращия екип, че е налице ситуация, при която не се установява въобще извършването на доставки на стоки, транспортни услуги, рекламни услуги и посреднически услуги, което безспорно, ако е така, обосновава извод за това, че правото на приспадане е упражнено от ревизираното ДЗЛ с измамна цел, респ. че СМР не са осъществени от персонала на издателя на фактурите, а със собствен ресурс на жалбоподателя, който осъществява такъв вид стопанска дейност, или от персонала на друг доставчик/доставчици, нерегистриран/нерегистрирани по ЗДДС, например, който или които се прикриват. При предоставянето на такива конкретни улики от страна на данъчния орган за упражняване на правото на приспадане с цел злоупотреба, националната юрисдикция е длъжна да провери в рамките на съдебния спор между ДЗЛ и данъчния орган по повод отказа на право на приспадане дали самият издател на фактурата е извършил въпросните доставки /В този смисъл т. 49 и т. 50 от решение на СЕС от 6 септември 2012 г. по дело С-324/11 Gabor Toth/. Допълнителен аргумент за това е невъзможността да се проверят счетоводствата на ненамерените доставчици, а данъчните органи са длъжни да осъществят необходимите проверки на относимите към спора документи на данъчнозадължените лица, които от своя страна са длъжни да водят достатъчно подробна отчетност, която да осигури възможност за такъв контрол във връзка с прилагането на ДДС /т. 62, т. 63, т. 64 от решение на СЕС от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 Mahageben kft/. Освен това, след като спорно е самото осъществяване на търговските сделки между търговците, а за установяване на търговските сделки между търговци чл. 55, ал. 1 и ал. 2 ТЗ предвижда, че като доказателство могат да се приемат редовно водените счетоводни книги и записванията в тях, т. е. при спазване изискванията на Закона за счетоводството, то проверката на счетоводните документи на доставчиците е наложителна.
В хода на съдебното производство самият жалбоподател е формулирал задачите на ССЕ и е поискал от вещото лице да извърши проверки както в неговото счетоводство, така и в счетоводствата на доставчиците. Вещото лице не е извършило такива проверки. Работило е предоставените му от жалбоподателя счетоводни документи на част от доставчиците. Независимо от това, процесуалният му представител не е възразил по приемането на заключението и не е настоял за точното изпълнение на задачата. Доказателствената сила на счетоводните книги и записванията в тях е производна. За да се позоват на тях търговците като доказателство за осъществените търговски сделки, е необходимо счетоводството им да е редовно водено и това следва от разпоредбата на чл. 55, ал. 2 ТЗ. Изводи в тази насока вещото лице не е направило и не е имало как да направи, поради неизвършването на проверки на воденото от доставчиците счетоводство. Следва да се отбележи също така, че макар да е проверило счетоводството на жалбоподателя, вещото лице не е констатирало завеждането на строителните материали по фактурите за доставки на същите и изписването им като вложени в изграждането на конкретен строителен обект.
Представените от жалбоподателя документи не доказват предоставянето на стоките и услугите от доставчиците, посочени във фактурите. От П. Е. ЕООД са издадени две фактури - 434/13.05.2010 г. за частично плащане за изработка и доставка на рекламни материали и 440/17.05.2010 г. за окончателно плащане. Според протокола от 13.05.2010 г. става въпрос за изработка и доставка на 2000 бр. запалки, 2000 бр. химикалки, 500 бр. ключодържатели, 500 бр. отварачки, 3000 бр. джобни календари, 500 бр. стенни календари, 4000 бр. торбички, 1500 бр. рекламни брошури, 1000 бр. флаери, интернет реклама за 12 месеца на 3 интернет страници. Във връзка с изпълнението на тези доставки се представят фактури, издадени на П. Е. ЕООД: от Е. С. 2009 ЕООД фактура 844/21.05.2010 г. с предмет изработка на рекламни материали, фактура 64/19.05.2010 г. и фактура 66/27.05.2010 г., издадени от Р. С. ЕООД, за частично и окончателно плащане за направа и доставка на рекламни материали; фактура от 26.05.2010 г., издадена от Строймонтаж ЕООД, с предмет предпечатна подготовка и фактура 130/20.05.2010 г., издадена от Ф. М. ЕООД, с предмет дизайн и предпечатна подготовка. Договори и описи към фактурите не са представени, поради което не може да се направи извод, че са свързани с осъществяването на доставките към жалбоподателя. Освен това, както е посочено в решението на директора на Дирекция ОУИ, същите носят дати след датата на подписването на протокола за предаване от жалбоподателя и доставчика 13.05.2010 г.
Фактура 89/22.01.2010 г. е издадена на Спортико ЕООД от Б. А. 2009 ЕООД за рекламна услуга съгласно договор от 21.01.2010 г. Според този договор изпълнителят се задължава ежемесечно до изготвя, публикува и разпространява в търговските обекти на Литекс АД рекламна брошура в тираж 30 000 бр. Цената на услугата не е договорена, а само е посочено, че ще се заплаща авансово до края на предходния месец. Доколкото фактурата е от 22.01.2010 г., а договорът е от 21.01.2010г., то макар изрично да не е посочено в самата фактура, то очевидно се касае за авансово плащане във връзка с услуга, която следва да бъде предоставяна през следващия месец. Други плащания през следващите месеци по този договор не се установяват. Не са налице законовите изисквания за признаване на правото на приспадане на ДДС по тази фактура за авансово плащане, тъй като за да бъде ДДС изискуем, преди още стоките или услугите да са били доставени, е необходимо всички релевантни елементи на данъчното събитие, т. е. бъдещата доставка на стоки или услуги, да са вече известни и следователно в частност стоките или услугите да са точно определени в момента на авансовото плащане. Авансовите плащания за все още неопределени точно доставки на стоки или услуги не подлежат на облагане с ДДС (Решение по дело BUPA Hospitals и Goldsborough Developments, т. 48 и т. 50, решение по дело О. Б. ЕООД С-549/11, т. 28/. В представения договор бъдещата доставка на рекламните услуги не е индивидуализирана чрез всички необходими елементи. Най малкото, за изработването на рекламната брошура изпълнителят се е задължил според клаузите на договора да представи проект, който да бъде одобрен от възложителя, а такъв не е налице към момента на авансовото плащане. Освен това, в договора не е договорена цената на услугата. Доказателства за изработването на такъв проект на рекламна брошура, за отпечатването й, както и за сключен договор между изпълнителя и Литекс АД за разпространението й в конкретни търговски обекти на това дружество, не са представени. Поради това в този случай кадровата обезпеченост е ирелевантно обстоятелство.
Във връзка с издадените от Интер МВ ЕООД фактури - 1361/24.04.2010 г. с предмет текстилна покривна мрежа за спортни игрища и 1364/28.04.2010 г. с предмет транспорт не са представени никакви други документи. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че доказателства, установяващи реалността на тези доставки не са представени. Всъщност не е индивидуализарана транспортната услуга. Не са налице договор, транспортни документи, доказателства за това с какво транспортно средство е осъществена и какво е транспортирано. По отношение на стоката покривна мрежа, както беше посочено по-горе, вещото лице не установява завеждане в счетоводството по сметката за материали на дружеството и изписване с цел влагане в изграждането на конкретен строителен обект.
По отношение на фактурите, издадени от Китана 77 ЕООД:
Представени са еднотипни шест договора за СМР монтаж на изкуствена трева, разкрояване, посипване с каучукови гранули на спортни комплекси в гр. Г. Д., гр. В., гр. Р., гр. А.. Според всички тях цената включва само разходи за труд без материали, механизация, енергия, вода, складиране и др. Във всички договори е договорено, че СМР се изпълняват съгласно утвърден строителен проект и план за безопасност на труда, неразделна част от утвърдения проект, който включва организационен план, строително-ситуационен, комплексен план-график на извършваните СМР, списък на инсталациите, машините и съоръженията, подлежащи на контрол и др. Не е договорено авансово плащане, а плащане на цената след подписване на приемо-предавателен протокол. В приложенията към договорите е конкретизирано количество в кв. м., ед. цена и обща сума. Към договорите са издавани фактури за авансово плащане и фактури за окончателно плащане след приспадане на авансовите плащания. Към договора за Асеновград е издадена само фактура за авансово плащане. Представена е фактура за полагане на акрилна система на игрище в Панчарево и фактура за полагане на саморазливна замазка и монтаж на ПВЦ настилка под и стени на обект Дом за социален патронаж О. Л., като във връзка с последните две фактури не са представени договори. Поради липсата на договори е невъзможно да се установи дали СМР включват само труд или и други разходи /за материали, транспорт, складиране и пр./ Приемо-предавателни протоколи, установяващи извършването на договорените СМР, не са представени от жалбоподателя. Въпреки подробно договорените в договорите задължения на изпълнителя във връзка със спазване на безопасност на труда и организационния план-график, не са представени някакви присъствени форми, в които да са вписани данни за това колко работници са работили на обектите, времето, през което са работили, начин на формиране на възнаграждението на изпълнителя на базата на вложен труд и пр. От ведомостите за заплати, в които липсва годината, се установява заплащане на трудово възнаграждение на три лица. При допълнително установените от органа приходите данни за това, че Китана 77 ЕООД в периода м. май 2010 г. м. септември 2010 г. е издало 76 фактури на други получатели за предоставени строителни услуги на стойност 647 225.07 лв., обоснован е изводът му, възприет и от съда, че по делото не е доказано осъществяването на строителните услуги в полза на жалбоподателя именно от посоченото дружество-доставчик.
От Строймонтаж ЕООД са издадени пет фактури. Четири от тях имат за предмет авансови плащания /две фактури/ и окончателни плащания за СМР на два спортни комплекса в Пловдив. Петата фактура е с предмет авансово плащане по договор от 17.05.2010 г. за игрище за минифутбол в ж. к. Здравец в гр. Р.. Срокът по този договор е 14 дни. Доказателства за приемане на извършени СМР подписани протоколи в изпълнение на договореното в договорите не са представени. Строителната услуга, по отношение на която е налице само авансово плащане, не е конкретизирана в договора, тъй като видно от същия изпълнителят се е задължил да вложи избрани от него спомагателни материали по одобрена технология и правила за приемане на поднастилъчни основи и подови настилки. Конкретизация относно тези спомагателни материали и начина на формиране на възнаграждението в договора не е налице, което е достатъчно основание да не бъде признато правото на данъчен във връзка с авансовото плащане. Не е вярно твърдението на касатора в касационната жалба, че са представени фактури, издадени от подизпълнители на това дружество във връзка с доставките на тези спомагателни материали. Не се установява доставчикът да е имал назначени работници в процесния период от време. Регистрираните трудови договори са прекратени към 08.12.2009 г.
По отношение на Петрозал ЕООД в съдебното производство не са събрани доказателства, установяващи различна фактическа обстановка от тази, приета в ревизионното производство от ревизиращия екип. Неоснователен е доводът на касатора, че само договорите, фактурите и плащанията по тях са достатъчни, за да обосноват извод за това, че доставките са извършени от доставчиците, издали фактурите.
Съобразно изложеното по-горе, настоящият касационен състав приема, че с обжалваното решение на АССГ законосъобразно е потвърден РА в частта му относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от изброените доставчици.
Фактурите от М. А. С. ЕООД са издадени във връзка с два договора за извършване на СМР монтаж на изкуствена трева на две игрища за минифутбол в Пловдив и В. Т.. Цената на услугата според клаузите на договорите включва само труд. СМР са приети с двустранно подписани протоколи, автентичността на подписите в които не са оспорени. Установено е по делото от вещото лице по назначената ССЕ, че дружеството-доставчик в процесния период от време е разполагало с назначени по трудови договори строителни работници, назначени по трудови договори, които са били достатъчно на брой, за да извършат услугите. С оглед на изложеното, въз основа на събраните доказателства не може да се обоснове извод, че услугите не са предоставени от него. Поради това решението в тази част следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени РА относно отказано право на приспадане в общ размер 4 814.60 лв. по шестте фактури, издадени от М. А. С. ЕООД.
В частта по ЗКПО ФР за 2009 г. на дружеството незаконосъобразно е преобразуван с разхода по фактура 257/29.12.2009 г., издадена от М. А. С. ЕООД, в размер на 4 316 лв. и РА следва да се отмени в частта му, в която за 2009 г. е определено задължение за корпоративен данък в размер на 431.60 лв. и лихви за забава. Незаконосъобразно също така е увеличен ФР за 2010 г. с разходите по три фактури, издадени от М. А. С. ЕООД, в общ размер 4751 лв., а именно: фактури с номера 314/04.03.2010 г., 323/16.03.2010 г. и 347/12.04.2010 г. С разходите по останалите две фактури, издадени от този доставчик през м. май и м. юли 2010 г., ФР не е увеличен. С разходите по останалите фактури, издадени от доставчиците Китана 77 ЕООД, Б. А. 2009 ЕООД, Строймонтаж ЕООД, Интер МВ ЕООД, Петрозал ЕООД и П. Е. ЕООД, в общ размер 60 458.98 лв. законосъобразно е коригиран ФР за 2010 г. на основание чл. 16, ал. 1 и ал. 2 ЗКПО, според които сделки, сключени между несвързани лица при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, не се вземат под внимание при определяне на данъчната основа. Начисляването на възнаграждение за услуги, които не са реално предоставени, е отклонение от данъчно облагане според чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО. От дължимия корпоративен данък за 2010 г. в размер на 8 685.00 лв. е начислен и внесен 2 639.24 лв. /739.24 лв. на 31.03.2011 г. и 1900 лв. на 11.05.2011 г./, както и лихва за забава в размер на 24.10 лв. на 10.05.2011 г. Дължимият корпоративен данък за 2010 г. е в размер на 6 045.76 лв. със съответната лихва за периода 01.04.2011 г. 27.12.2011 г. Относно определената допълнителна вноска за ДОО за периода 01.03.2010 г. 31.08.2010 г. в размер на 0.02 лв. не се установява незаконосъобразност на РА.
При този изход на делото на касатора следва да се присъдят разноски за двете съдебни производства, съответни на уважената част от жалбата му, в размер на 62.00 лв., а на ответника за касационното производство, доколкото в първоинстанционното такива не са присъдени, в размера на минималното възнаграждение за един адвокат, определено по реда на чл. 8 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 3 362 лв. По компенсация на ответника се дължат разноски в размер на 3 300 лв.
Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ : ОТМЕНЯ
решение 6288 от 17.10.2013 г. на Административен съд София град, постановено по адм. д. 5058/2012 г., в частта му, в която е отхвърлена жалбата на Спортико ЕООД против Ревизионен акт 2061111329/27.12.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. С., потвърден с решение 707/02.04.2012 г. на директора на Д. О. и управление на изпълнението гр. С. при ЦУ на НАП, относно отказано право на данъчен кредит в общ размер 4 814.60лв. и съответните лихви по шест фактури, издадени от М. А. С. ЕООД, относно определеното задължение за корпоративен данък за 2009 г. в размер на 431.60 лв. и лихви за забава в размер на 72.53 лв., както и относно определеното задължение за корпоративен данък за 2010г. за разликата над 6 045.76 лв. до 6 521 лв. и съответните лихви, и вместо това
ПОСТАНОВЯВА
:
ОТМЕНЯ
Ревизионен акт 2061111329/27.12.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. С., потвърден с решение 707/02.04.2012 г. на директора на Д. О. и управление на изпълнението гр. С. при ЦУ на НАП, относно отказано право на данъчен кредит в общ размер 4 814.60 лв. и съответните лихви по шест фактури, издадени от М. А. С. ЕООД, относно определеното задължение за корпоративен данък за 2009 г. в размер на 431.60 лв. и лихви за забава в размер на 72.53 лв., както и относно определеното задължение за корпоративен данък за 2010 г. за разликата над 6 045.76 лв. до 6 521 лв. и съответните лихви.
ОСЪЖДА
Спортико ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. Уошбърн 63, ет. 5, ап. 15 да заплати на Д. О. и данъчно-осигурителна практика София при ЦУ на НАП разноски по компенсация в размер на 3 300 лв.
ОСТАВЯ В СИЛА
решението в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ З. Ш.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ М. З./п/ Б. Л.
М.З.